Събития на дата
2 Март 2017

Архивни събития

Преди 17 години на 2 Март 2000 година

Генерал Аугусто Хосе Рамон Пиночет Угарте (испански: Augusto José Ramón Pinochet Ugarte) е глава на военното правителство, управлявало Чили между 1973 и 1990 г.

Идва на власт на 11 септември 1973 след държавен преврат, чрез който е свален Салвадор Алиенде - първият социалист, избран за президент на Чили. Превратът слага край на период на обтегнати отношения със САЩ (които дейно подкрепяли свалянето на Алиенде). Оглавява военната хунта, поела властта след преврата. На 27 юни 1974 се самопровъзгласява за президент на Чили и управлява страната като диктатор до 1990. Напуска президентския пост на 11 март 1990, оставайки обаче главнокомандващ на въоръжените сили на Чили до арестуването му.

Арестуван в Лондон през октомври 1998 и екстрадиран в Чили на 2 март 2000. Предявени са му над 200 иска за масови убийства, отвличания, жестоко отношение към задържаните (по някои данни по време на управлението му са унищожени около 3 хиляди другомислещи). Вички са отклонени поради "старческо слабоумие" и недобро здраве на Пиночет. В началото на 2005, когато е на 89 год., Върховният съд на Чили постановява бившият диктатор да бъде привлечен в съда по делото за убийството на 119 дисидента през 1975 и напълно го оправдава.

На 23 ноември 2005 Пиночет е поставен под домашен арест поради обвинения в неплащане на данъци и подправяне на документи, както и в скриване на информация за своето финансово положение. Обвиненията са предявени, след като Върховният съд на Чили отново лишава бившия диктатор от имунитет от съдебно преследване. Проведената седмица преди това медицинска експертиза установява, че 90-годишният Пиночет е способен да отговаря пред съда. По-късно е привлечен в съда и по дела за изчезване на дисиденти.

На 3 декември 2006 на Пиночет е направена операция на сърцето и е освободен от домашен арест. Умира на 10 декември в болницата в Сантяго.

Преди 86 години на 2 Март 1931 година

Михаил Сергеевич Горбачов е съветски политик, ръководил СССР от 1985 до 1991. Заемал поста Генерален секретар на ЦК на КПСС и Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР. Пръв и последен президент на СССР. Политиката му довежда до края на Студената война и до мирното оттегляне на Комунистическата партия на Съветския съюз от властта и разпадане на Съветската империя. Носител на Нобелова награда за мир 1990 г.
[zagl]Политическа биография[/zagl]
Михаил Горбачов, е роден в семейство на селяни, на 2 март 1931 в с. Приволная, близо до Ставропол. Той има тежко детство по време на тоталитарния режим на Сталин - баба му и дядо му са били депортирани, за това че били "кулаци". Въпреки това, младият Горабчов е бил първенец на класа. След като завършва училище, активно помага на баща си в работата му в колхоза и бил награден с орден "Червено знаме на труда". Отличието му помога да влезе в Московския Университет, където завършва право. Докато живее в Москва, се среща с бъдешета си съпруга Раиса. Сключват брак през септември 1953 г. и се преместват в Ставропол през 1955.

Горбачов влиза в КПСС през 1952 на 21 год. През 1966 завършва и аграрна икономика в Селскостопанския Институт. Същевременно развива и политическа кариера - първоначално в рамките на Ленинския Комсомол, а след това и в КПСС. През 1966 г. става първи секретар на Ставрополския градски комитет на партията, а през 1970 г. - на Ставрополския крайком на партията. През 1971 г. е избран и за член на централния комитет (ЦК) на КПСС. През 1979 Горбачов е избран за кандидат-член, а след 1980 г. и за член на висшето съветско ръководство - Политбюро на ЦК на КПСС. Там получава подкрепата на Юрий Андропов, ръководител на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС след смъртта на Брежнев. След смъртта на Константин Черненко, по предложение на външния министър Громико, Михаил Горбачов е избран за Генерален секретар на КПСС на 11.03.1985. Той става първия партиен лидер, роден след ВОСР (Великата октомврийска социалистическа революция – 1917 г.).
[zagl]Демократични реформи[/zagl]
Във вътрешноикономически план М.Горбачов се опитва да осъществи икономически реформи с цел подобряване на стандарта на живот на руския народ, като част от т.нар. "перестройка". Въпреки това неговите реформи са половинчати и не успяват да променят системата. През 1985 г. Горбачов обявява, че съветската икономика е изостанала и има нужда от промяна. Първоначално тези реформи били наречени ускорение, а по-късно се въвежда термина “перестройка”.

Доказателство за неяснотата на реформите е и че една от първите задачи, с които се захваща Горбачов, е тъй наречената алкохолна реформа през 1985 г., чиято цел е била намаляване на широко разпространения алкохолизъм в Съветския съюз. Били предприети следните мерки: цените на алкохолните продукти били силно завишени, пиенето на обществени места било забранено, изкоренени са лозови масиви, фалит на много предприятия, произвеждащи алкохол, сцени от филми с консумация на алкохол били изрязани. Резултатът от това е са огромни загуби за съветския бюджет, увеличаване на злополуките в следствие употребата на саморъчно приготвен алкохол и никакъв положителен ефект по отношение на населението.

Съществена част от перестройката на Горбачов е и “гласността” – след дългогодишната цензура и ограничаване на медиите се дава възможност на хората свободно да изразяват своето мнение, появяват се независими медии, публикуват се стотици книги, останали неотпечатани поради наличието на цензура. През март 1990 Горбачов става първият избран от Конгреса на народните депутати Президент на СССР.
[zagl]Външна политика[/zagl]
Външната политика на Горбачов е насочена предимно към подобряване на отношенията със Запада. Той установява близки връзки с Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Р. Рейгън. През февруари 1988 Горбачов оттегля съветските войски от Афганистан, а войната официално приключва на 15.02.1989.
[zagl]Последни действия[/zagl]
Докато политиката му на гласност довежда до демократизация на режима в СССР и Източна Европа, то перестройката не е в състояние да реши проблемите на командно-административната икономика. Ниските цени на петрола след 1981 г. водят съветската икономика, разчитаща предимно на износ на тази суровина, до колапс. Всяка година СССР спонсорира със специални условия и страните от т.нар. "социалистически лагер".

На 10.01.1991 Горбачов дава ултиматум на литовския парламент да възстанови валидността на Съвътската конституция и да анулира всички неконституционни закони. На следващия ден дава заповед да бъде свалено литовското правителсво, при което умират 14 души, а над 600 са ранени. Това има много силен отзвук в Западна Европа в подкрепа на Литва.

В отговор на разрастващия се сепаратизъм Горбачов предлага създаването на нов съюз - на независимите държави, в които участието да е на доброволни начала. Подписването на новия съюзен договор е планирано за 18-и август 1991 г.

Твърдолинейните комунисти в партията били против всякаква реорганизация на СССР и организират преврат за свалянето на Горбачов от власт.

Президентът на Русия Борис Елцин организира съпротива срещу преврата (19-21 Август 1991 г.) и това му носи допълнителна популярност. На практика с неуспешния преврат се слага и краят на СССР.

Горбачов остава в историята, като много противоречива личност. За Запада той е човекът сложил край на Студената война, но за руснаците той си остава човекът, който предизвика разпада на Съветския съюз.

Преди 98 години на 2 Март 1919 година

Коминтернът е създаден на 4 март 1919 г. в Москва по инициатива на Ленин и партията на болшевиките. Още на 1 ноември 1914 Ленин издига в манифест на болшевишката партия идеята за създаване на нов Интернационал. Цимервалдската конференция през 1915 и Кинталската конференция от 1916 водят до сплотяване на марксистките сили във Втория интернационал.

Победата на Октомврийската революция в Русия през 1917 дава тласък в създаване на комунистически партии по целия свят, най-вече в Европа и Америка.

От 2 до 6 март 1919 заседава Учредителен конгрес на Коминтерна, на който присъстват делегати от 35 комунистически партии, комунистически групи и леви крила в социалдемократически партии, включително и от Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). Ленин изнася доклад "За буржоазната демокрация и диктатурата на пролетариата", в която отбелязва основните цели на създаващото се обединение.

Вторият конгрес на Коминтерна се провежда от 19 юли до 7 август 1920 в Петроград. Ленин посочва изграждането на "партия от нов тип" като основно условие за развитието на революционната борба. Приети са 21 условия за влизане в Коминтерна, които определят политическите и организационните условия пред дадена партия, за да бъде членка. Едно от тях е да се обяви за "секция" на Коминтерна в дадената държава. Вторият конгрес също излиза с позиция по аграрния и по колониалния въпрос. Осъдени от конгреса са "левите комунисти", на партиите-членки се дават насоки за издигане на представители в парламентите на капиталистическите страни, за участие в казионните профсъюзи и други.

Третият конгрес (22 юни-12 юли 1921) издига единния фронт на работническата класа със селячеството като основно средство за постигане на по-голямо влияние сред трудовите класи.

Четвъртият конгрес (5 ноември - 5 декември 1922) потвърждава тактиката на единен фронт.

Петият конгрес (17 юни - 8 юли 1924) под ръководството на Сталин настоява за пълна болшевизация на партиите-членки.

На Шестия конгрес (17 юли - 1 септември 1928) е обявена "борба против десния опортюнизъм".

По-късно отцепилите се от международното комунистическо движение течения на левичари и троцкисти признават съответно само първите два или първите четири конгреса.

Преди 121 години на 2 Март 1896 година

Княз Фердинанд I е признат от Великите сили и получава султански фермани за княз на България и главен управител на Източна Румелия.
Фердинанд I Сакскобургготски е роден във Виена. Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от 3. ВНС (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска.
След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. По време на неговото управление България води Междусъюзническата война през 1913 г. и претърпява своята първа национална катастрофа. Под негово влияние страната ни се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война 1914–1918 г. Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фeрдинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира.