Събития на дата
19 Септември 2017

Архивни събития

Преди 93 години на 19 Септември 1924 година

Татарбунарското въстание в българските райони на Бесарабия срещу румънския режим, организирано от Коминтерна е жестоко потушено от румънската армия.
През 1861 г. над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия и получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци. Преселниците от Бесарабия поставят началото на друга българска общност - таврийските българи.
След като през 1878 г. Южна Бесарабия отново е включена в състава на Руската империя в Бесарабия се засилват процесите на русификация. За това спомага и преселването в Княжество България на голяма част от местните български интелектуалци, които се включват активно в изграждането на българската държава. Извоюваните от българите по време на молдовското (румънското) управление права в областта на образованието и културата са премахнати. Болградската гимназия изцяло придобива облик на руско учебно заведение.
След 1918 г. и краха на Руската империя Румъния завладява Бесарабия. За разлика от предишното румънско управление всички културни-просветни права на българите са изцяло отнети. Това води дори до случаи на въоръжена съпротива от страна на българите. През 1924 г. избухва т.нар. Татарбунарско въстание, потушено с кръв от страна на румънските власти. Междувременно, се засилват тенденциите на откъсване от българите на гагаузите, които до този момент се приемат за говорещи на турски език българи.

Преди 118 години на 19 Септември 1899 година

Проведени са допълнителни парламентарни избори, спечелени от Либералната партия. Постепенно възникват конфликти между либерали и народнолиберали, довели до падане на кабинета.

Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образувана е през октомври-ноември 1879 г. Партията е най-многобройната политическа организация в България след освобождението. Видни нейни дейци са Др. Цанков, П. Каравелов, П. Р. Славейков, които са водачи на либералното течение по време на учредителното събрание1879 г. Партията води борба за запазване на Търновската конституция. Във външнополитическата си ориентация се обявява за сближаване с Русия. По време на изборите за I и II ОНС печели голяма изборна победа. През март 1880 г. образува правителство начело с Др. Цанков, а през декември същата година министър-председател става П. Каравелов. Либералите се стремят чрез икономически, финансови и административни мерки да утвърдят дребнособственическите отношения, установени след Освобождението в Княжество България. След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг правителството на П. Каравелов е отстранено от власт. Поради преследвания, част от ръководителите на Либералната партия са принудени да емигрират. След държавния преврат и отмяната на Търновската конституция сред либералите се формират две крила: умерено начело с Др. Цанков и непримирими – с П. Каравелов и П. Р. Славейков.

Привържениците на Др. Цанков настояват за възстановяване на Търновската конституция в рамките на утвърдения от Великото народно събрание режим на пълномощията (1881–1883 г.). Сподвижниците на П. Каравелов и П. Р. Славейков се обявяват решително срещу режима на пълномощията и повеждат борба за пълно възстановяване на Търновската конституция. В началото на септември 1883 г. княз Александър I Батенберг назначава за министър-председател Др. Цанков, който съставя правителство от умерени либерали и консерватори. След като на 5 декември 1883 г. кабинетът прокарва през Народното събрание изменение на конституцията, князът съставя правителство само от либерали. На проведените през май 1884 г. парламентарни избори либералите печелят пълно мнозинство. Съставено е правителство начело с П. Каравелов. Парламентът гласува отменяне на решенията от 5 декември и възстановява напълно Търновската конституция.

Недоволни от изборните резултати, привържениците на Др. Цанков напускат Либералната партия и образуват нова политическа партия, която от 1899 г. се нарича Прогресивнолиберална. Това е първото, но не и последно разцепление в тази партия. През лятото на 1886 г. поради остри различия с П. Каравелов Ст. Стамболов и неговите последователи напускат Либералната партия и полагат основите на самостоятелна Народнолиберална партия. През 1887 г. се отделя и групата на В. Радославов, която образува Либерална партия (радослависти). През 1896 г. течението, ръководено от П. Каравелов, се преименува в Демократическа партия, с което фактически се прекратява дейността на старата Либерална партия. Печатни органи: в. "Целокупна България", в. "Независимост", в. "Търновска конституция".

Преди 661 години на 19 Септември 1356 година

По време на Стогодишната война английската войска, предвождана от принц Едуард, известен с прозвището си Черния принц, нанася поражение французите при Поатие и взема в плен техния крал Йоан II.

Стогодишната война се води между Англия и Франция в периода 1337 – 1453 г. Основна причина е титлата крал на Франция, за която претендира английския крал Едуард III , за земите на територията на Франция, притежание на английската корона, и за Фландрия. След победата при Креси (1346 г.) и Поатие (1356 г.) англичаните завладяват около една трета от френската територия. От 1346 г. до 1396 г. – французите си връщат тези земи, но след битката при Азенкур (1415 г.) английските войски в съюз с бургундците завладяват Северна Франция (вкл. Париж). През 1420 г. френският крал Шарл VI сключва договор, с който признава английския крал за настойник и основен претендент за френския престол. През 1428 г. англичаните обсаждат Орлеан. Народната съпротива се вдъхновява от Жана д’Арк и през 1429 г. градът е освободен. Стогодишната война завършва 1453 г. с капитулацията на англичаните в Бордо, които си запазват само Кале (до 1558 г.) и островите в Ламанш.

Стогодишната война нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, от който са й нужни десетилетия, за да се съвземе. Хиляди са убити от глад, чума, дезинтерия и бандите, които тероризират населението. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата. Наследникът на Шарл VII, Луи XI, печели от отслабването на благородничеството. Той успява да подчини благородниците и да обедини Франция под кралската власт, опирайки се на съюза си със средната класа. От руините на войната се появява нова Франция. За Англия последиците са следните: краят й като континентална сила и начало на разширението й като морска сила.