Събития на дата
19 Юли 2017

Архивни събития

Преди 92 години на 19 Юли 1925 година

На панихидата на гроба на Стефан Стамболов е обявено възстановяването на Народнолибералната стамболова партия с орган в. "Свобода".
Народнолибералната партия (НП) е политическа организация, образувана през 1886 г. след отцепването на привържениците на Стефан Стамболов от каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията "България за себе си".
Каравелисткото течение на бившата Либерална партия, създадена през октомври -ноември 1879 г., е ръководено от Петко Каравелов. Като самостоятелно течение се обособява през 1886 г. и десет години по-късно е преименувано в Демократическа партия. Привържениците на Стамболов , също членове на Либералната партия, формират друга самостоятелна партия – Народнолиберална, през 1886 г.
През 1887 г. се отделя и групата на В. Радославов, която образува Либерална партия (радослависти).
Народнолибералната партия изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 до 1894 г. и от 1903 до 1908 г. Взема участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов в периода 1913–1918 г. По време на самостоятелното си управление провежда активна законодателна и практическа дейност за стопанското развитие на страната участничка в кабинета на В. Радославов в периода от юли 1913 г. до юни 1918 г. Народнолибералната партия носи отговорност за намесата на България във войната на страната на Тройния съюз и претърпяната втора национална катастрофа. След войната партията възстановява своя организационен живот. През 1920 г. се обединява с Либералната и Младолибералната партия и заедно образуват Националлиберална партия.

Преди 150 години на 19 Юли 1867 година

В района на Златишкия Балкан към четата на Панайот Хитов се присъединяват оцелелите доброволци от четата на Филип Тотю.
Филип Тотю (на снимката) е български революционер и войвода. Роден е край Килифарево, Великотърновско. Баща му е джамбазин. През 1840 г. учи в Търново, а след 1842 г. се залавя с търговия. След спречкване с турците около 1850 г. той бяга със свои приятели и след това известно време обикаля из Търновско, Еленско и др. По-късно преминава на юг от Стара планина и действа в Новозагорско. На няколко пъти е залавян и затварян в Търновския и Сливенския затвор, но успява да избяга и отново става хайдутин. Турската власт определя големи награди за главата на Хвърковатия Тотю, както е наричан. След като избягва от Сливенския затвор през 1863 г., Филип Тотю се прехвърля в Румъния. За да прикрие следите си, променя името си на Тотю. Там се запознава с Г. С. Раковски и под негово влияние осъзнава нуждата от организирана борба за освобождението на България и приема четническата тактика. На 17 май 1867 г. начело на чета от 35 души преминава р. Дунав при Свищов. Планирано е четата на Филип Тотю да се срещне и обедини в Стара планина с четата на П. Хитов, която е в България. В Свищов я посрещат неколцина млади революционери, които се присъединяват към нея. В гората Пустията при с. Върбовка, Севлиевско, четата е обградена от военни части и башибозуци. През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана. Поддържани от помагачи (Бачо Киро Петров им изпраща хляб, сланина и мехлем за рани), Филип Тотю с още 4 души се добират до Стара планина в района на Юмрукчал (днес Ботев връх), където се срещат с четата на Панайот Хитов, откъдето заедно се отправят за Сърбия. Там участват във Втората българска легия. След това Филип Тотю се установява в Румъния. Непрекъснато издирван и арестуван, той постоянно променя местожителството си и е принуден да замине за Русия, където престоява по-дълго време. През 1875 г., когато избухва въстание в Босна и Херцеговина, Христо Ботев е натоварен от БРЦК да обиколи южноруските градове, за да набере средства, оръжие и българи – офицери на руска служба, и по-специално Филип Тотю, който трябва да мине с голяма чета в България. До него той носи и специално писмо от комитета. Филип Тотю заминава за Румъния, но потушаването на Старозагорското въстание през 1875 г. осуетява преминаването му с чета в България. През 1876 г. участва в Сръбско-турската война и преминава с чета в Северозападна България, но са отблъснати. След войната се завръща в Русия и участва в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. След Освобождението живее в с. Две могили и в Русе.