Събития на дата
19 Юни 2017

Архивни събития

Преди 104 години на 19 Юни 1913 година

По време на Междусъюзническата война (1913 г.) започва настъплението на гърците срещу Втора българска армия. След ожесточени боеве в районите на Дойран, Калиново, Кукуш и Лехана те успяват да отхвърлят нашите войски от заеманите позиции. Втора армия започва да се оттегля към долината на р. Струма. Командващият армията генерал-лейтенант Н. Иванов решава да прегради двете основни направления Дойран–Струмица и Демирхисар–Петрич. За целта се създават две бойни групи, които заемат за отбрана склоновете на Беласица и южния изход на Рупелското дефиле. След неколкодневни упорити боеве отбраната на Втора армия е пробита и е принудена да се оттегли по южните склонове на Кресненското дефиле.

Преди 106 години на 19 Юни 1911 година

Иван Касабов е български книжовник и обществено-политически деец. Член на БКД (дн. БАН) от 1884 г. Роден през 1837 г., учи в родния си град Лясковец, а после при Ив. Момчилов в Елена. Завършва гимназия в Белград през 1857 г. Сътрудничи на Г. С. Раковски в редактирането на в.“Дунавски лебед”, пътува до Прага, Виена и Нови Сад. Образованието си завършва във Виена като доктор на юридическите науки. Учителства в Русе, Гюргево и Плоещ (1858-1859 г.). През 1865 г. е в Букурещ и живее при Г. Раковски. Той е един от създателите на ТБЦК, заради което влиза в конфликт с Раковски. След прекратяване съществуването на ТБЦК взема още участие в Българско общество (1868-1869 г.) и Млада България (1869 г.).
След като получава румънско гражданство и става адвокат, се оттегля от обществено-политическа дейност. След Освобождението е съдебен служител, подложен на репресии от Стамболовия режим (4 години живее в емиграция). Автор е на брошури, статии и други публицистични материали, печатани във в.“Народност”, в.“Дунавски лебед” и “Свобода”. Интересен документ за времето и личността на автора са неговите мемоари “Моите спомени от възраждането на България с революционни идеи” (1905 г.).

Преди 188 години на 19 Юни 1829 година

По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) руските войски завладяват Силистра. Отрядите на великия везир Решид паша са разбити и отстъпват на юг.
Военните действия по време на войната се водят в Закавказието и на Балканите. В Кавказ Русия превзема турските крепости Карс и Баязет. На Балканите през 1829 г. руската армия нанася редица военни поражения на турските войски и превзема Адрианопол. На 2 септември 1829 г. е подписан Адрианополския мирен договор. Към Русия преминават значителни територии по Черноморското крайбрежие на Кавказ и част от арменските области, принадлежащи на Турция.
В подкрепа на руските войски във войната участват много български доброволчески отряди. Българското население се подготвя за въстание, което руското командване осуетява. Преди подписването на мирния договор българското население, започва масово изселване. Имотите, жилищата и гробовете на бащите и дедите си изоставят около 150 000 българи от районите на Сливен, Ямбол, Одрин, Пазарджик, Бургас, Стара Загора, Ловеч, Търново и Варна. Обезлюдени са над 150 български селища. Бежанците се заселват главно във Влахия, Молдова, Бесарабия, Украйна, Крим.
След войната Сърбия, Влашко и Молдова получават автономия, а Гърция – независимост.