Събития на дата
19 Май 2017

Архивни събития

Преди 50 години на 19 Май 1967 година

В София се състои среща на Тодор Живков с председателя на Съюза на македонските комунисти Кръсте Цървенковски. Отново остро е поставен въпросът за "македонското малцинство в България" и за връзката между признаването на СР Македония и македонската нация и език. Живков се придържа към начертаната през 1963 г. линия на отстояване на българския характер на населението в Пиринския край и протестира срещу антибългарската пропаганда на македонските управляващи с въпроса: "Какво да кажем за населението у вас с българско съзнание, което до Втората световна война е било няколкостотин хиляди по турските статистики, а сега казвате, че са трима души?" От българска страна отново се настоява проблемите от миналото да се оставят на историците, а двете държави заедно да вървят по пътя към социализма.

Преди 83 години на 19 Май 1934 година

Военният съюз и политическият кръг „Звено" извършват държавен преврат. Армията е организирана и София е блокирана от войска, като са завзети основните комуникационни възли и са овладени местните центрове на властта. След като става ясно, че блокарското правителство няма сили да се противи цар Борис III подписва указ за промяна в кабинета. Начело на новото правителство застава Кимон Георгиев (на снимката) и военните поемат силовите министерства. Във вътрешно политически план са извършени генерални промени, повлияни от модерните тогава тенденции в Европа за безпартийност и твърда ръка. Издаден е манифест от 15 точки с програмата на правителството. Поставя се начало на декретивно законодателство - чрез наредби-закони, приети от правителството и одобрени от царя, на основата на чл. 47 от Търновската конституция. Създадено е Министерство на стопанството чрез сливане на Министерството на търговията, промишлеността и труда и Министерството на земеделието и държавните имоти. Търновската конституция е отменена, парламентът е разпуснат, политическите партии и организации са забранени и имуществата им конфискувани. Създадена е Дирекция на обществената обнова, с която се цели да бъде заменена забранената партийна система. Режимът предприема мерки и за административно централизиране на страната и съществуващите 16 окръга се преобразуват в 7 области, като ръководството им се определя пряко от кабинета. След преврата ВМРО е забранена, тъй като присъствието й във вътрешнополитическия живот е твърде силно. Във външно политически план това е наложително и заради подобряване на отношенията с Югославия, с цел сближаване с Франция. Установени са и дипломатически отношения със Съветския съюз, обосновани от преките стопански интереси и от насоките на френската политика. На политическата сцена все по-отчетливо застава Борис III, който до този момент е в сянка. През януари 1935 г. царят провежда разговори с председателя на Военния съюз генерал Пенчо Златев. Двамата се договарят да се увеличи броят на военните в правителството и да се засили присъствието им в политическия живот. Това създава предпоставки за противоречия във Военния съюз, в който се очертава реално разцепление. След няколко дни Кимон Георгиев подава оставка. Начело на новия кабинет застава генерал Пенчо Златев.

Преди 123 години на 19 Май 1894 година

Образуван е кабинет на Съединената легална опозиция начело с Константин Стоилов, подкрепен и от нелегалната русофилска опозиция. На 20 май по заповед на вътрешния министър са освободени всички интернирани и арестувани. Между тях са митрополит Климент, Трайко Китанчев, 15 редактори на вестници и др. На 21 май в. "Свободно слово" публикува програмата на правителството: демократизиране на управлението и възстановяване на гражданските права. Падането на Стамболовото правителство става възможно след разрива му с монарха и вклиняването в кабинета на Рачо Петров като военен министър. Изборът на Стоилов за премиер е и по препоръка на Стамболов.

Преди 141 години на 19 Май 1876 година

Четата на Христо Ботев изчаква в района на връх Веслец подкрепление от околните села. След като се разбира, че въстанието във Враца е осуетено, четата се насочва към Врачанския Балкан.
За да преминат през Дунава на 16 май (28. 5. - нов стил) 1876 г. Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на кораба "Радецки". Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет.
След като слиза на българския бряг четата полагат клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Никола Симов. На 2 юни (21. 5. - нов стил)Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Никола Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Георги Апостолов и на Д. Икономов водят на 3 юни (22. 5. - нов стил) тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените - съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.