Събития на дата
19 Март 2017

Архивни събития

Преди 59 години на 19 Март 1958 година

В Страсбург се открива първото заседание на Европейския парламент.
Европейският парламент е орган на Европейския съюз. Състои се от 785 депутати, представители на 27-те страни членки, избрани чрез преки избори. Мандатът на Европейски парламент е 5 години. Първоначално възниква като Парламентарна асамблея на Европейската общност (1952 г.). През януари 1973 г. страните от 6 стават 9, а депутатите – 198. През юни 1979 г. се провеждат първите всеобщи, преки избори за Европейски парламент. Вторите са през юни 1984 г., следващите – през юни 1989 г. и юни 1994 г. През 1986 г. Европейския парламент и правителствата на страните членки подписват Единен европейски акт. Той въвежда реално законодателно сътрудничество между Европейски парламент и Съвета на Европейската общност.
Европейски парламент е единствената институция на Европейския съюз, която провежда открити заседания. Депутатите са организирани по политическа принадлежност (в 8 политически групи и "необвързани"). Ръководен орган на Европейски парламент е Бюрото на парламента, който се състои от президент и 14 вицепрезиденти, включително петима квестори със съвещателен глас. Депутатите са разпределени в 20 постоянни комисии. Европейски парламент защитава интересите на гражданите на Европа. Сесиите си провежда веднъж месечно в Страсбург.

Преди 94 години на 19 Март 1923 година

Формира се съставът на Четвърти държавен съд с председател Петър Михов. Михов е председател на Софийския окръжен съд.
Държавният съд е непостоянно действаща съдебна институция, създадена със Закона за съдене на министрите от 10 декември 1880 г. на основание чл. 155 от Търновската конституция. Предложение за съдене на министър или министри може да прави всеки депутат в Народното събрание, но за да се предприеме тази мярка, тя трябва да бъде одобрена и подписана най-малко от 1/4 от народните представители. На санкция от Държавен съд подлежат всички случаи, предвидени в чл. 155 от Търновската конституция – от държавна измяна и предателство до нанасяне на вреди на държавата с цел лична изгода. Предварителното следствие на обвиняемото лице или лица се възлага на особена следствена комисия, състояща се от трима души – един от Върховния касационен съд, който обикновено става председател на комисията, и по един представител, избран измежду апелативните и окръжните съдилища. Членове на комисията се назначават с височайши указ по предложение на правосъдния министър. След приключване на предварителното следствие делото се препраща до държавния обвинител. При водене на делото Държавният съд се ръководи от общите правила за решаване на углавните дела. Присъдите му са окончателни и не подлежат на обжалване. От 1903 г. работата на държавния обвинител се подпомага от няколко негови заместници, а от 1904 г. според височайши указ е внесено допълнение към Закона за съдене на министрите, което ограничава дотогавашната материя. Според това допълнение министрите могат да бъдат съдени само при нарушение на някой член от конституцията, а служебните им нарушения подлежат на углавно и гражданско преследване. Претърпява промени и самият състав на Държавния съд. Първоначално той се състои от председател, 6 съдии и 14 съдебни заседатели, от които 10 действителни и 4 запасни. С промените от 1923 г. съставът на Държавния съд е председател, избран от Народното събрание, и 16 народни съдии, от които 12 действителни и 4 запасни.

Преди 122 години на 19 Март 1895 година

В периода 19 - 28 март 1895 г. София се провежда конгрес на македонските емигрантски дружества и братства в Княжество България и извън него (легална организация). На конгреса се създава Македонски комитет – легална организация на македоно-одринските дружества в България. За пръв председател е избран Трайко Китанчев. На Първия си конгрес Македонският комитет приема устав и програма. През декември 1895 г. се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 г. на Върховен македоно-одрински комитет. ВМОК се бори за политическата автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. върховистите изпращат в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на Константин Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Скоро след неуспеха на въоръжената акция умира председателят на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Данаил Николаев, Йосиф Ковачев, Борис Сарафовов, Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев.
Отношенията на Върховния македоно-одрински комитет с Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) са обтегнати. Различията между тях се дължат най-вече на тактиката на националноосвободителната борба. ВМОРО разчита най-вече на организираната борба на населението в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната армия. Независимо от разногласията организациите си взаимодействат. ВМОК помага на ВМОРО с пари, оръжие, боеприпаси, литература и военни кадри, които обучават българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подпомага ВМОК да приеме на VII-ия си конгрес през 1900 г. революционните методи на борба. Установеното единодействие между двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те предприемат мерки за неговото прекратяване. Това довежда до разцепление в комитета. На Десетия конгрес на ВМОК, проведен в края на юли 1902 г., се избира и ново ръководство начело с Христо Станишев. Успоредно с това продължава да съществува старото, възглавявано от Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев. То продължава линията на единодействие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за преждевременно обявяване на въстание ВМОК под ръководството на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев предизвикват въстание през септември 1902 г. в Горноджумайско (днешно Благоевградско). Въстанието завършва с поражение. По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. ВМОК сформира няколко чети. След поражението на въстанието комитетът се опитва да създаде свои бази в някои райони, но поради противодействието на ВМОРО не успява. През 1905 г. ВМОК престава да съществува като самостоятелна организация.