Събития на дата
19 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 86 години на 19 Октомври 1931 година

Стефан Панаретов Хаджиилиев е дипломат, общественик, член на БАН. Роден е на 4. 10. 1853 г. в Сливен. Завършва Робърт колеж в Цариград, след което остава да преподава в него български език След потушаването на Априлското въстание през 1876 г. е изпратен от екзарх Антим I в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от турците. Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор от 1878 г., изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос. През 1914–1925 г. Панаретов е първият български пълномощен министър във Вашингтон. Включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойския мирен договор от 1919 г. През 1921 г. е български делегат в ОН. Умира във Вашингтон. Заедно със съпругата си Лидия Гейл, той завещава значителни суми на Българската академия на науките и Американския колеж в София.

Преди 114 години на 19 Октомври 1903 година

Произвеждат се избори за 13-то ОНС, спечелени от управляващата Народнолиберална партия (132 от общо 189 места). На изборите гласуват 41% от избирателите.
Народнолиберална партия (стамболовисти) е политическа организация, формирана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Ст. Стамболов от Каравелисткото течение на старата Либерална партия, а окончателно получава името си и своята вътрешна организация при реорганизиране на дружинките "България за себе си" през 1890-1891 г. Изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков (до смъртта му през 1901 г.), Д. Петков (до убийството му през 1907 г.), а след това водачи на двете крила са Н. Генадиев и Добри Петков.
Партията управлява страната от 1887 г. до 1894 г. и от 1903 г. до 1908 г. Взима участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов (1913–1918 г.). По време на самостоятелното си управление провежда активна законодателна и практическа дейност за стопанското развитие на страната. В резултат на тази политика България се превръща в една от най-динамично развиващите се балкански държави в края на ХIХ и началото на ХХ в. Народнолибералната партия окончателно изгражда своите организационни структури в началото на 90-те години на ХIХ в.
След оставката на Ст. Стамболов (май 1894 г.) партията фактически е поставена вън от законите на страната. Поради това тя не взема участие в провеждането на парламентарните избори за VIII-мо ОНС (септември 1894 г.). През целия период на Народняшкото управление (1894–1899 г.) Народнолибералната партия не успява да се изяви като активна политическа сила. Отражение върху нейната дейност оказва преследването на изтъкнатите и дейци и убийството в центъра на София на нейния председател Стефан Стамболов (юли 1895 г.). Част от членовете й я напускат и преминават в други политически партии. В следващите парламентарни избори партията е на едно от последните места по броя на получените гласове и спечелените депутатски места.
Въпреки това княз Фердинанд I в началото на 1903 г. поверява управлението на страната на Народнолибералната партия. След убийството на министър-председателя Д. Петков (26. 2. 1907 г.) започва криза не само в правителството, но и в самата партия. За лидерския пост спорят д-р Н. Генадиев, Д. Петков, П. Гудев и др. Въпреки тази борба до разцепления в партията не се стига.
По време на Балканските войни 1912–1913 г. Народнолибералната партия прекратява организационния си живот. След започването на Първата световна война 1914–1918 г. д-р Н. Генадиев се обявява против въвличането на България на страната на Тройния съюз. За тази своя позиция е задържан под стража. Като участничка в кабинета на В. Радославов (юли 1913 – юни 1918 г.) Народнолибералната партия носи отговорност за намесата на България във войната на страната на Тройния съюз и за претърпяната Втора национална катастрофа. След войната партията възстановява своя организационен живот, но без почти никаква подкрепа. През 1920 г. се обединява с Либералната и Младолибералната партия и заедно образуват Националлиберална партия. Нейни печатни органи са в."Свобода" и в. "Нов век".

Преди 204 години на 19 Октомври 1813 година

Армията на Наполеон е разбита при Лайпциг от силите на обединена Европа в сражението, наречено по-късно „Битката на народите".
На 16 октомври 1813 г. започва т.нар. Битка на народите при Лайпциг, която на практика слага край на френското господство в Европа и приближава края на властването на Наполеон Бонапарт. Битката е най-мащабното сражение по време на водените от него войни и продължава три дни - до 19 октомври.
На бойното поле край Лайпциг срещу френските сили са изправени войските на Шестата коалиция, включваща Англия, Русия, Австрия, Прусия, Швеция и няколко малки германски държави. Силите на съюзниците са командвани от Карл фон Шварценберг, Герхард фон Блюхер и шведския престолонаследник Карл. Загубата на Наполеон е предопределена и от съотношението на силите - срещу 191 000 френски войници са изправени 430 000 съюзнически.
Битката е предшествана от два успеха на Наполеон, опитващ се да си върне контрола върху Германия след катастрофалното си оттегляне от Русия. Французите побеждават през май руско-пруските сили при Люцен и Бауцен и създават впечатление, че са върнали мощта си. Съюзниците обаче си взимат поука и през следващите месеци избягват решително сражение с Наполеон, а вместо това разбиват по-малки части, водени от неговите генерали. Маршал Удино пък не успява да вземе Берлин и в края на септември Наполеон се укрепява край Лайпциг в очакване на решителна битка преди началото на зимата.
На 16 октомври съюзниците атакуват с 78 000 души от юг и 54 000 от север. Ядрото на френската армия е на южния фронт. Атаката е отблъсната, но е подновена на следващия ден, а на 18 съюзниците атакуват по целия фронт. Наполеон разбира, че губи, и през нощта срещу 19 започва да се се изтегля. Франция губи 40 000 войници - убити и ранени, сред които и маршал Жозеф Понятовски, а 30 000 са пленени. Съюзниците дават 55 000 жертви.

Наполеон Бонапарт е френски император в периода 1804-1814 г. и март - юни 1815 г. Той е роден на 15 август 1769 г. в Аячо, остров Корсика. През 1785 г. завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения.
По време на похода в Италия, който се провежда от 1796 г. до 1797 г., се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат.През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция.
Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) - политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция, но Наполеон I отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на две зони на влияние - френска и руска. В периода 1808-1811 г. предприема поход за завоюване и окупиране на Испания. Междувременно през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. предприема поход в Русия, но е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Наполеон I окупира Русия. Александър I и царедворците го обявяват за враг на Русия и на православната вяра и целият руски народ се вдига на свещена война за защита на вярата и отечеството. Така войната става Отечествена. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхранят самодържавието и мракобесието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон I отхвърля условията за мир.
След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната. Наполеон I абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба (1814 г.). През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва период на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло (1815 г.) Наполеон I е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.
Умира на 5 май 1821 г. на о-в Св. Елена. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари”.