Събития на дата
18 Септември 2017

Архивни събития

Преди 111 години на 18 Септември 1906 година

Натанаил Охридски и Пловдивски (Нешо Стоянов Бойкикев) – български висш духовник, книжовник, участник в националноосвободителното движение, почетен член на БКД (1884 г.). Роден е на 26 октомври 1820 г. в с. Кучевища, Скопско. Учи в Скопие, Самоков и Прилеп. Приема монашество в Зографския манастир (1837 г.). Учи в Духовната академия в Киев (1851 г.). Учителства в Зографския манастир, а след това е управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдавия (1869 г.). Той е пръв екзархийски митрополит в Охрид (1872-1877 г.); обвинен от турската власт за бунтовник и принуден да напусне епархията. Управител е на Ловешката епархия от 1879 г. до 1891 г., митрополит е в Пловдив от 1891 г. до 1906 г. Поддържа връзка с Георги Сава Раковски и Васил Левски. Натанаил Охридски и Пловдивски е един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879 г.). Автор е на религиозни съчинения.

Преди 139 години на 18 Септември 1878 година

Започват заседанията на Европейската комисия по
изработване на Органически устав на Източна Румелия в Цариград. На 15
октомври комисията се премества в Пловдив.
Органическият устав на Източна Румелия е основен закон (Конституция) на
държавата. В съответствие с разпоредбите на Берлинския договор от 1878
г. се изработва от Европейска комисия за Източна Румелия (1878–1879
г.), съставена от представители на Великите сили и Турция. Комисията
започва своята работа през септември 1878 г. в Цариград, един месец
по-късно се премества в Пловдив. Органическият устав е приет на 14
април 1879 г. след продължителни дискусии. Съдържа 495 члeна и 13
притурки (анекси).
В основни линии повтаря решенията на Берлинския
договор за Южна България. Източна Румелия е определена като автономна
област под политическата и военната власт на султана, начело с
генерал-губернатор, предлаган от султана и одобряван от Великите сили.
Управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), в който влизат
6-тимата началници на дирекциите (министерствата) в Областта.
Най-влиятелна фигура в него е главния секретар, който е и директор на
вътрешните работи. Законодателната власт се осъществява от Областното
събрание. Състои се от 56 души: 10 се посочват от главния управител, 10
влизат по "право" и 36 се избират пряко от населението. Между сесиите
на Областното събрание действа Постоянен комитет от 10 души, избрани
сред депутатите. В административно отношение Областта се разделя на 6
департамента (окръга) и 28 кантона (околии). Органическият устав
утвърждава използването на три официални езика в Областта – български,
турски и гръцки. Посредством устава се гарантират основните права и
свободи на населението – свобода на словото и печата, на събранията и
сдруженията, равенство на всички пред закона и т.н. Уставът предвижда
редица гаранции за правата на султана в Областта – да одобрява
законите, гласувани от Областното събрание, да го разтуря, да разполага
войска по стратегически важни места и др. Областта няма право на
самостоятелна външна политика. Трябва да изплаща определена годишна
вноска на Османската империя. Всичките тези ограничения имат по-скоро
формален характер. На практика в резултат на упоритата съпротива на
местното население Областта запазва българския си характер.