Събития на дата
18 Август 2017

Архивни събития

Преди 181 години на 18 Август 1836 година

По предложение на сръбските погранични власти около 200 пиротчани се прехвърлят на сръбска територия, за да уговорят условията за прекратяване на бунта. Обкръжени от сръбска войска, те са принудени "да признаят своята погрешка". Двадесет души измежду пристигналите, включително Цвятко, са арестувани.

Периода 1834-1837 г. се характеризра с Берковско-пиротски въстания. През 1832 г. Високата порта ликвидира разложената военно-спахийска система и пристъпва към създаването на редовна армия. Заедно с това тя прокламира и аграрна реформа, която вдъхва известни надежди на поробеното българско население, че ще може да получи земя. Реформата обаче се провежда твърде половинчато, а в северозападните краища на България тя остава само на книга.

Това поражда остро недоволство сред местното население. Подтик за въоръжена борба дава успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 г. успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Това поражда надежда сред населението на Северозападна България, че чрез масово въстание и с подкрепата на княз Милош ще може да издейства от османското правителство известни свободи.

Първи се надигат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстават 16 села. Поради големите обещания на местните османски първенци и отказа на сръбския княз да подкрепи надигналите се селяни въстанието било преустановено. Обстановката в този край обаче продължава да бъде напрегната. След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 г. въстанието отново пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов характер придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават местните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, поради което и самото въстание получава известност под името Манчова буна.

Броят на въстаниците достигат до няколко хиляди души. От тях обаче е въоръжена само една твърде незначителна част. В края на 1836 г. към берковските селяни се присъединява и населението на Пиротския край. Съвместните им действия завършва с неуспех главно поради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки поражението и на това въстание борбата на българите от северозападните краища на страната не престава.

През 1837 г. населението на Берковско и Пиротско се вдигнало отново. Една голяма група от въстаниците под ръководството на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и водила сражение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена пак поради липса на въоръжение и отсъствие на подкрепа от Сръбското княжество.

Преди 1071 години на 18 Август 946 година

Умира Св. Иван Рилски - български светец, първият български отшелник; известен лечител. Според житието му, когато родителите му умират, той приема монашество, вероятно в манастира "Св. Димитър" (Руенският манастир). Живее като отшелник по долината на р. Струма и във Витоша, а по-късно се заселва в Рила, където към 930-931 г. основава Рилския манастир. Постепенно славата му на духовен отец, наставник и лечител се разнася по цялата българска земя, като среща с него търси и цар Петър I . В края на живота си св. Иван Рилски напуска манастира, като се отдава на отшелнически живот в близост до него. Съставя "Завет", в който дава напътствия за бъдещия живот на монасите. Канонизиран от църквата, най-таченият от български народ роден светец. Мощите му са пренесени с почести в Средец (София) и поставени в храма "Св. евангелист Лука". Оттам през 1183 г. са отнесени в Унгария, но три години по-късно са върнати на Византия, като отново са поставени в Средец.
През 1195 г., когато цар Асен I превзема града, мощите на светеца тържествено са пренесени в столицата Търново и положени в храм на името на светеца на хълма Трапезица. В Търново култът получава още по-голяма популярност, като се превръща в общоправославен.

През 1469 г. османската власт разрешава на трима монаси да върнат мощите в Рилския манастир, където са и днес. За светеца са известни над 10 жития, включително и на гръцки език. Най-старото от известните днес жития е т.нар. Народно житие, създадено преди 1183 г. на основата на народни предания и легенди. Друго известно житие е това на византийския писател Георги Скилица (ок. 1180 г.), управител на София по времето на имп. Мануил I Комнин. В Търново (вер. през ХIII в.) се появяват 2 кратки жития, отбелязвани като Първо и Второ проложно житие. Автор на най-интересното и художествено издържано житие на Иван Рилски е патриарх Евтимий Търновски. Като негово продължение през ХV в. се явява т. нар. "Рилска повест" на Владислав Граматик, която разказва за възобновяването на Рилския манастир и пренасянето на мощите на светеца от Търново в манастира. Известни са също житието с похвала от Димитър Кантакузин, който пребивава в манастира от 1469 г. до 1479 г., житие от ХVIII в., писано от монах Даниил и др. Образът на Иван Рилски е представен в много стенописи и иконни изображения, които свидетелстват за всенародната обич към светеца. Паметта му се почита на 19 октомври/1 ноември.