Събития на дата
18 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 28 години на 18 Октомври 1989 година

Под натиска на Москва Ерих Хонекер напуска всички държавни и партийни постове в ГДР. Роденият през 1912 г. политик, умира от рак на 29. 5. 1994 г. Той е лидер на ГЕСП от 1971 г. и в периода 1990 - 1994 г. на два пъти напуска Германия - веднъж в СССР от страх от възмездие, откъдето е върнат и след това малко преди смъртта си за Чили при своята дъщеря, като това му пътуване е разрешено от германските власти, а углавното дело за извършени от него престъпни деяния като управник е прекратено поради лошото му здравословно състояние.

Жанина Драгостинова проследява във в. "Култура", бр. 40/2002 г. ретроспекцията на събитията преди и след падането на Хонекер, довели в крайна сметка и до изчезването на ГДР:12 юни 1987 г. На тържествата по случай 750-годишнината на Берлин в реч пред Бранденбургската врата американският президент Роналд Рейгън казва: "Мистър Горбачов, отворете тази врата. Мистър Горбачов, махнете тази стена!".
5 февруари 1989 г. При опит за бягство е застрелян 20-годишният Крис Гуефрой. Това е последната кървава жертва на стената. От издигането й до този момент там са застреляни 239 души.
Юли 1989 г. Засилва се потокът на бегълци от Източна Германия през Унгария към Австрия. За един месец те са 3500.
10 септември 1989 г. Без споразумение с правителството на ГДР, управляващите в ГФР разрешават на ГДР-туристите в Унгария без виза влизане във федералната република. Повече от 25 000 души се възползват от тази възможност. В същото време гедеренци настояват за същото в западногерманското посолство в Прага. Около 5 500 души влизат в ГФР през Прага.
7 октомври 1989 г. Горбачов посещава Източен Берлин. Гражданите го посрещат като "освободител", предпочитат го демонстративно пред Хонекер. Горбачов настоява за реформи.
16 октомври 1989 г. 120 000 демонстранти в Лайпциг настояват за избори.
18 октомври 1989 г. Под натиска на Москва Ерих Хонекер напуска всички партийни и държавни постове. На негово място застава Егон Кренц.
4 ноември 1989 г. 500 000 души демонстрират в Берлин с искането за свободни и демократични избори.
7 ноември 1989 г. Правителството на ГДР подава оставка.
8 ноември 1989 г. Политбюро на ГЕСП също подава оставка. Избран е нов ЦК.
9 ноември 1989 г. Членът на ЦК Гюнтер Шабовски трябва да обясни на журналистите промените в управлението на страната. Самият Шабовски не е присъствал на заседанието на Политбюро, дадени са му само документите с крайните решения. На пресконференцията Шабовски чете, че е решено да бъдат отворени границите, имайки предвид събитията в Прага и Будапеща. Откога важи това, пита италиански журналист. Шабовски започва да заеква, рови из документите, но не открива нищо. Най-вероятно веднага, отговаря той, без да е съвсем сигурен в казаното. Новината се разнася светкавично. Вечерта се съобщава и по телевизията. Хиляди хора като обезумели се втурват към граничните изходи. Там нищо не знаят, не е дадена никаква заповед, но не смеят да стрелят. Един граничен офицер решава на своя глава да отвори пункта. Останалите го последват. Така Берлинската стена пада благодарение на една грешка.

Преди 42 години на 18 Октомври 1975 година

Александър Оббов е български политически и държавен деец. Член на БЗНС, секретар на ПП на БЗНС (1914-1919 г.). Оббов е депутат и подпредседател на ХVIII-то ОНС (1919–1923 г.). По време на управлението на Александър Стамболийски (21 май 1920 г. – 9 юни 1923 г.) е министър на земеделието и държавните имоти. След преврата на 9 юни 1923 г. емигрира в Чехия, където активно работи за сваляне на властта с помощта на Сърбия. В периода 1923-1925 г. е член на Задграничното представителство на БЗНС. През 1936 г. се завръща в България и се налага като един от ръководителите на БЗНС "Александър Стамболийски" ("Пладне"). След 9 септември 1944 г. отново е избран за член на ПП на БЗНС (1945–1947 г.) и политически секретар. Главен редактор е на в. "Народно земеделско знаме" (1944-1946 г.), министър на земеделието и подпредседател на МС в правителството на Георги Димитров (1946–1947 г.). За кратко изпада в немилост поради несъгласия с БРП /к/, но после пак коригира позициите си.

Преди 92 години на 18 Октомври 1925 година

Подписан е Ангорският договор между България и Турция за уреждане на дипломатическите отношения между тях, прекъснати след края на Първата световна война (1914–1918 г.) под натиска на съглашенските сили. Заедно с това урежда редица спорни въпроси между двете съседни страни, натрупали се в периода на Балканските войни (1912 – 1913 г.). Настояването на България да се позволи завръщането на многобройната бежанска маса от Източна Тракия остава без резултат. Поради това договорът се посреща с остра реакция от тракийските бежанци в страната и правителството на Александър Цанков не се решава да го внесе за ратификация в Народното събрание. Това прави следващото правителство, възглавено от Андрей Ляпчев, което не поема отговорността за него.

Преди 99 години на 18 Октомври 1918 година

В град Пятигорск в Кавказ по присъда за "контрареволюционен заговор", произнесена от съветски революционен трибунал, е разстрелян генерал Радко Димитриев, воювал на страната на Русия в Първата световна война.
Генерал Радко Димитриев (Руско Д. Русков) е български военен деец, генерал от пехотата. Роден е на 24 септември 1859 г. в с. Градец, Котленско. Той участва в националноосвободителните борби на българския народ. Включва се като доброволец в Руско-турската Освободителна война през 1877–1878 г. След Освобождението завършва Военното училище в София и Академията на Генералния щаб в Русия. Завръща се в България и става офицер в милицията на Източна Румелия. Радко Димитриев участва в обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г., а по време на Сръбско-българската война през 1885 г. е помощник началник-щаб на западния корпус. Той е русофил по убеждения и е сред организаторите на детронацията на княз Александър I Батенберг (август 1886 г.).След неуспеха й емигрира в Русия. Завръща се в България след 11 години. В периода 1904-1907 г. се включва във военното управление на страната – изпълнява длъжността началник-щаб на армия, а в периода 1907-1912 г. е началник на трета военноинспекционна област. По време на Балканската война (1912–1913 г.) е командир на Трета българска армия, а през Междусъюзническата война през 1913 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия. След войната е изпратен като пълномощен министър в Русия. Поради несъгласие с управляващите среди по отношение ориентацията на България в годините на Първата световна война (1914–1918 г.) си подава оставката и постъпва на военна служба в руската армия.