Събития на дата
17 Юли 2017

Архивни събития

Преди 75 години на 17 Юли 1942 година

По нелегалната радиостанция “Христо Ботев” е оповестена програмата на обществено-политическа организация Отечествен фронт (ОФ). С програмата се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и други държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др. Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат. Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва и най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната. До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни комитети на ОФ. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз "Пладне", Политическия кръг "Звено", Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото правителство на ОФ, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев. На Първия конгрес на ОФ (март 1945 г.) се очертават най-важните задачи на външната и вътрешната политика: приключване на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия 1944–1945 г., провеждане на парламентарни избори, укрепване на народнодемократичната власт и др. На Втория си конгрес (февруари 1948 г.) ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел. Печатен орган: в. "Отечествен фронт".

Преди 100 години на 17 Юли 1917 година

В хода на Първата световна война кралят на Великобритания Джордж V издава указ за премахване на всички немски титли от имената на членовете на кралската фамилия. Кралската династия, носеща до тогава фамилията Сакс-Кобург-Готска е преименувана в Уиндзорска.
Джордж V е английски крал. Роден е през 1865 г. в Лондон. Син е на Едуард VII, когото наследява през 1910 г. Неговото царуване е отбелязано с участието на Великобритания в Първата световна война, въстанията в Ирландия, Египет и Индия, както и присъединяването към империята му на бивши германски колонии и на нови земи, поставени под английски протекторат (Палестина, Месопотамия и др.). През Първата световна война променя името на Хановерската династия в Уиндзорска династия. Джордж V умира през 1936 г.Сакс-Кобург-Гота е стара германска княжеска династия, потомци на легендарния саксонски род Ветин. Наследници на Сакс-Кобург-Гота са владели големи части от Европа и останалия свят, в това число и България.

Това малко княжество (или херцогство) с площ 1977 кв. км, закътано в Тюрингския лес, според Ото фон Бисмарк, е било "ферма за разплод на жребци за цяла Европа". Най-известният принц-консорт от този род е Алберт, който през 1840 г. се оженва за братовчедка си Виктория, кралица на Великобритания и Ирландия, а впоследствие и императрица на Индия. След този брак британската кралска династия възприема името Сакс-Кобург-Гота. То обаче става фамилно име само на един крал — на Едуард VII, който царува от 1901 до 1910 г. Неговият наследник Джордж V през 1917 г. възприема титлата Уиндзор, за да се спаси от немско звучащата си фамилия по време, когато страната му води война с Райха.

Херцогството Сакс-Кобург-Гота се създава на базата на две съседни княжества. Кобург е наследено от членове на семейството Сакс-Алтенбург през 17 век. Гота попада под контрола на династията през 20-те години на 19 век след смъртта на последния му херцог. Дъщеря му принцеса Луиза фон Сакс-Гота се омъжва за херцог Ернст I фон Сакс-Кобург-Заалфелд. Той се отказва от Заалфелд, за да получи далеч по-желаното херцогство Гота. Обединеното херцогство Сакс-Кобург-Гота се наследява от сина му Ернст II, но той умира бездетен през 1893 г. След смъртта му херцогският трон се поема от втория сина на принц Алберт — британския принц Алфред. Единственият му син обаче умира през 1899 г. и херцогството пак остава без наследник. След дълги консултации между кралица Виктория, принц Алфред и кайзер Вилхелм II династията се оглавява от британския принц Чарлз-Едуард (или Карл-Едвард), внук на Виктория. Той обаче губи владението си след края на Първата световна война. Работническо-войнишкият съвет на Гота го сваля от трона през ноември 1918 г. След неговата смърт през 1954 г. номинален глава на династията става принц Фридрих Йозиас. От 1998 г. на негово място е синът му принц Андреас. През последните десетина години той си реституира хиляди хектари гори в Тюрингия, които били национализирани от бившата ГДР.

През втората половина на 19 век Сакс-Кобург-Гота владеят Британската империя, Белгия, Бразилия, България, Португалия, Саксония и др. Днес обаче династията е на власт само в Белгия.

Цар Фердинанд е потомък на странична линия на Сакс-Кобург-Гота. Дядо му принц Фердинанд се оженва за унгарската принцеса Мария-Антония Кохари през 1816 г. и създава католическата линия Сакс-Кобург-Кохари. Към нея принадлежат всички българската Сакскобургготска династия.

Преди 624 години на 17 Юли 1393 година

Столицата на Второто българско царство Търново е завладяна от османските турци. Градът е подложен на тримесечна обсада. Българските извори съобщават, че за жителите му появата на огромна османска армия е изненадваща. Малкото извори и тяхната неясна информация дават големи възможности за хипотези и дискусии, в които се предлагат различни варианти за последните дни от историята на Търново като българска столица. Някои съвременни автори реконструират целия ход на османския щурм и рисуват героичната съпротива на защитниците на града на базата на предположения. Други, анализирайки данните от изворите, твърдят, че след мъчителната и дълга обсада градът е принуден да капитулира. Аргументът им е примирителното и неясно съобщение на Григорий Цамблак: “варварите постигнаха целта си и завладяха града, но не чрез силата си, а защото Божията воля допусна”. С влизането на завоевателите в Търново са ликвидирани всички български институции, а с тях и българската власт. Градът е поставен в положение на военна окупация. Цялата власт е предадена в ръцете на османски военен управител, командир на многоброен отряд, който е оставен в бившата българска столица.