Събития на дата
17 Април 2017

Архивни събития

Преди 114 години на 17 Април 1903 година

Започва Конгрес на Битолския революционен окръг в с. Смилево с председател Дамян Груев. Той заседава до 24 април 1903 г. Взето е решение за повсеместно въстание. Избран е ръководен щаб в състав Д. Груев, Б. Сарафов и А. Лозанчев, на който се делегира и правото да определи датата на въстанието. След конгреса в Смилево се провежда конгрес в местността Петрова нива в Странджа, на който се обсъжда плана за въстаническите действия в Одринско и се определя състава на бойното ядро в този район: М. Герджиков, Л.Маджаров и Ст. Икономов. Въстанието избухва на 20 юли (Илинден) 1903 г., откъдето идва името му. Най-напред то избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни въстаническите действия обхващат всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии). Кулминационна точка на въстанието е превземането на град Крушово и прокламирането на Крушовската република. На 6 август (Преображение) 1903 г. въстанието избухва и в Одринско. Въстаниците освобождават много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол. Връхна точка въстанието достига с обявяването на Странджанската република, която просъществува 26 дни. Партизански действия се водят и в другите революционни окръзи. В освободените селища се установява революционно-демократична власт по примера на Крушовската република. В Серски революционен окръг въстанието е определено за 14 септември (Кръстовден), но на практика избухва преди тази дата. Най-ожесточени сражения се разразяват в Мелнишко. Сблъсквания между въстаниците и турските войски последват и в Серско, Драмско и Горноджумайско. В Солунски, Скопски и Струмишки революционен окръг действията на въстаниците се изразяват предимно в организиране и извършване на атентати. Против въстаналото население в Македония и Одринско османското правителство изпраща 300 000 добре въоръжени редовни войници, снабдени с модерно оръжие и артилерия. Главният щаб на въстанието отправя бърза молба за помощ до българското правителство, което, предупредено от западните велики сили за лошите последствия, които биха последвали за България при евентуална намеса, не се отзовава на отправения призив.

Преди 123 години на 17 Април 1894 година

Роден е Никита Сергеевич Хрушчов - руски общественик, държавник, висш партиен функционер. Взема участие е Гражданската война (1918-1920 г.). От 1929 г. до 1931 г. учи в Московската промишлена академия, след което работи в московския партиен апарат (1931-1935). От 1935 г. до 1938 г. заема поста първи секретар на московския градски партиен комитет. По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието ген.-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 г. е секретар на ЦК на ВКБ (б). Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея. След смъртта на Й. В. Сталин заема неговата длъжност. Организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС (февруари 1956 г.). Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин”. Опитва се да въведе демократизъм в тоталитарната система и да съчетае демокрацията в обществото с т. нар. демократически централизъм и с монопола на комунистическата партия върху политическата власт и ръководството на обществото и държавата. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието в СССР, отпуска огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, което води до разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След ХХ конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Започва да осъществява контрол върху работата на органите за държана сигурност. Под ръководството на Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците. Свален от длъжност и пенсиониран по решение на пленум на ЦК на КПСС от 1964 г.

Преди 137 години на 17 Април 1880 година

В София е подписано споразумение за общи действия за национално обединение.
На 10 април 1880 г. в София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков (на снимката) и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от Второто Обикновено народно събрание. На 17 април 1880 г. е подписано споразумение за общи действия. Според приетата програма в Южна България трябва да се създаде Централен таен комитет, който да подготви народа за съединистки действия. От своя страна Княжеството поема отговорността да създаде народно опълчение и да ръководи акцията. В изпълнение на приетите решения през месец май в Сливен е образуван Централен комитет, в който влизат К. Величков, поп Г. Тилев, д-р Г. Странски и други, а като представители на Княжеството в състава му са включени Ст. Стамболов и Г. Живков. Комитетът насочва дейността си към събиране на средства и оръжие и организиране на местни комитети. Едновременно с това Народното събрание в Княжеството гласува закон за сформиране на народно опълчение. Неговото създаване обаче е спряно поради наложеното от княз Александър I Батенберг вето. В същото време князът изпраща Ст. Панаретов в Лондон да разбере какво е отношението на новото английско правителство начело с У. Гладстон към съединението. Дипломатическата мисия остава без резултат, тъй като нито една от Великите сили в този момент не е съгласна с промяната на Берлинския договор от 1878 г.