Събития на дата
16 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 103 години на 16 Октомври 1914 година

Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е известен български поет. Яворов е роден на 1 януари 1878 г. в Чирпан. Завършва основно училище в Пловдив (1893 г.). Същата година започва работа в Чирпанската телеграфо-пощенска станция, а през юни 1894 г. е преместен в Старозагорската телеграфо-пощенска станция. През 1898 г. Пейо Яворов е назначен за началник на телеграфо-пощенската станция в Стралджа, а от септември е телеграфист в Анхиало (дн. Поморие). От 1 май 1902 г. е назначен за завеждащ Четвърти телеграфо-пощенски клон в София.
Включва се във ВМОРО. През 1900 г. иска да бъде назначен за учител в Македония, но Екзархията му отказва поради липса на място. През 1901 г. Яворов е главен редактор на вестник “Дело” - независим македоно-одрински лист. Заминава за Македония (1902 г.) и се включва в четата на М. Чанков. На 13 февруари 1902 г. е пленен в с. Драгобраща от върховистката чета на капитан С. Стоянов. На 15 февруари е освободен и отива в София. На 6 януари 1903 г. заминава отново за Македония, където престоява четири месеца и редактира в-к “Свобода или смърт”. Яворов се включва в четата на Я. Сандански, но поради разногласия с него застава начело на драмската чета, която е разбита при с. Баница след смъртта на Г. Делчев. След като се връща в София (7 юли), участва в списването на в-к “Автономия”, а след Илинденското въстание е в редакцията на в-к “Илинден”. Избран е за член на задграничното представителство на ВМОРО.
През юли 1909 г. посещава Женева, Виена и Париж. Участва в кръга “Мисъл” на д-р Кръстев и е един от редакторите на сп. “Мисъл”. През 1906-1907 г. е командирован за “усъвършенстване по литература” в Нанси. От август 1908 г. е драматург в Народния театър. През юли 1910 г. е командирован в Париж, за да се запознае с театралното дело във Франция. През 1912 г. се жени за Лора Каравелова. Два дни след сватбата заминава с чета за Македония. На 25 юни 1913 г. заминава за фронта. На 15 юли се връща в София.
На 29 ноември 1913 г. Лора Каравелова се застрелва. Яворов прави несполучлив опит за самоубийство и остава почти сляп. След смъртта на Лора се носят слухове, че Яворов е убил съпругата си. Водят се съдебните разследвания. На 16 октомври 1914 г. Яворов взема голяма доза отрова и се застрелва.
Първото си стихотворение - “Напред”, публикува през 1895 г. във в-к “Глас македонски”. След него излизат “Пред тъмничния зид” и “Пролетната жалба на орача”, където за пръв път се подписва с псевдонима П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков. В “Мисъл” публикува (1900 г.) стихотворенията “Арменци”, “Калиопа” и “Градушка”. През 1901 г. Яворов издава първата си книга “Стихотворения”, която е посрещната с възторг. Следват книгите “Гоце Делчев” (1904 г.), “Безсъници” (1907 г.), “Хайдушки копнения” (1909 г.), “Подир сенките на облаците” (1910 г.), “В полите на Витоша” (драма, 1911 г.), “Когато гръм удари, как ехото заглъхва” (драма, 1912 г.). Превежда “Ромео и Жулиета” (1914 г.) и “Укротяване на опърничавата” (1915 г., посмъртно).

Преди 134 години на 16 Октомври 1883 година

Христо Димов Калфов е български офицер и политически деец. Роден е в Калофер. Завършва Военното училище в София и военна академия в Италия. Участва в Балканската война, а след Междусъюзническата е зачислен във военната свита на цар Фердинанд. След възцаряването на цар Борис III е негов флигеладютант. На 22. 9. 1922 г. напуска двореца и армията с чин полковник. Един от организаторите на преврата през 1923 г. Министър е на външните работи (1923-1926 г.). Един от лидерите на Демократическия сговор. Името му е свързано с протокола “Калфов - Политис”, сключен в Женева през 1924 г., с който е учреден специален режим за българското малцинство в Гърция; отхвърлен по-късно от Гръцкия парламент. След разцеплението на Демократическият сговор преминава в Цанковото "Народно социално движение" и е член на Централното му бюро. През юни 1934 г. го напуска. Продължават добрите му връзки с двореца. Прави опит да създаде фашистка Държавна социална партия (1936 г.), няколко пъти е депутат, а в периода 1941 г. - 1944 г. е председател на XXV ОНС. През февруари 1945 г. е осъден на смърт от т. нар. Народен съд. С Решение 243 от 12. 4. 1996 г. на Върховния съд присъдата се отменя. Екзекутиран на 1. 2. 1945 г.

Преди 148 години на 16 Октомври 1869 година

Цанко Церковски (псевдоним на Цанко Генов Бакалов) е поет, белетрист, драматург, публицист, обществен и държавен деец. Родом е от с. Бяла черква, Търновско. Учи в различни градове – Търново, Пловдив, Казанлък и Силистра. Работи като учител в Разградско и Ловешко, в Полски Тръмбеш и Батак. От 1897 г. до 1900 г. се връща в родното си място, където открива книжарница. Става основател на местно туристическо дружество и на просветно дружество "Младежки труд".
През 1899 г. помества във в. "Селски вестник" "Възвание към българските земледелци", с което ги призовава да свикат земеделски конгрес и създадат своя организация. Така Цанко Церковски се явява един от инициаторите за образуването на Българския земеделски народен съюз (БЗНС). Активно се включва в дейността на съюза. Участва в редактирането на в. "Земледелско знаме" (от 1902 г.) и сп. "Земледелска мисъл" (1910–1933 г. с прекъсване), издава сп. "Селска пробуда" (1903–1905 г.).
В края на Първата световна война 1914–1918 г. взема участие в управлението на държавата. В правителството на Ал. Малинов е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (17 октомври–28 ноември 1918 г.). В правителството на Т. Теодоров е управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (28 ноември 1918 г.–7 май 1919 г.), министър на железниците, пощите и телеграфите (8 май–6 октомври 1919 г.). По време на самостоятелното управление на БЗНС е министър на народното просвещение (7 октомври 1919 г.–22 май 1920 г.), министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (22 май 1920 г.–16 март 1923 г.) и управляващ Министерството на железниците, пощите и телеграфите (9 февруари–14 март 1923 г.). Два пъти попада в затвора – след държавния преврат на 9 юни 1923 г. и след априлския атентат 1925 г. На 26. 3. 1926 г. е освободен от затвора полусляп и с напълно съсипано здраве. Умира на 2. 5. 1926 г. в болницата на "Червен кръст" в София.
Издава стихосбирките "Печални гласове", "Полски песни", сборници със стихотворения за деца – "Детска раздумка" и "Росни капки", кн. "Разсънки. Жални песни", "Тъжби. Политически песни и припеви", пиесите "Луди-млади", "Под старото небе" и др. Цанко Церковски написва сценария на филма "Под старото небе" и става първият български кинодраматург.