Събития на дата
15 Юли 2017

Архивни събития

Преди 51 години на 15 Юли 1966 година

Подписана е Българо-съветска спогодба за изграждане на атомна електроцентрала в България.
След подробен технико-икономически анализ е избрана площадка, разположена на около 4 км от талвега на река Дунав, 5 км източно от гр. Козлодуй. По изходни данни, подготвени от български институти, Топлоелектропроект - Москва и НИИПИЕС "Енергопроект"-София изготвят технически проект и работни проекти за първите четири блока.
Строителството на "АЕЦ Козлодуй" започва на 6 април 1970 г. В изграждането на уникалното и до днес за България съоръжение участват над сто хиляди строители и монтажници.
На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на атомни електроцентрали. Някои от тези технически решения, разработени в Енергопроект, са значителни инженерни постижения, към които проявяват голям интерес и специалисти от други страни.
Това дава възможност да бъдат съкратени сроковете за изграждане на "АЕЦ Козлодуй” – едва ли има в света друга атомна електроцентрала, изградена за подобен кратък срок, при пълно спазване на всички предписания за строителство.
Въвеждането на мощностите на площадката на "АЕЦ Козлодуй" се осъществява на три етапа.
Първият етап завършва с изграждането на І и ІІ блок, снабдени с водо-водни енергийни реактори с електрическа мощност 440 мегавата всеки (ВВЕР-440, модел В-230). Блоковете са въведени в промишлена експлоатация съответно през юли 1974 г. и ноември 1975 г.
Успоредно със строителството на І и ІІ блок, през октомври 1973 г. започва изграждането на следващите два блока, което представлява вторият етап на програмата по въвеждане на мощностите. Блокове ІІІ и ІV са въведени в промишлена експлоатация съответно през декември 1980 г. и май 1982 г. Инсталираните реактори ВВЕР-440, модел В-230 имат корпуси с неръждаема наплавка и усъвършенствани системи за безопасност.
Въвеждането в експлоатация на V и VІ блок с реактори ВВЕР-1000/В-320 (трети етап) е осъществено съответно през септември 1988 г. и декември 1993 г. Новите блокове са оборудвани със системи за автоматизиране на технологичните процеси.
Изградено е и хранилище за отработило ядрено гориво (ОЯГ) и временно хранилище за ниско и средноактивни отпадъци. Изграден е и комплекс съоръжения за преработка на радиоактивни отпадъци (РАО) и склад за временно съхраняване на контейнери с преработени РАО.

Преди 68 години на 15 Юли 1949 година

След консултации със Сталин Политбюро на ЦК на БКП решава Великото Народно събрание да избере Васил Коларов за министър-председател, но поради неговото заболяване да му се осигури "абсолютна почивка" в продължение на два месеца.
Васил Коларов е роден в Шумен на 28 юли 1877 г. Завършва гимназия във Варна през 1895 г. и учителства няколко години. През 1897-1900 г. следва право в Швейцария. След завръщането си в България се установява в родния си град и се отдава на адвокатска практика. Влиза в редовете на Българската работническа социалдемократическа партия в средата на 90-те г. на XIX в. През 1897 г. основава партийна организация в Никопол, а от 1902 г. е начело на социалистите в Шумен. След разцеплението на БРСДП през лятото на 1903 г. застава на страната на течението, възглавявано от Д. Благоев. От 1904 г. до 1919 г. е ръководител на социалдемократическата организация на тесните социалисти в Пловдив. От 1905 г. непрекъснато е избиран в състава на централното ръководство на партията. Избиран е многократно за народен представител. Участва като запасен офицер в Балканската война 1912-1913 г. Противопоставя се на въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на която и да било от двете воюващи групировки. Има големи заслуги за разгръщане на антивоенното движение в страната от есента на 1915 г. до есента на 1918 г. В следвоенните години се включва и в международното работническо и комунистическо движение. През декември 1922 г. е избран за генерален секретар на Коминтерна. Изявява се и като един от ръководителите на Балканската комунистическа федерация.
Коларов умира на 23 януари 1950 г. след продължително боледуване. След смъртта на Г. Димитров (юли 1949 г.) е назначен за председател на Министерския съвет, на който пост го заварва и смъртта му.

Преди 103 години на 15 Юли 1914 година

Първата световна война (1914-1918 г.) е война между две големи групировки – Тройният съюз и Съглашението. Поражда се от неравномерното им икономическо развитие в края на XIX и началото на ХХ в., което изтласква на преден план въпроса за преразпределение на колониите в света.
Повод за войната става убийството на австро-унгарския престолонаследник в Сараево от членове на сръбска националистическа организация. В отговор на този акт Австро-Унгария изпраща ултиматум на балканската държава с неизпълними условия, вследствие на което войната между тях става неизбежна. Военните действия започват на 15 юли 1914 г. и в следващите дни в конфликта се намесват Германия – като съюзник на Австро-Унгария, а Русия – на страната на Сърбия. Освен това Германия обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия. Последва и намесата на Англия на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. австро-германският блок успява да привлече за свой съюзник Турция. Италия, която е член на Тройния съюз, проявява колебания и през пролетта на 1915 г. е привлечена на страната на Съглашението.

Преди 139 години на 15 Юли 1878 година

Руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков издава заповед № 1, с който се създава Българска армия.
Българската армия е създадена от Българското опълчение на основата на "Временните правила за Българската земска войска" от 25 април 1878 г. и с гореспомената заповед на руския императорски комисар. Първоначално се нарича Българска земска войска. От 17 декември 1879 г., когато влиза в сила Привременното положение за Българската войска, се нарича Българска войска (или армия). По силата на Търновската конституция и Привременното положение на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на три военни отдела: Западен, Източен и Софийски. Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София. През 1880 г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в Княжеството се въвежда всеобща задължителна военна повинност. С княжески указ от 12 октомври 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) Българската армия е реорганизирана в 12 полка. През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. Българската армия се състои от Действаща армия – със срок на служба 10 години от които 4 редовна, а останалите – в запас, и Резервна армия, със срок на служба 8 години. В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва две бригади. Всяка бригада включва два полка, а всеки полк – две дружини. Освен пехота всяка дивизия обхваща по един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгънат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на Княжеството да достигат 318 570 души.

Преди 163 години на 15 Юли 1854 година

В Ловеч е роден Васил Радославов – български политик, седмият министър-председател на България. През 1882 г. завършва правни науки в Хайделберг, Германия. От 1884 г. до 1886 г. е министър на правосъдието в кабинетите на П. Каравелов и митрополит Климент. В периода 1886-1887 г. е министър-председател, министър на финансите и министър на вътрешните работи на Княжество България. Образува собствена Либерална партия (радослависти). През 1887-1894 г. участва в обединената опозиция срещу Стамболов. Сътрудничи в редактирането на в. “Народни права”. През 1894 г. става министър на правосъдието и министър на народното просвещение в кабинета на д-р Стоилов. В периода 1899-1900 г. е министър на вътрешните работи в кабинета на Тодор Иванчов. През 1903 г. е осъден от Държавния съд за измяна на отечеството на осем месеца затвор с лишаване завинаги от граждански и политически права (процесът срещу участниците в радослависткия режим), като впоследствие е амнистиран от стамболовистите. От 1913 до 1918 г. е министър- председател на Царство България. От 1913 г. до 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве. В периода 1915-1918 г. е министър на външните дела и изповеданията. През 1918 г., след Солунското примирие, емигрира в Германия. През 1922 г. е осъден задочно по Закона за съдене на Виновниците за националните катастрофи. Умира на 21 октомври 1929 г.

Преди 202 години на 15 Юли 1815 година

Наполеон Бонапарт се предава в Рошфор и по-късно е отведен на о. Св. Елена.
Наполеон Бонапарт е френски император. Роден е на 15 август 1769 г. в град Аячо, намиращ се на остров Корскика. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялисткия метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция.