Събития на дата
15 Април 2017

Архивни събития

Преди 82 години на 15 Април 1935 година

Във Вашингтон е подписан Пакта Рьорих (Nicholas Roerich) – договор за охраната на историческите паметници. Пактът на мира, известен като „Пакта Рьорих”, е един от най-важните факти в обществената биография на Рьорих, за което художникът е бил предложен за Нобелова награда. По своята същност, това е първият международен договор за защита на културните паметници по време на въоръжен конфликт и в мирно време. Пактът е подписан в кабинета на американския президент Франклин Рузвелт от 21 държави.
През 1954 г. въз основа на Пакта в Хага е подписана Конвенцията за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт.
Символ на Пакта е получилият световна известност и признание знак, наречен „Знаме на мира”, създаден от самия Рьорих. Графичното му изображение е резултат от задълбочено изследване на културни пластове от всички географски райони в различни исторически периоди. Едно от тълкуванията, които Рьорих дава на универсалния знак е – наука, изкуство и духовност, обединени в кръга на културата.
Знамето на мира, утвърдено като международно признат флаг за защита на културните ценности, за първи път е качено в Космоса през 1990 г. и до днес лети на космическата станция „Мир”.

Преди 98 години на 15 Април 1919 година

С декрет на съветската власт са създадени трудововъзпитателните лагери, наречени ГУЛАГ (Главно Управление на Лагерите). Те са подразделение на Народния комисариат на вътрешните работи в СССР през 1934-1956 г., ръководещо трудово-поправителните лагери. При системата на масови репресии и произвол в лагерите попадат много политически неудобни за съветската власт хора. Затворниците работят безплатно при строителството на пътища и промишлени обекти в Сибир. Поради тежките условия на труд, глада и болестите смъртността е изключително висока. Истината за неспазването на елементарните човешки права в лагерите разкрива А. Солженицин през 1973 г. в книгата "Архипелагът ГУЛАГ".

Преди 105 години на 15 Април 1912 година

В 2,20 ч. местно време в Северния Атлантик след сблъскване с айсберг потъва кралски пощенски параход "Титаник". От всичко 2205 души на борда загиват 1502, между които 1346 мъже, 103 жени и 53 деца. Спасените са едва 703-ма, сред които 315 мъже, 336 жени и 52 деца.


Преди 108 години на 15 Април 1909 година

Завършва опитът за преврат на старотурците в Цариград. Начинанието е потушено от младотурците с подкрепата на четите на Я. Сандански и Хр. Чернопеев. На 27 април султан Абдул Хамид II е детрониран и заместен от брат си Мехмед V. Абдул Хамид ІІ е османски султан, син на Абдул Меджид. Той е владетел на Османската империя в периода 1876 г.-1909 г.. Идва на престола с помощта на младотурците, но скоро след това се разправя с тях и установява еднолична диктатура. По внушение на английската дипломация проваля Цариградската конференция 1876-1877 г. Отказът му да приеме Лондонския протокол 1877 г. за провеждане на реформи в империята става повод за избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., която завършва с поражение за Турция. По отношение на западните европейски велики сили държи угодническа линия на поведение, в резултат на което превръща империята в тяхна полуколония. Спрямо поробените християнски народи провежда курс на жесток терор, с което си спечелва и прозвището Кървавия султан. Потушава безмилостно Илинденско - Преображенското въстание 1903 г. Избухналата Младотурска революция 1908 г. го заставя да възстанови изработената още през 1876 г. конституция. Организираният от него метеж през април 1909 г. завършва без успех, поради което е свален от престола. До края на живота си е държан под домашен арест.

Преди 114 години на 15 Април 1903 година

На 15 и 16 април 1903 г. в Солун групата на “гемиджиите “ извършват бомбени атентати. Тази група е организирана от Й. Попйорданов и П. Шатев. Целта на атентатите е да се предизвика намесата на европейските държави за подобряване положението на поробените българи в Македония и Одринско. Участници в групата са Й. Попйорданов, Д. Мечев, М. Арсов, Д. Тръчков, Вл. Пингов, К. Кирков, Т. Богданов, Г. Богданов, П. Шатев, Т. Органджиев, М. Бошнаков, Цв. Трайков. На 15 април предиобед П. Шатев взривява френския кораб “Гуадалкивир”, излизащ от Солунското пристанище, и успява да напусне кораба заедно с други пътници. Той е заловен от полицията на скопската гара. Вечерта на същия ден Д. Мечев, М. Арсов и И. Тръчков взривяват железопътната линия Солун - Цариград, но минаващият влак получава незначителни повреди. На следващия ден К. Кирков взривява водопровода и осветителната станция на Солун, а Й. Попйорданов взривява сградата на Отоманската банка. Вечерта К. Кирков, Г. Богданов и Вл. Пингов хвърлят бомби на различни места в града. През нощта Д. Мечев и И. Тръчков са убити в квартирата си след продължителен бой с полиция и жандармерия. На 17 април загива Й. Попйорданов. На 18 април при опит да взриви телеграфната станция е убит К. Кирков. Цв. Трайков се самовзривява след несполучливия си опит да убие валията. Т. Органджиев избягва през Скопие в България. Г. Богданов, М. Бошнаков, М. Арсов и П. Шатев са заловени от полицията и осъдени на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор. От тримата остава жив само П. Шатев.
В Солун, а след няколко дни и в Битоля са извършени кланета на българското население от войската и башибозука в отговор на атентатите. Делото на ВМОРО в региона е сериозно възпрепятствана. От ''гемиджиите'' единствен Павел Шатев оцелява. Осъден на смърт, после помилван той впоследствие става оръдие на Коминтерна. Цар Борис повторно го осъжда на смърт за антидържавна дейност, но присъдата пак му се разминава. Шатев излиза от затвора за да вземе дейно участие в създаването на македонската нация след 1944 г. Той става министър на правосъдието и е отговорен за смъртните присъди на много българи несъгласни с новия режим. Но така не свършва драматичния път на Павел Шатев. Неговата вяра в новата комунистическа власт започва да се разклаща, когато вижда, че македонския режим се превръща в гонение срещу всичко българско. Шатев протестира, дори пише до Георги Димитров за асимилаторската политика на ЮКП. Това му носи уволнение от всички постове, арести и изолация. Накрая го намират убит на бунището в Битоля.
Ето и един разказ на Христо Силянов за Солунските атентати : ''всичко, което би могло да се вмени въ укоръ на динамитарите, бледнее предъ величието на техния духъ. Тоя духъ, който, видимо, се домогва само до страховити ефекти, чрезъ безогледно разрушение, е изпълненъ съ страненъ идеализъмъ и изтъканъ отъ удивителни контрасти. Презъ късия интервалъ до взрива първата грижа на Орцето е да спаси директорътъ на банката и неговото семейство. Каква нравстена красота и колко човешко благородство има въ тоя жестъ на суровия главатарь! Друго нещо, което поразява е съчетанието на техната революционна екзалтация, надминала точката на кипенето, съ една воля тъй дресирана, че отбеляза почти свръхчовешки постижения.’’