Събития на дата
15 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 71 години на 15 Октомври 1946 година

Умира Херман Гьоринг - един от главните военни престъпници на фашистка Германия. Роден е на 12 януари 1893 г. в Розенхайм, Бавария. Участва в Първата световна война като пилот на изтребител. Член е на Националсоциалистическата партия от 1922 г. Става ръководител на щурмовите отряди (SA). Като политически пълномощник на Хитлер (от 1930 г.) и председател на Райхстага (от август 1932 г.) има заслуги за спечелване на изборите. В правителството на Хитлер (1933 г.) става имперски министър на авиацията и мин.-председател на Прусия. Главнокомандващ е на военновъздушните сили (1935 г.). От 1937 г. е ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни "Гьоринг". Той е един от организаторите на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Райхсмаршал от 1940 г. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг през 1946 г. Няколко часа преди изпълнението на присъдата се отравя в затвора.

На същия ден завършва мирната конференция в Париж (29 юли-15 октомври 1946 г.), на която са изслушани и представители на бившите сателити на хитлеристка Германия.
Парижката мирна конференция (1946–1947 г.) се провежда с цел уреждане резултатите от Втората световна война (1939–1945 г.) в Европа. Тя подготвя мирните договори с държавите – бивши съюзнички на хитлеристка Германия – Италия, Румъния, Унгария, Финландия и България. Българската делегация се оглавява от Кимон Георгиев и Васил Коларов. Тя отстоява искането да се признае правото на България като съюзник на държавите от антихитлерската коалиция от 10 септември 1944 г., а не след подписването на примирието на 28 октомври същата година. Настоява и за признаване на границите на България с Румъния от преди присъединяването към Тристранния пакт 1941 г. Заедно с това българската делегация отхвърля териториалните претенции на гръцката делегация, отстоява българските права над Западна Тракия и се противопоставя на прекомерните гръцки искания за репарации. С помощта на съветската делегация България получава един далеч по-добър договор от тези, наложени й след поражението й в Междусъюзническата война 1913 г. и Първата световна война 1914–1918 г. Договорът с България е подписан на 10 февруари 1947 г

Преди 73 години на 15 Октомври 1944 година

Четвърта армия с командващ генерал-майор Боян Урумов започва Брегал-нишко - Струмишката операция.
Четвърта армия (22 500 души, 85 оръдия и 180 минохвъргачки) с командващ генерал-майор Боян Урумов трябва да настъпи в направлението Горна Джумая - Велес, което е спомагателно за българската армия. Срещу нея се отбраняват части от 22-ра германска пехотна дивизия. Въпреки че настъплението на армиите трябва да започне на 8 октомври, то е отложено. Ръководителите на създаденото през пролетта и лятото на 1944 г. партизанско движение в Македония Св. Вукманович-Темпо, Михайло Апостолски (Михаил Апостолов), Лазар Колишевски (Лазар Кулишев), Бано Андреев и други се страхуват, че плановете им за македонизация на населението могат да се объркат от факта, че не югославски, а български войски са прогонили германците от Македония. Те считат българската армия за по-голяма заплаха за бъдещите им намерения, отколкото германските войски. Затова се противопоставят на провеждането на операции от 4-а армия и изискват незабавното й изтегляне от Македония след завършване на бойните действия.

Преди 105 години на 15 Октомври 1912 година

По време на Балканската война (1912-1913 г.) български военни части овладяват поречието на река Арда и отблъсват турската контраатака в дните между 15 и 25 октомври.

Бойците на 7-а пехотна рилска дивизия освобождават Кочани (Македония).

Българските 1-ва и 3-а армия излизат пред р. Карагачдере и се подготвят за Люлебургаз - Бунархисарската операция.

Балканската война (1912 – 1913 г.) е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По силата на Берлинския договор (1878 г.) значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остава в пределите на Османската империя.
Конкретен повод за избухване на войната става масовото избиване на българското население в Щип (ноември 1911 г.) и в Кочани (лятото на 1912 г.)
В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят искане до Високата порта за административни реформи в европейските предели на империята. Османската империя отказва и на 17 септември 1912 г. страните от Балканския съюз започват да мобилизират своите войски.

Преди 143 години на 15 Октомври 1874 година

Роден е Кръстьо Пастухов – български политик, общественик, публицист. През 1895 г. завършва право в СУ, след което специализира в Германия (1897-1898 г.). От края на 1895 г. е адвокат, отначало във Враца, а след това в София. През 1902 г. е един от гарантите (поръчителите) на Г. Димитров при встъпването му в БРСДП. При разцеплението на партията през 1903 г. остава в крилото на широките социалисти. Член е на ЦК на БРСДП (ш.с.) от 1909 г. От 1911 г. постоянно е избиран за народен представител. Бил е министър на вътрешните работи в кабинета на Т. Теодоров (04-10.1919 г.). Отначало одобрява политиката на Народния сговор, но по-късно се обявява против нея. Водач на дясното крило в БРСДП (ш.с.). Той е твърд и последователен демократ, защитава Търновската конституция. По време на Втората световна война (1939-1945 г.) се включва в т. нар. легална опозиция. Отказва да влезе в Отечествения фронт и се противопоставя на действията на БРП след 9.09.1944 г. През януари 1945 г. е отстранен от състава на ЦК и заедно с Г. Чешмеджиев, К. Лулчев и други излиза в опозиция на ОФ. Лидер на БРСДП (о) след 1945 г. През 1946 г. е осъден на 5 години затвор. Убит от криминален затворник в Сливенския затвор на 25 август 1949 г.

Преди 154 години на 15 Октомври 1863 година

Търновските свещеници подават прошение до султан Абдул Азис за освобождаване на заточените български владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
Иларион Макариополски е заточен, след като на 3 април 1860 г. отказва да спомене името на цариградския патриарх в тържествената великденска литургия. С този акт по същество той дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с върховенството на Патриаршията и с гръцката църковна зависимост. Той е заточен в Мала Азия, където престоява до 1864 г. Преди заминаването си заедно с Авксентий Велешки отправя завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост.
Паисий Пловдивски е заточен през 1861 г. след като се отказва от Цариградската патриаршия и застава на страната на българите в борбата им за извоюване на църковна национална независимост. Заточен е в Мала Азия до 1868 г.

Преди 158 години на 15 Октомври 1859 година

Роден е Александър Стоянов Теодоров-Балан - български езиковед, литературовед и библиограф, член е на БКД от 1884 г. Следва славянска филология в Лайпциг и завършва в Прага през 1884 г. Доктор е по философия на Пражкия университет. Работи като гимназиален учител в София и служител в Министерството на народното просвещение (1884-1888 г.). От 1888 г. е хоноруван преподавател, а от следващата година - редовен преподавател по общославянска етнография и диалектология и по история на български език във Висшето училище (дн. СУ), професор и титуляр на Катедрата по славянски литератури (1893-1907 г., 1910-1934 г.). Той е един от създателите и пръв ректор на Висшето училище (дн. СУ). От 1939 г е почетен доктор на СУ. Има над 900 публикации, от които 200 посвещава на литературни проблеми. В научното му дело централно място заема книжовният български език и неговото съвременно състояние. Неговата “Българска граматика. Дял I. За думите. Ч. I. Звукословие” (1930 г.) и до днес е най-обширната фонетика на българския книжовен език. Особено място в българската граматична литература заемат “Нова българска граматика” (1940 г.) и “Нова българска граматика за всякого” (незавършена). Особено ценни са изследванията му в “Борба за съвременен правопис. Принос към историята на българския правопис” (1924 г.). Има приноси в областта на българската диалектология и историята на българския книжовен език. Основател е на съвременната българска библиография. Автор е на капиталния труд “Български книгопис за 100 години (1806-1905)” и на изследването “Книгописният труд у българите”. През 1956 г. издава книгата “Български записи с език, книжнина и общество”. Умира на 12 февруари 1959 г. в София.

Преди 813 години на 15 Октомври 1204 година

В Търново пристига папска делегация начело с кардинал Лъв, за да короняса от името на папа Инокентий ІІІ българския владетел Калоян. Кардинал Лъв коронясва Калоян, след като е сключена пълна каноническа уния между българската православна църква и римокатолическата църква.
Калоян (Йоаница) е от рода Асеневци, брат на цар Асен I (1187-1196 г.) и на цар Петър II (1196-1197 г.). Калоян управлява в периода 1197-1207 г. След победата на въстанието на Петър и Асен (1185-1187 г.) като гарант за миролюбивата политика на България спрямо Византия Калоян е изпратен като заложник в Цариград. Там успява да се запознае с византийската дипломация. Възкачва се на престола след убийството на брат му Петър. Предприема действия за укрепване на централната власт и обуздаване на сепаратистичните стремежи на болярите. Успява да се възползва от избухналите вътрешни борби във Византия, от която се отделят присъединилите се по-рано български боляри Иванко и Добромир Хриз, както и висшите сановници Мануил Камица и Йоан Спиридопаки, управител на Смолянската област. За да се справи с отцепниците, император Алексий III Ангел търси сближение с Калоян и в края на 1201 г. сключва мир с него, по силата на който признава всички териториални придобивки на България, постигнати след 1195 г. През този период е освободена цяла Северна България заедно с черноморските градове, а също така и областите около Видин, Белград и Браничево. В началото на 1201 г. българският владетел завладява крепостта Констанция (днешна Кюстенджа) и Варна. След сключването на мира с Византия Калоян успява да изтласка Добромир Хриз от неговите владения. В резултат на това Българската държава достигна своите териториални граници, които има преди падането под византийска власт. Скоро след подписването на мирния договор с Византия, срещу България предприема поход унгарският крал Емерих. През 1203 г. той окупира областите около Белград, Браничево и Ниш, в които живее българско население, и се провъзгласява за "крал на България". Калоян съсредоточава срещу него своите войски и успява да го прогони от тези области. За да извоюва официално признаване на българската държава, Калоян влиза в преговори с Римската курия и през 1204 г. сключва уния с папа Инокентий III. В резултат на това той e провъзгласен за "крал", а архиепископ Василий - главата на българската църква, за "примас". Този акт има формален характер и не позволява на римския папа да разпростре своето влияние над българите, но дава възможност на българския владетел да продължи усилията си за териториално разширение на своята държава. На 14 април 1205 г. Калоян нанася катастрофално поражение на кръстоносците при Одрин и пленява император Балдуин Фландърски. След тази битка Българската държава се утвърждава като първостепенна политическа и военна сила на Балканите. Скоро след това Калоян превзема Пловдив и се насочва на юг към Солунското маркграфство. Освобождава за кратко време редица крепости - Серес, Костур, Битоля, Охрид и други, и стига до стените на Солун. Убит е от куманския вожд Манастър в резултат на заговор, в който участват и някои български боляри, недоволни от прекомерното засилване на централната власт.

Преди 1003 години на 15 Октомври 1014 година

След смъртта на цар Самуил за български владетел е коронован неговия син Гаврил Радомир. Той управлява от 1014 г. до 1015 г. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че е взел участие заедно със своя баща в последните битки на българската държава против византийските нашественици. Възкачва се на престола след смъртта на цар Самуил и продължава неговата политика на отстояване независимостта на българската държава от Византия. През октомври 1014 г. византийците проникват в Битоля и опожаряват дворците на Гаврил Радомир, а скоро след това завладяват Прилеп и Щип. През пролетта на 1015 г. Гаврил Радомир изпраща писмо до Василий II, в което обещава "подчинение и покорност". В средата на август 1015 г. става жертва на дворцов заговор организиран от неговия братовчед Иван Владислав. Убит е по време на лов.