Събития на дата
14 Юли 2017

Архивни събития

Преди 13 години на 14 Юли 2004 година

Европейската комисия приема законодателната рамка за реформа в политиката си за сближаване за периода 2007-2013 г. Рамката предлага по-целенасочен и опростен подход за реализацията на новото поколение европейски национални и регионални програми за развитие. В съответствие с предложенията за политиката приети през февруари, целта на програмите е да се насърчи конкурентността и растежа в разширения Европейски. Стратегията и ресурсите са организирани около три цели:
1. Конвергенция - засяга страните членки и регионите, в които БВП на глава от населението е по-малко от 75% от средното за Общността. Ключовата цел е да се насърчат стимулиращите растежа условия и фактори, които предизвикват реална конвергенция. Стратегиите планират развитието на дългосрочната конкурентност и заетост.
2. Регионална конкурентност и заетост - извън най-слабо развитите страни членки и региони, Комисията предлага двустранен подход: първо, програмите за регионално развитие да подпомогнат регионите в предвиждането и насърчаването на икономическата промяна чрез укрепване на конкурентността и заетостта. Второ, намесите имат за цел създаването на повече и по-добри работни места чрез адаптиране на работната сила към икономическата промяна.
3. Европейско териториално сътрудничество - подкрепа на сътрудничеството за регионите на трансгранично, транснационално и между регионално ниво за по-нататъшното развитие на хармоничната и балансирана интеграция на територията на Съюза.

Преди 49 години на 14 Юли 1968 година

Във Варшава се срещат ръководителите на петте източноевропейски държави (България, ГДР, Полша, СССР и Унгария), които изпращат писмо на Александър Дубчек с искане да спре демократизацията в Чехословакия. Тодор Живков предлага, ако се наложи, да се действа с военна сила: "Без нашата решителна подкрепа здравите сили в страната трудно ще се организират..., /те/ трябва да почувстват нашата решителна помощ, помощта на нашите партии, помощта на нашите страни, помощта на нашите въоръжени сили, помощта на Варшавския договор."
Тодор Живков е роден в село (днес град) Правец, Софийска област. Първоначално учи в родното си село, след което продължава образованието си в Средното училище по графика в София и завършва гимназия като частен ученик. Член е на Българския комунистически младежки съюз от 1930 г., а на Българската комунистическа партия - от 1932 г. На осмият пленум на партията (1945 г.) е избран за кандидат-член на Централния комитет, а на петия конгрес на Българската комунистическа партия - за член на Централния комитет. През 1948 г. – 1949 г. е първи секретар на Градския комитет на Българската комунистическа партия и председател на Столичния градски народен съвет, възглавява и Отечественофронтовската организация в София. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро на Централния комитет, а от 1951 г. и член на Политбюро на Централния комитет. На шестия конгрес на Българската комунистическа партия (1954 г.) е избран за първи секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, като от ноември 1962 г. до юни 1971 г. е и председател на Министерския съвет на Народна република България. През юли 1971 г. заема поста председател на Държавния съвет. От 1981 година е генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа. Партия. На 10 ноември 1989 г. е освободен от пленум на Централния комитет от заемания партиен пост, а малко по-късно Народното събрание го освобождава и от държавния пост. На 8 декември 1989 г. е изваден от състава на Централния комитет, а няколко дни след това е изключен и от Българската комунистическа партия. За допуснати грешки и нарушения като държавен ръководител е подложен на съдебно преследване - известно време е арестуван, след което е поставен под домашен арест, на който режим остава до края на живота си. Малко преди да почине, е възстановено членството му в Българската социалистическа партия. Умира на 5 август 1998 г.