Събития на дата
14 Март 2017

Архивни събития

Преди 25 години на 14 Март 1992 година

България започва преговори с ЕС за асоцииране. България установява дипломатически отношения с Европейската икономическа общност през 1988 г. Подава молба за членство в ЕС на 16 декември 1995 г. Започва преговори за присъединяване през февруари 2000 г. Споразумението с ЕС регламентира асоциирането на България чрез установяване на редовен политически диалог и сътрудничество, изграждане на зона за свободна търговия в течение на преходен период (около 10 г.), сближаване на законодателствата. На 25 април 2005 г. на тържествена церемония в Люксембург България и Румъния подписват Договори за присъединяване към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. От българска страна Договорът за присъединяване е подписан от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министърът на външните работи Соломон Паси и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
Европейският съюз е създаден въз основа на Римски договор подписан на 25 март 1957 г. и на договора от Маастрихт (подписан през 1992 г., влиза в сила на 1 октомври1993 г.). Първите страни членки (от 1957 г.) са: Белгия, Германия, Италия, Люксембург и Холандия; от 1973 г. - Великобритания, Дания и Ирландия; от 1981 г. - Гърция; от 1986 г. - Испания и Португалия; от 1995 г. - Австрия, Финландия и Швеция. Норвегия отхвърля присъединяването си чрез национален референдум (1994 г. ). Молби за членство в ЕС подават Турция и Кипър и 10-те асоциирани страни - България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Чехия. Европейският съюз има 3 компонента – европейска общност, обща политика в областта на външните отношения и сигурността (CFSP), правосъдие и вътрешни работи. Основните институции на ЕС са Европейска комисия (изпълнителен орган), Съвет на министрите (орган за вземане на решения), Европейски парламент (към 2002 г. - 626 чл.; законодателен орган), Съд на ЕС и Сметна палата, Икономически и социален комитет и Комитет на регионите. Името "Европейския съюз" е формулировка от 1 януари 1994 г. България и Румъния се присъединяват към ЕС на 1 януари 2007 г.

Преди 29 години на 14 Март 1988 година

Учредителите на Обществен комитет за екологична защита на град Русе са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му. Така се ражда първата дисидентска организация в България.
На 8 март същата година в София, в Дома на киното, след прожекцията на филма на Юри Жиров "Дишай", посветен на тежкото положение на жителите на гр. Русе, обгазяван от химическия комбинат в румънския град Гюргево, е създаден Обществен комитет за екологична защита на Русе. В ръководството му от общо 33-ма души 20 са членове на БКП, сред които има "активни борци" (Венета Цветанова), деца на "активни борци" (Виолет Цеков, Христо Смоленов), членове на ЦК на БКП (Светлин Русев) и депутати (Св. Русев и Нешка Робева). Председател на комитета е писателят Георги Мишев. На 11 и 14 март неговите учредители са извикани за обяснения в ЦК на БКП, тъй като не са искали съгласието на БКП за създаването му.

Преди 77 години на 14 Март 1940 година

Роден е Петър Берон. Завършва “Биолого - геолого - географския факултет” на СУ "Св. Климент Охридски". От 1963 г. до 1969 г. работи като биолог в Института по зоология към Българската академия на науките. От 1969 г. до 1978 г. е научен сътрудник в Института по зоология към БАН. През 1978 г. става старши научен сътрудник в същия институт и завеждащ секция "Зоология" в Националния природонаучен музей при БАН. В продължение на 3 години работи като управител на резерват за лъвове в Нигерия. Доктор е на биологическите науки от 1990 г. От 1990 г. е заместник-председател на Българския туристически съюз. От 1993 г. е директор на Националния природонаучен музей към БАН. Председател е на Българската федерация по спелеология. Председател е на Асоциацията "Приятели на Африка". Член е на Centre International de Myriapodologie, Paris (Франция). Участва в ръководството на множество международни организации. Преподава акарология в София и Пловдив. В политиката влиза като един от основателите на Независимо сдружение "Екогласност". Секретар е на Съюза на демократичните сили от 7 декември 1989 г. до август 1990 г. Председател е на Националния координационен съвет на СДС от август до декември 1990 г. Участник е в Националната кръгла маса за преход на България към демокрация през 1990 г. През юни 1990 г. е избран за народен представител от СДС в VII Велико народно събрание. Подписва новата Конституция на Република България. На 2 декември 1990 г. е обявен за сътрудник на Бившата държавна сигурност. На 4 декември 1990 г. по искане на Петко Симеонов НКС на СДС гласува оставката му от председателския пост. Напуска СДС през 1991 г. На президентските избори през януари 1992 г. е кандидат за вицепрезидент. Кандидат за президент е от партия “Съюз България” на 11 ноември 2001 г. Заместник-председател е на Съюза на патриотичните сили и военните от запаса “Защита”. Депутат е от София-окръг в XL Народно събрание (Парламентарна група на Коалиция "Атака"). Избран e за заместник-председател на XL Народно събрание. Говори руски, английски и френски език. Публикации: множество научни и публицистични трудове.

Преди 134 години на 14 Март 1883 година

Умира Карл Маркс - германски философ-материалист. Създател е на т. нар. диалектически и исторически материализъм. През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в Бонския и Берлинския университети. В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Фридрих Енгелс. В съвместния си труд “Немска идеология” (1845-1846 г.) те критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм”. В “Светото семейство” (1845 г.) създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба - въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове на пролетариата. В “Нищета на философията” (1847 г. ) Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник”, след това в Париж, а от 1849 г. до смъртта си - в Лондон. Философската система на Маркс представлява еклектика от диалектиката на Хегел, материализма на Л. Фойербах и социализма на някои социалисти-утописти, живеещи по това време във Франция и Англия. В развитието на идеите си стига постепенно и до т. нар. “исторически материализъм”. От т. нар. материалистически позиции Маркс проповядва класовата борба, която според него е единственото средство за достигане на политическо съвършенство в обществото. Според него пролетариатът като най-многобройна класа, лишена от собственост върху производствените средства, е единствено достойната и способна да управлява обществото класа. Това ще се постигне чрез т. нар. класова борба. Основното му икономическо произведение е “Капиталът” (I т. – 1867 г., II и III т. – 1884 г., под редакция на Фридрих Енгелс). Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Маркс открива източника на капитала - принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталистическо производство и присвояване от собствениците.