Събития на дата
14 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 53 години на 14 Октомври 1964 година

От поста първи секретар на ЦК на КПСС и всички заемани партийни и държавни постове е свален Никита Хрушчов. Той е заменен от Леонид Брежнев.
Никита Сергеевич Хрушчов е руски общественик, държавник, висш партиен функционер. Роден е на 17 април 1894 г. в с. Калиновка, Курска губерния. Участник е в Гражданската война от 1918-1920 г. Учи известно време в Московската промишлена академия (от 1929 до 1931 г.), след което работи в московския партиен апарат (1931-1935 г.). Заема поста първи секретар на московския градски партиен комитет между 1935 и 1938 г.; първи секретар на ЦК на украинската болшевишка партия от 1938 до март 1947 г.; ръководител е на украинското правителство в периода 1944-1947 г. През 1943 г., по време на войната, като партиен комисар получава званието генерал-лейтенант. От декември 1949 г. е секретар на ЦК на ВКБ (б). След смъртта Й. В. Сталин заема неговата длъжност. Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин”. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието и СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство; хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, при което се постига разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След ХХ конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Свален е от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС (1964 г.). Умира на 11 септември 1971 г. в Москва.

Преди 73 години на 14 Октомври 1944 година

Провежда се национална конференция на БЗНС. За главен секретар се избира Д-р Георги М. Димитров.
Георги Михов Димитров (Гемето) е роден на 15 април 1903 г. Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през 1929 г. и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС "Ал. Стамболийски" в периода 1932-1933 г., а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС "Обединен" ("Ал. Стамболийски" и "Врабча 1"). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС "Ал. Стамболийски". През януари 1941 г. организира акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател "Свободна и независима България". Завръща се в България след 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май с. г. напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. "Земеделски комитет" ("Зелен фронт") със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира на 29 ноември във Вашингтон (САЩ).

Същият ден Светият синод изпраща писмо до министър-председателя Кимон Георгиев, в което го уверява в благосклонното отношение на Българската православна църква към политиката на ОФ.
Кимон Георгиев е български политик и държавник. Завършва Военното училище в София и участва като офицер във войните от 1912–1918 г.. Кимон Георгиев е един от основателите на Военния съюз, избран е за член на централното му ръководство. Участва в ръководството и на създадения през 1922 г. Народен сговор. Кимон Георгиев е сред главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Включва се в изграждането на Демократическия сговор. От 1926 г. до 1928 г. е министър на железниците, пощите и телефоните в правителство на Андрей Ляпчев. Налага се като лидер в Политическия кръг "Звено". Активно участва в подготовката и провеждането на държавния преврат на 19 май 1934 г. От 19 май 1934 г. до 22 януари 1935 г. заема поста министър-председател. След януари 1935 г. преминава в опозиция. През 1942 г. заедно с ръководения от него Политически кръг "Звено" приемат предложението на БРП за образуване на Отечествен фронт. Избран е в Националния комитет на ОФ. От 9 септември 1944 г. до ноември 1946 г. е министър-председател на първото отечественофронтовско правителство. След това заема редица важни държавни постове: министър на външните работи (до декември 1947 г.), министър на електрификацията и мелиорациите (до март 1959 г.), председател на Комитета по строителство и архитектура, зам. председател на МС, зам. председател на Националния съвет на ОФ. Кимон Георгиев умира на 29 септември 1969 г.

Преди 73 години на 14 Октомври 1944 година

Умира Ервин Ромел - германски генерал-фелдмаршал. Служи в армията от 1910 г. и участва в Първата световна война. От 1919 г. е в райхсвера, а по-късно - във вермахта. През 30-те години на ХХ век е преподавател и началник на Военната академия. През 1939 г. влиза в най-близкото обкръжение на А. Хитлер. От февруари 1940 г. е командир на 7. танкова дивизия, с която навлиза във Франция. От 1941 до март 1943 г. командва Германския експедиционен корпус в Северна Африка. През периода юли-ноември 1943 г. командва групата армии "Б" в Северна Италия. През декември 1943 г. изпълнява функциите на военен инспектор във върховното командване на Дания, след което е командващ на групата армии "Б" във Франция. На 17 юли участва в заговора срещу Хитлер. Самоубива се поглъщайки цианкалий.

Преди 96 години на 14 Октомври 1921 година

Създава се комитет Народен сговор с председател Александър Греков (на снимката) и подпредседател професор Александър Цанков. В него влизат дейци на опозиционните партии (без комунисти), запасни военни и безпартийни интелектуалци. Целта е обединение на опозицията за сваляне на кабинета. В края на 1921 и началото на 1922 г. са учредени местни групи и в редица други градове на страната, в които има военни гарнизони. Официалното оповестяване на организацията става на 15 март 1922 г., а на 10 април с. г. започва да излиза и печатният й орган – вестник "Слово". След убийството на Ал. Греков, през май 1922 г. на негово място е издигнат професор Ал. Цанков. Заедно с Военния съюз Народният сговор участва в подготовката и извършването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и поема управлението на страната до 21 юни 1931 г. През това време излъчва два кабинета - на професор Ал. Цанков (от 9 юни 1923 г. до 4 януари 1926 г.) и на А. Ляпчев (от 4 януари 1926 г. до 29 юни 1931 г.). Организацията е в основата на Демократическия сговор, учреден на 10 август 1923 г. До правителствената промяна на 4 януари 1926 г. негови дейци имат доминиращо влияние в управлението на страната, след което са изтикани на по-заден план от другите два лагера в Демократическия сговор, групирани около А. Ляпчев и Ат. Буров. До юни 1931 г. дейците на бившата организация не остават вън от управлението на страната. След разцеплението на Демократическия сговор през май 1932 г преминават към крилото на професор Ал. Цанков, което малко по-късно се преобразува в нова политическа формация под името Народно социално движение.

Преди 102 години на 14 Октомври 1915 година

На 14 октомври 1915 г. с манифест цар Фердинанд І обявява война на Сърбия и страната влиза в Първата световна война на страната на Централните сили, с което България прави опит да осъществи националното си обединение. На фронта българската армия е изправена срещу войските на Съглашението в изтощителна война, продължила до 29 септември 1918 г., когато е сключено Солунското примирие.

Преди 147 години на 14 Октомври 1870 година

В бр. 46 на в. "Свобода" e публикувана програмата на БРЦК.
Българският революционен централен комитет е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национално – освободителна революция.
През октомври 1869 г. се инициира изграждането на БРЦК в Букурещ. Програмата на организацията е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. "Народное дело" (август 1870 г.), а след това и на страниците на в. "Свобода" (октомври 1870 г.). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата "Български глас", издадена също през 1870 г. Като крайна цел на българското националнореволюционно движение в нея се посочва борбата за извоюване на политическо освобождение на българския народ. При осъществяването на тази задача се разчита единствено на неговите собствени сили. Отхвърля се по най-категоричен начин намесата на външни фактори. Важно място в програмата заема идеята на Л. Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на "южнославянска или дунавска федерация" от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит.

Преди 165 години на 14 Октомври 1852 година

Роден е Павел Бобеков – български революционер, учител и журналист, ръководител на революционния комитет в Панагюрище. Определен е за хилядник на панагюрските въстаници, а след обявяване на Априлското въстание оглавява Привременното правителство на IV-ти революционен окръг, което осъществява новосъздадената българска власт в Панагюрище. Емигрира в Румъния след разгрома на въстанието, където издава първия български всекидневник "Секидневний новинар" през 1877 г. През Руско-турската освободителна война е преводач. Павел Бобеков умира в Търново на 17 октомври 1877 г.