Събития на дата
13 Септември 2017

Архивни събития

Преди 21 години на 13 Септември 1996 година

Оригинал на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски е донесен от анонимен дарител в Националния исторически музей. Ръкописът е изнесен тайно от българската обител на Атонския полуостров (Света гора), но по-късно е върнат обратно.

История славянобългарска е първото произведение на българската историография. Написана е от Паисий Хилендарски през 1762 г. въз основа на произведенията на Цезар Бароний - "Деяния церковная и гражданская" (1719 г.), и на Мавро Орбини - "Книга историография" (1722 г.), както и на редица български грамоти, народни предания и легенди. Езикът на "История славянобългарска" е новобългарски. Чрез нея авторът начертава програмата на Българското възраждане - борба за новобългарска просвета, независима българска църква и политическо освобождение. Книгата е написана емоционално, оказва силно въздействие на своите читатели през възрожденската епоха. За големия интерес към нея свидетелстват многобройните преписи (около 60 на брой) и преработки. Първият и препис е още от 1765 г. и е дело на Софроний Врачански. За пръв път е издадена от Й. Иванов през 1914 г.

Преди 93 години на 13 Септември 1924 година

На 12 и 13 септември в Горна Джумая членове на ВМРО, които са привърженици на дясното течение в организацията, водено от Иван (Ванчė) Михайлов разстрелват Алеко Василев, ръководител на Помощната организация, и Арсений Йовков, главен редактор на в. "Илинден", с около още 20 други привърженици на противниковото – ляво течение във ВМРО. Оцелява водачът на Илинденската организация Георги Занков.
Иван Михайлов (Иван Михайлов Гаврилов) (Ванчė Михайлов, Скромнио) е български македонски революционер, един от лидерите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Роден е на 26 август 1896 г. в с. Ново село, Щипско. Учи в София и в Солун; през 1915 г. завършва гимназия в Скопие. Като ученик попада под влиянието на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и става неин член. През 1918 г. постъпва в Юридическия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” и участва в основаването на студентското дружество "Вардар".

Преди 94 години на 13 Септември 1923 година

В Старозагорско (Мъглиж, Стара Загора, Нова Загора и др.) избухва Септемврийското въстание (1923 г.), организирано от комунистите в съюз с БЗНС.

Бунтовете се дължат преди всичко на пренасянето на българска територия от Георги Димитров и Васил Коларов на революционната идеология на Коминтерна за наличие на революционна криза и необходимост от революционно въстание. Въстанието също така има за цел събаряне на сговористката власт в България, установена чрез държавния преврат на 9 юни 1923 г., с който БЗНС е свален от власт, като законно избрана управляваща партия.

На разширен пленум на Комунистическия интернационал (Коминтерн), провел се в периода 12 - 24 юни 1923 г. е взето решение Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП) (т. с.) да организира въоръжено въстание за сваляне на правителството и установяването на работническо-селска власт в България.Димитър Благоев вижда опасността от подобни действия и се обявява против решението на Коминтерна. Подкрепят го и някои от членовете на Централния комитет Тодор Луканов, Тодор Петров и др. На своя отговорност Тодор Луканов изпраща контрауказания, с които отменя назначената акция. Бунтът започва на 13 септември 1923 г. в с. Мъглиж, Казанлъшко. След няколко дни придобива спорадичен характер и се разпространява. Към 20 септември обхваща по-голямата част от Старозагорска и Новозагорска околии. Най-масови са бунтовете в Северозападна България. На 23 септември е превзет гр. Фердинад (днес Монтана), на 25 септември с. Бойчиновци; на 26 септември бунтовниците настъпват към Враца, но са разбити при с. Брусарци (днес в област Монтана) от части от Видинския гарнизон.

На 27 септември вече превзетият от бунтовниците гр. Фердинанд пада и Главния революционен комитет дава нареждане за изтегляне към Югославия. Васил Коларов и Георги Димитров още в разгара на военните действия се прехвърлят на югославска територия. В Разложко и Петричко също има опити за бунт. Под ръководството на Вл. Поптомов комунистите завземат казармата в Разлог и властта в някои села на Разложка околия.

Ръководството на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) мобилизира своите членове и ликвидира бунта, като изпраща всички бунтовници по домовете им.

В другите райони на страната (Бургаско, Шуменско, Варненско, Пловдивско) положението остава спокойно. Не избухват бунтове в големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас. За броени дни правителствените сили възстановяват положението.

Преди 109 години на 13 Септември 1908 година

От 7 до 13 септември в Солун се провежда учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове в Турция. Съюзът на българските конституционни клубове в Турция е една от двете политически партии на българското население в Македония и Одринско, учредена след избухването на Младотурската революция (1908 г.).

През 1908 г. в Османската империя избухва Младотурската революция. Тя има за цел премахване на абсолютната монархия в империята и заменянето й с конституционно-парламентарна монархия, във външнополитически план – премахване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на някогашното й величие.Организаторите на революцията обещават равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, което обещание се оказва измамно и целящо да привлече на своя страна поробените народи в пределите на империята. След успеха на революцията е дадена амнистия и политическите затворници от Македония и Одринско са пуснати на свобода. Четите на ВМРО участват в бойни действия на страната на Младотурците.

При тази обстановка ВМОРО прекратява своето нелегално съществуване, разпуска четите си, създава свои легални организации и практически престава да съществува. Двете враждуващи течения във ВМОРО – ляво и дясно настроени, създават съответно Народна федеративна партия и Съюз на българските конституционни клубове.

На учредителния конгрес се приемат програма и устав на организацията, както и се избира Централно бюро, в което са включени Т. Крайовов, Вл. Руменов и др. Съюзът се обявява за ревизия на османската конституция, за демократизиране на живота в Османската империя, за свободно развитие на икономическия живот и пр. Полага усилия за запазване на националната самобитност на българите в Македония и Одринско. Организацията взема участие и в проведените през 1908 г. избори за отомански парламент. През август тя провежда и II конгрес, но скоро след това младотурските ръководители, отказали се от прокламираната си програма по време на революцията, нареждат нейното закриване и от ноември 1909 г. тя престава да съществува. Печатен орган на организацията е в. "Отечество", излизал от февруари до декември 1909 г.

Преди 131 години на 13 Септември 1886 година

В София пристига генерал Николай Каулбарс – извънреден пратеник на руския император. Причина за посещението е извършеният на 9 август 1886 г. от българи русофили преврат срещу българския монарх, последвалия го два дни по-късно контрапреврат и поелото управлението на държавата русофобски настроено регентство. Регентството е назначено от княз Александър І Батенберг, който (принуден от руския император заради антируската си политика) на 25 август е абдикирал.

От името на Руския император генерал Каулбарс поставя ултиматум до регентството, председателствано от Стефан Стамболов (на снимката) за отлагане на изборите за Велико народно събрание, за отмяна на военното положение (въведено на 16 август) и освобождаване на арестуваните детронатори. Регентите изпълняват последните две, но отхвърлят първото, основавайки се на конституцията и на решението на ІV Народно събрание.

Преди 142 години на 13 Септември 1875 година

В телеграма до руския генерален консул в Букурещ ген. Николай Игнатиев се обявява срещу намерението на българската емиграция да организира въстание. "Изяснете на българите - пише руския посланик в Цариград, безумието и вредата от опитите, обречени на неуспех... Обстоятелствата сега са неблагоприятни. Нека запазят средства и кръв за друга минута."

Николай Игнатиев е граф, руски генерал, дипломат и виден славянофил. От 1864 г. до 1877 г. е руски посланик в Цариград. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта изиграва голяма роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г. Николай Игнатиев - става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция 1876-1877 г. Участва дейно в нейната работа и настоява за изработване на реформи в полза на българския народ. Той е натоварен от руското правителство с важна дипломатическа мисия пред правителствата на западните велики сили с цел да неутрализира тяхната намеса в случай на война между Русия и Османската империя. След избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. е включен като съветник в Главната квартира на руската армия. В края на 1877 г. е изтеглен в Санкт Петербург.

По поръчение на император Александър II е натоварен като първи делегат на Русия да води преговори за сключване на мира с Османската империя. Поради разногласия с руския канцлер княз А. М. Горчаков Николай Игнатиев не взема участие в Берлинския конгрес 1878 г. По случай 25-годишнината от Руско-турската освободителна война (1902 г.) граф Николай Игнатиев посещава България в състава на руската делегация и участва в организираните шипченски тържества. Николай Игнатиев умира на 20 юни 1908 г.