Събития на дата
12 Септември 2017

Архивни събития

Преди 61 години на 12 Септември 1956 година

Никита Хрушчов става първи секретар на КПСС.
Никита Сергеевич Хрушчов е руски общественик, държавник, висш партиен функционер. Роден е на 17 април 1894 г. в с. Калиновка, Курска губерния. Работник и миньор е в Донбас от 1908 г. Той е първи секретар на московския градски партиен комитет (1935-1938 г.); първи секретар на ЦК на украинска болшевишка партия (1938 - март 1947 г.); ръководител на украинското правителство (1944-1947 г.). По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието генерал-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 г. е секретар на ЦК на ВКБ (б). От 1939 г. е член на Политбюро. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея. След смъртта Й. В. Сталин заема неговата длъжност. Организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС (февруари 1956 г.). Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин”.Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието и СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство; предоставя големи средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, при което се постига разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След ХХ конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците; по-късно той се намесва в дейността на художествено-творческата интелигенция. Свален е от длъжност и пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС от 1964 г.

Преди 76 години на 12 Септември 1941 година

В периода 12 - 13 септември 1941 г. се провеждат нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица.
Във Втората световна война (1939-1945 г.) участват 61 държави. Военни действия се водят на териториите на 40 държави, на морски и океански театри. Воюващи страни са държавите от т. нар. Ос - Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Словакия, Хърватско, Испания; другата воюваща страна включва Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. България се намесва във войната след подписването на Тристранния пакт (1 март 1941 г.) и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос.

Преди 93 години на 12 Септември 1924 година

В Горна Джумая съмишленици на Иван Михайлов разстрелват Алеко Василев, Арсений Йовков и група привърженици на Илинденската организация. Оцелява водачът на организацията Георги Занков.
Те са разстреляни заради смъртта на Тодор Александров, който е убит на 31 август 1924 г. в Пирин на път за провеждането на конгрес на Серския революционен окръг. В основата на заговора срещу Тодор Александров, както подчертава Иван Михайлов, стоят ренегатите Александър Протогеров, Алеко Василев и Георги Атанасов. Наказателната акция срещу заговорниците е ръководена лично от Иван Михайлов и е проведена светкавично. Остава ненаказан само главният виновник за убийството на Тодор Александров – Александър Протогеров.

Преди 97 години на 12 Септември 1920 година

Проведена е конференция на левите социалдемократи в Шумен начело с Георги Бакалов и отделяне от БРСДП (о).
Георги Иванов Бакалов е роден на 25 ноември 1873 г. в Стара Загора. Той е политически деец, литературен критик, публицист и историк. От 1891 г. е член на БСДП и като неин делегат участва в конгресите на II Интернационал в Лондон (1897 година) и Амстердам (1904 година). През 1903 г. е избран за член на ЦК на БРСДП, а две години по-късно я напуска и става ръководител на анархолибералите. От 1908 до 1920 г. е член на общоделската партия, а след разцеплението и през 1920 г. отново се връща към БКП. След априлския атентат от 1925 г. емигрира отначало в СССР, а по-късно във Франция. През 1932 г. Бакалов се завръща в България. Бакалов издава редица трудове като: "Български писатели и книги", "Днешната българска литература", "Заветите на Българското Възраждане", "Г. С. Раковски", "Христо Ботев". Георги Бакалов умира на 14 юли 1939 г.