Събития на дата
12 Август 2017

Архивни събития

Преди 73 години на 12 Август 1944 година

СССР изпраща нота до българското правителство, с която настоява за скъсване на съюза с Германия. България се намесва във Втората световна война след подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 г. и остава съюзник на страните от хитлеристката Ос. Тя обаче не участва във военни операции на съюзниците си, а се ограничава само със заемането на някои части от териториите на окупираните от германците страни – Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. започва хитлеристката агресия срещу СССР, а с нападението на Япония над пристанището Пърл Харбър (7 декември 1941 г.) във войната е въвлечена и САЩ. Под натиска на Оста на 13 декември 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но отново не се ангажира с преки военни действия. За разлика от другите сателити на Германия, като Унгария и Румъния, България не изпраща свои войски на Източния фронт. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия. На 5 септември 1944 г. следва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за практическото осъществяване на действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и е обявил вече война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

Преди 142 години на 12 Август 1875 година

На Общо комитетско събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) по инициатива на Христо Ботев и Стефан Стамболов е взето решение за всеобщо въстание в България. Набелязани са главните райони за действие, а така също и комитетите, които ще ги ръководят. Определени са и главните апостоли: Н. Обретенов - за района на Русе, Шумен, Варна и Разград; М. Сарафов - в Търновско; П. Волов - в Троянско; Ст. Драгнев - в Ловеч; Ст. Стамболов - в Старозагорско; Т. Стоянов и С. Танасов - в Сливенско. Заедно с тях в подготовката на въстанието взимат участие и други революционни дейци като Ил. Драгостинов, Ив. Хаджидимитров, Г. Икономов, братя Жекови и пр. Планът на БРЦК предвижда въстанието да бъде подкрепено с чети отвън, да се подпали Цариград от група, ръководена от Ст. Заимов и Г. Бенковски. След изработването и приемането на плана БРЦК и преди всичко неговите най-изтъкнати дейци - Хр. Ботев и Ив. Драсов, се заемат с организирането на самото въстание. Хр. Ботев заминава за Одеса за набиране на средства от тамошната българска емиграция и за привличането на български офицери, намиращи се на руска служба, като военни специалисти за бъдещото въстание. П. Хитов е изпратен в Сърбия, за да търси подкрепата на белградското правителство. След избухването на въстанието той трябва да нахлуе от Сърбия с 2000 четници. В случай че сръбското правителство не му позволи това, той трябва да се прехвърли в Румъния и оттам да премине със своята чета. По предложение на Търновския революционен комитет въстанието е насрочено за септември 1875 г. Най-оживена подготовка е извършена в Старозагорско. Под ръководството на Ст. Стамболов е изработен подробен план, съобразен с решението на БРЦК за съсредоточаване на въстаническите сили в района на главния въстанически център. Подготовката на въстанието обаче не остава скрита за османските власти и те вземат бързи мерки за неговото предотвратяване, като засилват охраната по р. Дунав, извършват арести в редица краища. На определената дата (14 септември 1875 г.) ръководителите на Старозагорския революционен окръг се събират в къщата на братя Жекови в Стара Загора и решават да изчакат пристигането на въстаниците от околните села и Чирпан и заедно с тях да излязат на Чадър могила, разположена в източната част на града. На 16 септември вместо очакваните 300 въоръжени бойци се явяват само 24. Част от въстаниците от околните села, които се вдигат, не успяват да установят връзка с ръководителите от Стара Загора. При това положение дошлите при Чадър могила въстаници сформират една чета, която побързала да се укрие в близката кория (малка горичка) и оттам се разпръсват. Пристигналите от селата въстаници, след като не успяват да се свържат с градското ръководство, образуват две малки чети, предвождани от Руси Бакърджи и Хр. Шиваров. След кратки престрелки с башибозушки потери при с. Елхово (дн. Милево) Р. Бакърджи е убит. В една плевня в същото село се укриват и двамата братя Жекови. Обградени от многоброен противник, те са изгорени в плевнята. Опити за вдигане на въстание са направени и в Русенско и Шуменско. В с. Червена вода е сформирана чета от 25 души, предвождана от Йордан Иванов. Тя обаче е разбита бързо и разпръсната, а нейният войвода - заловен и убит от османските власти. В Шумен е образувана друга чета начело с Ат. Стойнов. Тя се насочва към Котленско, но след като узнава, че в Сливенския край въстанието не е избухва, също се разпръсква. Макар и да не извършва особена дейност, тя предизвиква яростта на османските власти, които извършват големи арести в Шумен, задържат около 200 души, от които 8 са изпратени на заточение. Вместо да вземе инициативата за въстанието в своите ръце, Търновският революционен комитет решава да отложи своите действия и уведомява за това свое намерение ръководителите на другите революционни окръзи, както и групата, която трябва да се заеме с подпалването на Цариград. Поради тази причина въстанието избухва само в онези райони, където не е получено известието на търновци.

Преди 258 години на 12 Август 1759 година

По време на Седемгодишната война (1756-1763 г.) руско-австрийските войски разбиват считаната за непобедима пруска армия на крал Фридрих II. Седемгодишната война е общоевропейска война между 2 коалиции: Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция срещу Прусия, Великобритания (в съюз с Хановер) и Португалия. Войната е предизвикана от съперничеството на Великобритания и Франция за колониите в Северна Америка и Индия и изострянето на отношенията между Прусия и Австрия, Франция и Русия. Войната започва на 17.(28.) август 1756 г. с нахлуването на пруските войски в Саксония. Като използва несъгласуването на плановете на антипруската коалиция, крал Фридрих II разгромява френските и австрийските армии при Росбах (1757 г.). Руската армия на фелдмаршал С. Ф. Апраксин разбива пруската армия при Грос-Егерсдорф и окупира Източна Прусия през 1758 г. Тя побеждава пруските войски в сраженията при Палциг и Кунерсдорф (1759 г.); окупира Померания (1760 г.), а един корпус под командването на ген. З. Г. Чернишов превзема Берлин. През 1761-1762 г. Прусия загубва Померания, Силезия, Саксония. През 1762 г. новият руски император Петър III сключва сепаративен мир с Прусия и отстъпва източната й част, окупирана от руските войски. След свалянето на Петър III императрица Екатерина II се отказва от договора, но не участва с войски във войната. Великобритания и Франция водят жестока борба по море и в колониите. Войната завършва с подписването на Парижкия мирен договор между Франция и Великобритания (1763 г.). Великобритания взема от Франция Канада, Източна Луизиана, Флорида и част от колониите в Индия; между Прусия и Австрия със Саксония е подписан Хубертсбургският договор (1763 г.). Прусия взема Силезия и заедно с Великобритания укрепва политическото си положение в Европа.