Събития на дата
12 Юли 2017

Архивни събития

Преди 26 години на 12 Юли 1991 година

Приета е Конституцията на Република България с подписите на 309 депутати, подписана от още 4-ма депутати по-късно. Не я подписват някои от присъстващите, включително и заместник-председателят на ВНС Иван Глушков. Иван Костов, тогава финансов министър, напуска сградата на парламента, за да не я подпише. Някои от депутатите протестират, а Венцислав Медарски се сбива с полицията.
Изборите за VII ВНС се провеждат на 10 и 17 юни 1990 г. В тях участват със свои кандидати 40 политически партии. Според приетия специален закон за избора на ВНС 200 депутати са избрани по мажоритарната система. Най-голям брой места във ВНС печели Българската социалистическа партия (БСП) - 211, следвана от Съюза на демократичните сили (СДС) - 144. Останалите се заемат от Движението за права и свободи (ДПС), Отечествения съюз и др. VII ВНС е свикано в София на 10 юли 1990 г. и е открито от Йосиф Петров като най-възрастен сред депутатите. След това се избира бюро в състав: председател - акад. Николай Тодоров, и заместник-председатели - Гиньо Ганев (от Отечествения съюз), Иван Глушков (от БЗНС) и Никодим Попов (от БЗНС "Никола Петков" в СДС).Задачата на VII ВНС е да изработи и приеме нова Конституция на Република България, която да даде юридически израз на прехода на българското общество от социалистическата система към принципите на пазарното стопанство. Дебатите в парламента по проекта за Конституцията продължават цяла година и на 12 юли 1991 г. приключват с приемането и подписването й. Срещу Конституцията се обявяват 39 депутати от СДС, които напускат и самото ВНС. Тяхната опозиция не възпрепятства работата на парламента и след подписването на Конституцията VII ВНС се саморазпуска. Продължава да изпълнява функциите на Обикновено народно събрание до избирането на ХХXVI Народно събрание (4 ноември 1991 г.).

Преди 97 години на 12 Юли 1920 година

Състои се официалното откриване на Панамския канал.
Панамският канал е воден път с международно значение в централна Америка. Дължината му е 81 600 м. Каналът свързва пристанищата на Карибско море (Кристобал, Колон) и на Тихия океан (Панама, Балбоа). Построен е през 1914 г., но официално е открит през 1920 г. От 1914 г. до 1979 г. се намира под юрисдикцията на САЩ. До 2000 г. Панамският канал се управлява от специална комисия, след което преминава под пълната власт на Панама. Ширината на канала е - от 150 до 300 м, дълбочина на фарватера - 12,8-25,9 м и има 12 шлюза.

Преди 121 години на 12 Юли 1896 година

По инициатива на Капитан Петко войвода и на братя Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско емигрантско дружество "Странджа", което от 25 с.м. издава в. "Странджа". На 29 декември дружеството организира първи митинг във Варна.

Преди 141 години на 12 Юли 1876 година

Група от около 50 доброволци начело със Сидер Грънчаров се отделят от сформираната на сръбска територия чета на Филип Тотю и се отправят към вътрешността на България с намерение да подпомогнат евентуални въстанически действия в района на Стара планина.
Сидер Костадинов Грънчаров (Сидер войвода) е деец на националноосвободителното движение. Той е роден в Горна Оряховица през 1839 г. Привлечен е в националнореволюционната борба от Васил Левски. Като член на местния революционен комитет и на окръжния комитет в родния си град взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 г.Сидер войвода се занимава с прехвърлянето на революционни дейци и оръжие през Дунав. След погрома на въстанието той участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). През юли 1876 г. Грънчаров прави опит да се свърже с оцелели дейци и чети от Априлското въстание. Той и придружаващите го петдесетина въстаници попадат на турска потеря и след сражение край връх Мургаш (Стара планина) загива.


Преди 145 години на 12 Юли 1872 година

Борис Петров Сарафов е български общественик, деец на национални-освободителните борби на българите в Македония и Одринско, роден е в село Либяхово, (днес Илинден, община Хаджидимово, Област Благоевград). Син е на П. Сарафов, брат на Кр. Сарафов. Борис Сарафов завършва Солунската мъжка гимназия (1890 г.) и Военното училище в София (1893 г.). Той служи като офицер в Белоградчик. Войвода е на чета в четническата акция на ВМОК (1895 г.). От май 1899 г. до март 1901 г. е председател на ВМОК. Сътрудничи с Г. Делчев и Г. Петров - задгранични представители на ВМОРО в България. Началник е на Главния щаб на въстанието в Битолски революционен окръг по време на Илинденско-Преображенското въстание. През 1903 г.-1904 г. пътува из Европа и популяризира идеите и делото на ВМОРО. Участва в Рилския конгрес (1905 г.) като представител на Битолския рев. окръг. Избран е заедно с Ив. Гарванов и Хр. Матов в Задграничното представителство на ВМОРО в България. Борис Петров Сарафов е убит заедно с И. Гарванов от Т. Паница на 28. 11. 1907 г.