Събития на дата
12 Май 2017

Архивни събития

Преди 104 години на 12 Май 1913 година

С нота до българското правителство сръбският кабинет заявява, че съюзният им договор от 29 февруари 1912 г. вече няма задължителна сила и цяла Македония се обявява за спорна за трите сили - Сърбия, Черна гора и България, зона. Според сключения през 1912 г. договор Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. Македония се разделя на две части: безспорна , която се дава на България, и спорна, чиято съдба ще се реши под арбитража на руския цар. Безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. Докато българската армия се сражава на Тракийския фронт срещу турските войски, Сърбия и Гърция окупират Вардарска и Егейска Македония. Завзета е и по–голямата част от безспорната зона и въпреки предварителните договорености Сърбия отказва да я върне на България. Нещо повече, на 1 май 1913 г. в Атина, капитан Йоанис Метаксас и полковниците Петър Пешич и Душан Туфегдич подписват военна конвенция за взаимопомощ в случай на война с България. В Югоизточна Македония се съсредоточава 90 000 –на гръцка армия, а в районите на Гевгели, Велес, Куманово и Пирот- 150 000 - на сръбска армия. Същевременно гръцкият флот се задължава да действува покрай северното крайбрежие на Бяло море. В Конвенцията са договорени и териториалните въпроси, след разгрома на България. Сърбия получава право над земите на север от линията Градец — Беласица — Перелик, а Гърция — южно от тази линия. По този начин страната ни се лишава напълно от новоосвободените земи в Македония. С навлизането на военни сили в началото на май е поставено началото на сръбско-гръцкия геноцид срещу македонските българи. Чети извършват насилия над мирното население, започват да действат военнополеви съдилища и се извършват военни репресии в Скопие, Велес, Битоля, Кукуш и Сяр. В този период гръцката армия опустошава около 160 български селища. На 15 май 1913 г. македонската емиграция връчва меморандум против сръбските и гръцките насилия над македонските българи на посланиците на Великите сили в София. Междувременно на 7, 13 и 14 май руският външен министър С. Д. Сазонов с телеграми съветва Иван Гешов Струга, Крушово, Велес и Кратово да се предадат на Сърбия. Съветите са отхвърлени на 18 май. Въпреки това в края на месец май Сърбия и Гърция настояват в София за общ руски арбитраж, докато България приема арбитраж само за спорната зона. По това време в Солун вече е подписан тайният военно-политически договор от 19 май 1913 г. между Сърбия и Гърци. Той е насочен изцяло насочен против България. Според 11-те му точки двете държави отново си гарантират земите в Егейска и Вардарска Македония, окупирани от тях през Балканската война 1912–1913 г. По силата на този акт на Сърбия се предоставят всички земи на запад и изток от р. Вардар до планината Осогово. На Гърция се признавали земите, намиращи се на юг от планината Беласица до залива Елефтера, разположен източно от устието на р. Струма. Двете държави се задължавали да си оказват пълна подкрепа, в случай че някоя от тях влезе във война с България. Скоро след подписването на този договор от Букурещ последват изявления, че Румъния търси приятелството на Сърбия и Гърция. С този акт се обезсилват Българо-сръбският договор 1912 г. и Българо-гръцкият договор 1912 г. и се подготвя почвата за избухването на Междусъюзническата война 1913 г. Българската войска от Тракия се разполага на запад по цялата граница със Сърбия и Гърция. Без да предупреди правителството цар Фердинанд издава заповед на генерал Савов за настъпателни действия срещу бившите съюзници. А те чакат само повод, за да започнат война с България.

Преди 141 години на 12 Май 1876 година

След предателство из засада е убит един от ръководителите на Априлското въстание 1876 г.- Георги Бенковски. След разбиването на въстаниците на връх Еледжик и в Панагюрище той се отправя с група свои другари към Стара планина с намерение да се прехвърли в Северна България и там да се свърже с останалите революционни окръзи. Бенковски вярва, че те също са въстанали. В случай че те не са се вдигнали на борба, възнамерява да премине в Румъния, да организира нова чета и да се върне отново в България, за да продължи борбата. В Тетевенския балкан, край с. Рибарица, Бенковски и придружаващите го няколко души са предадени от местен овчар на турските власти.
Истинско име на видния български революционер е Гаврил Груев Хлътев. Той е роден в Копривщица, в семейството на дребен търговец занаятчия. Първоначално учи в основното училище в родния си град. Останал рано без баща, Бенковски става най-напред терзийски и абаджийски чирак, а след това се занимава с търговия. Поради това много пътува из обширните краища на Османската империя. През средата на 70-те години на XIX век се озовава в Букурещ, където попада в средата на българската революционна емиграция. По това време се запознава с революционно-демократичните идеи на Левски и Ботев. Във връзка с подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. е включен в групата на Ст. Заимов, на която е възложена задачата да подпали Цариград. По това време той приема името Бенковски. След неуспеха на Старозагорското въстание Бенковски се завръща отново в Румъния и взема участие в подготовката на Априлското въстание. От Гюргевския революционен комитет е определен за помощник-апостол на IV - Пловдивски, революционен окръг. В началото на 1876 г. заедно с П. Волов се прехвърля в България и пристъпва към трескава дейност в определения му район: основава комитети, грижи се за набавяне на оръжие, организира тайна комитетска поща и пр. За кратък срок се изявява като талантлив организатор и народен водач и става фактически ръководител на IV революционен окръг. Благодарение на неговата неуморна работа подготовката на въстанието в този окръг се разгръща в най-големи мащаби. На Оборищенското събрание 1876 г. Бенковски се налага като най-ярка личност. По негово настояване на апостолите е дадено пълномощие да ръководят въстанието, а самият той застава начело на комисията за изработване на конкретен план за действие. След преждевременното избухване на въстанието в Копривщица Бенковски дава сигнал за неговото обявяване в Панагюрище и в целия революционен окръг. Чрез специални куриери отправя апел и до другите революционни окръзи да последват примера на панагюрци. За по-голяма подвижност из района на IV революционен окръг Бенковски организира специална конница, наречена "Хвърковата чета", която обикаляла различните въстанически пунктове и окуражавала въстаналото население, водила сражения с башибозушките потери.