Събития на дата
12 Март 2017

Архивни събития

Преди 77 години на 12 Март 1940 година

Зимната война (или Съветско-финска война) е война между Съветския съюз (СССР) и Финландия, започнала на 30 ноември 1939 г. и завършила на 12 март 1940 г.

През октомври 1939 г. СССР отправя ултимативно искане към Финландия за териториални отстъпки в района на Ленинград и няколко острова във Финския залив, като предлага за компенсация блатист район в Карелия. Финландското правителство отказва. Американският президент Франклин Рузвелт се надява да спре Съветския съюз, но отговорът на съветския лидер Йосиф Сталин е, че целта на предложението е укрепването на приятелството между двете страни. След навлизането във Финландия на почти милионни части на Червената армия е създадена Финландска народна и демократична република, начело на която е поставен Ото Куусинен, секретар на Коминтерна.

Заради започването на войната, СССР е изключен от Обществото на народите.

Преди 136 години на 12 Март 1881 година

Роден в Солун през 1881 г., Мустафа Кемал е от турски произход. Неговият прадядо по бащина линия принадлежи към юруците, които от своя страна принадлежат към огузите, старо тюркско племе. Баща му е член на местния орган за спазване на общественния ред и обществената сигурност, същевременно е секретар на местни доброволни организации и търговец на строителна дървесина. Съществува хипотеза, според която майка му Майка му Зюбейде Ханъм е българо-мохамеданка. Според друга тя произлиза от земеделско семейство от Лангаза, в близост до Солун. Родителите му се оженили през 1871 г.

Ататюрк учи във военно училище в родния си град, а по-късно през 1895 г. и във военна академия в Битоля. Служи в кавалерията срещу италианците в Либия през 1911 г. и срещу България в Балканските войни. За кратко е военен аташе в България и макар и подчинен на турските секретни служби по естеството на поста си, съществува хипотеза, че по време на престоя си тук е съдействал за подобряването на отношенията между двете страни. През Първата световна война е командир на дивизия, която успешно действа в Галиполи срещу съюзническия корпус на Анзак. След това се сражава в Кавказ и Сирия. През май 1919 г. оглавява националната революция в Самсун, като организира съпротивата срещу следвоенното разкъсване на Турция и особено срещу опитите на Гърция да завземе Смирна и нейните околности. Победaта над гърците през септември 1922 г. позволява на Мустафа Кемал да ревизира Севърския мирен договор от 1920 г. чрез Лозанския договор от 1923 г. и да получи контрол върху Цариград.

На 23 април 1920 г. сформира временно правителство в Анкара. Неговият режим официално премахва султанската власт през ноември 1922 г., а единадесет месеца по-късно е провъзгласена Турската република, като Мустафа Кемал става президент. През март 1924 г. отменя традиционната религиозна институция - Халифата, което позволява Турция да се превърне в светска държава. През 1935 г. приема презимето Ататюрк - „баща на турците“. Управлява като лидер до смъртта си през 1938 г.

"Гледам на света с отворено сърце, изпълнено с чисти чувства и приятелство..."

Преди 156 години на 12 Март 1861 година

В Пловдив българите декларират, че градът и Пловдивската епархия няма да припознават занапред Цариградската патриаршия. Това се случва по време на неделната служба в пловдивската черква "Св. Богородица". Присъстващите заявяват, че ще се подчиняват единствено на Иларион Макариополски.
Цариградската патриаршия (Вселенска патриаршия) е автокефална поместна православна църква с местоседалище в Цариград. Създадена след разцеплението на Римската империя (395 г.). Отначало възглавявана от епископ, от 451 г. и от патриарх. През 596 г. нейният глава се провъзгласява за вселенски. Под юрисдикцията й минават Българската православна църква (от по-кръстването през 864 г. до въздигането й в патриаршеско достойнство – 927 г.), както и сръбските християни след унищожаването на Търновската патриаршия, Ипекската патриаршия и Охридската архиепископия, Угровлашката, Молдовската, Московската (до 1448 г.) и Киевската (до 1687 г.) митрополии. След падането на Цариград под османска власт (1453 г.) на цариградския патриарх е признато правото да бъде духовен глава на всички източни (православни) християни в пределите на империята. В първите векове на османското владичество Цариградската патриаршия играе известна положителна роля, доколкото подпомага църковното и училищното дело в Османската империя и противодейства на някои от опитите на исляма за потурчване на отделни селища и райони на Балканския полуостров, в това число и в българските земи. От XVIII и началото на XIX в. тя започва да се изявява повече като гръцко учреждение, приема "мегали идея" и се стреми да гърцизира негръцкото християнско население в империята. Противодейства с всички сили и средства на църковно-националната борба на българския народ и след учредяването на Българската екзархия (1870 г.) не признава нейната автокефалност (самостоятелност) до 1945 г. Възпрепятства нейната църковна и училищна дейност в Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор 1878 г. отново остават в пределите на Османската империя. Подкрепя не само гръцката, но и сръбската националистическа пропаганда в тези две области и пр. След края на Втората световна война 1939-1945 г. признава не само автокефалността на Българската православна църква, но и въздигането и в патриаршеско достойнство (май 1953 г.).