Събития на дата
11 Септември 2017

Архивни събития

Преди 16 години на 11 Септември 2001 година

Извършено е терористично нападение срещу Световния търговски център в Ню Йорк. Под рухналите небостъргачи загиват 2843 души. Предполага се, че в
сградата на Пентагона във Вашингтон загиват още около 800 души.
Терористичният атентат е извършен посредством четири отвлечени самолета. Няма оцелели от 226-имата пътници в отвлечените самолети. Предполага се, че под развалините на Световния търговски център са погребани над 300 пожарникари и полицаи. Компанията "Морган Стенли", най-големият наемател в центъра, съобщава, че има "ограничена информация" за съдбата на 3500 от служителите си. Според официалното съобщение от 9 февруари 2002 г. общият брой на жертвите от тези два атентата възлиза на 2843 души - пътници, екипажи, пожарникари, служители и посетители. Няколко часа след трагичните събития в САЩ Великобритания обявява евакуация на столицата Лондон. Междувременно в Русия са вдигнати в бойна готовност военновъздушните сили. Служителите на Белия дом, Капитолия, министерството на правосъдието и на финансите напускат сградите. В Ню Йорк е евакуиран долен Манхатън, сградата на ООН, стоковата борса и Федералният съд. Германия свиква Федералния съвет по сигурността. Канада затваря летищата си. Франция затваря границите си.
Вашингтон определя случващото се като "глобална конспирация срещу САЩ". Президентът Буш предупреждава нацията да се подготви за "една различна война" срещу тероризма. Часове след реализираните терористични актове на 11 септември 2001 г. в различни медии по света се получават факсове и съобщения от името на различни терористични групировки, поемащи отговорност за атентатите. Сред споменатите имена са тези на: "Японската червена армия", "Лашкар и Тайба" (Армия на чистите). 
През април 2002 г. говорител на терористичната организация "Ал Кайда" поема отговорност за атентатите на 11 септември чрез видеозапис, от сателитната арабска телевизия Мидъл Ийст Броудкастинг Сенчър. Това е първият случай, когато "Ал Кайда" поема изрично отговорност за нападенията от 11 септември.
Името на Ал Кайда добива широка публична популярност през лятото на
1998 г. Терористичната организация се свързва с взривовете в американските посолства в Кения и Танзания. Тогава загиват над 200 човека. Отговорността за случилото се поема от "Армия за освобождение на ислямските светини" – неизвестна на антитерористите до този момент организация. Властите в САЩ обаче свързват извършените атентати с името на саудитеца Осама бин Ладен, който е известен с антиамериканските си убеждения и с организацията си "Ал Кайда.” През 80-те години Бин Ладен работи за ЦРУ и саудитските специални служби. Дейността му се изразява с набирането на араби доброволци - муджахидини, които да се сражават срещу съветските войски в Афганистан. На всеки привлечен за доброволец е изготвяно досие, което впоследствие е изпращано до Ленгли и Рияд.
Предполага се, че след края на войната армията, формирана от Бин Ладен, не е разпусната. Архивните досиета с личните данни са запазени, както от Осама бин Ладен, така и от ЦРУ. На арабски "база данни" се превежда - "ал кайда".
В стила на атентатите от 11 септември 2001 г. са тези в Мадрид на 11 април 2004 г. и в Лондон на 7 юли 2005 г. И при двата случая за кратко време на различни места избухват взривове. Впоследствие отговорност за атентатите в двете европейски столици поема Ал Кайда и нейно подразделение за Европа. Терористичните атаки са реализирани в момент, в който се случват важни в политическо и икономическо отношение събития за двете страни - общи избори в Испания, проведени на 14 март 2004 г., и седмица след получаването на председателството на Евросъюза от Великобритания, по време на годишната
среща на Г–8, състояла се в Шотландия, и ден след ден след одобряването на Великобритания за домакин на олимпийските игри през 2012 г.
На 11 март 2004 г. мощни взривове избухват в четири влака в Мадрид. Загиват 192 души, а близо 1500 са ранени. Тридесет чужденци от 13 националности са сред жертвите на атентатите в Мадрид. Загиналите български граждани са четирима. Това са Адриан Андрианов, неговата годеница Калина Василева, Тинка Паунова и още една жена, чието име не се съобщава. Отговорност за атентата поема Ал Кайда. По-късно става ясно, че планът на терористите е бил четирите влака да се взривят в момента, в който се засекат на централната гара в Мадрид. Очаквало се силата на взрива да достигне до степен, достатъчна да унищожи сградата на гарата и да причини хиляди жертви.

Четири взрива избухват в Лондон на 7 юли 2005 г. Три от тях са под земята- на метростанции. Четвъртият взрив е реализиран на двуетажен автобус. В резултат загиват 45 души, а около 1000 са ранени. Серията от атентати започва с взрив сутринта в метростанцията "Олдгейт". Следват експлозии в станциите на метрото "Ливърпул стрийт", "Кингс крос" и "Еджуар роад" - всичките те - разположени в Лондонското сити. Впоследствие са взривени пътнически автобуси на площадите "Ръсел" и "Тейвиксток".
Отговорност за атентатите поема терористичната организация "Тайната
организация на "Ал Кайда" в Европа". 

Преди 39 години на 11 Септември 1978 година

Георги Иванов Марков е български писател, белетрист, драматург, журналист; емигрант. Роден е на 1 март 1929 г. с. Княжево, Софийско. Произведенията му изследват пораженията, които тоталитарната система нанася върху обществото. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа”, откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България” (репортажите и есетата - “биография на политическия режим в България”, са издадени след 1989 г.). Убит е по политически причини. На 7 септември 1978 г. в Лондон, на моста "Ватерло", е извършен атентат срещу него с т.нар. български чадър. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница, където в 9 ч и 45 мин на 11 септември умира. Причината за смъртта му е отравяне с рицин, вкаран в тялото на Г. Марков при убождането с чадъра.
През 1992 г. генералът от КГБ Олег Калугин прави сензационно разкритие за помощта, оказана от КГБ на българската Държавна сигурност за убийството на Г. Марков. Досието на писателя в ДС обаче е унищожено и истината за убийците му остава неизяснена. През 2001 г. е награден посмъртно с орден “Стара Планина”.
Автор е на съчиненията: “Цезиева нощ” (1957 г.); “Победителите на Аякс”, научно-фантастастичен роман (1959 г.); “Анкета. Новели” (1961 г.); “Между нощта и деня. Разкази” (1961 г.); “Мъже. Роман” (1962 г., 1963 г., 1990 г.); "Портретът на моя двойник” (сборник с новели, 1966 г.) “Госпожата на господин търговеца на сирене. Пиеса” (1963 г.), “Последният патент. Комедия” (1965 г.); “ Да се провреш под дъгата. Пиеса” (1966 г.); “Кафе с претенция. Комедия” (1967 г.); “Асансьорът. Пиеса” (1967 г.), “Калай. Пиеса” (1967 г.), “Атентат в затворената улица” (1968 г.); “Жените на Варшава” (сборник с новели, 1968 г.); “Аз бях той. Комедия” (1969 г.); “Комунисти. Пиеса” (1969); “The Archangel Michael”, пиеса (1970 г.); “Задочни репортажи за България” (Цюрих, 1980-1981 г.) (София, 1990 г.); “Литературни есета” (Париж, 1982 г.) (София, 1990 г.); “The Truth that killed” (1984 г.); “Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България” (1991 г.).

Преди 44 години на 11 Септември 1973 година

В Чили е извършен военен преврат. Той сваля от власт социалистическото правителство на Салвадор Алиенде. Формирано е военно правителство, ръководено от Аугусто Пиночет. Превратът слага край на период на обтегнати отношения между САЩ и Чили. Извършеният военен преврат е оглавен от хунта в състав: главнокомандващ сухопътните сили ген. Аугусто Пиночет, командващ Военно-въздушните сили ген. Густаво Лей, командващ Военно-морските сили адм. Хосе Торибио Мерино, командващ корпуса на карабинерите ген. Сесар Мендоса. На Алиенде е даден ултиматум да подаде оставка и да напусне страната. Той отказва. Хунтата бомбардира президентския дворец "Ла Монеда" и го превзема. При щурма Алиенде, останал само с личната си охрана, оказва съпротива, и е убит.
В периода 1973-1974 г. хунтата, оглавена от ген. Пиночет, започва репресии срещу противниците си. Още в първите часове на преврата се извършват масови арести на привърженици и активисти на Народното единство. Арестантите се дислоцират във военните казарми и в двата големи стадиона на Сантяго - Националния (открит) и "Чили" (закрит). Задържаните са подложени на изтезания. Извършват се масови разстрели, като труповете се заравят в общи гробове. Така хиляди чилийци "изчезват безследно". Сред жертвите е и известният певец комунист Виктор Хара, застрелян на стадион "Чили". По-късно затворниците се прехвърлят в концлагери и затвори. Най-високопоставените, сред които са лидерът на комунистите Луис Корвалан, бившите министри Клодомиро Алмейда и Хосе Тоа и др. са пратени на остров Досон край Огнена земя. Концлагерът Чакабуко в пустинята Атакама е най-големият. Репресиите предизвикват масова емиграция - над един милион чилийци напускат страната. Терорът е осъден от Общото събрание на ООН.

Преди 46 години на 11 Септември 1971 година

Никита Сергеевич Хрушчов е руски общественик, държавник, висш партиен функционер. Той е роден на 17 април 1894 г. в с. Калиновка, Курска губерния. Работник и миньор е в Донбас от 1908 г. Участва в Гражданската война (1918-1920 г.). Учи известно време в Московската промишлена академия (1929-1931 г.), след което работи в московския партиен апарат (1931-1935 г.). Той е първи секретар на московския градски партиен комитет (1935-1938 г.); първи секретар на ЦК на украинска болшевишка партия (1938 - март 1947 г.); ръководител на украинското правителство (1944-1947 г.). По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието генерал-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 г. е секретар на ЦК на ВКБ (б). От 1939 г. е член на Политбюро. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея. След смъртта Й. В. Сталин заема неговата длъжност. Организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС (февруари 1956 г.).
Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин”. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието и СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство; предоставя големи средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, при което се постига разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След ХХ конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците; по-късно той се намесва в дейността на художествено-творческата интелигенция. Свален е от длъжност и пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС от 1964 г.

Преди 76 години на 11 Септември 1941 година

В Орловския затвор по нареждане на Й. Сталин от 6 септември, заедно с още 170 политически затворници е разстрелян Кръстьо Раковски (К. Георгиев Станчев). Кръстьо Раковски е български комунистически деец, дипломат. Роден е на 1 август 1873 г. в Котел. Завършва медицина. Като студент в Швейцария попада под влиянието на социалистическите идеи. Той е един от основателите на Женевската група на българските социалдемократи. Участва дейно в живота на Втория Интернационал и на БРСДП. От 1905 г. до 1917 г. е един от водачите на румънското социалистическо движение. От 1918 г. е член на ВКП (б). През 1919 г. участва в учредяването на Третия Комунистически интернационал. От 1919 г. до 1923 г. е председател на Съвета на народните комисари в Украйна. Участва в Генуезката конференция 1922 г. и в Лозанската конференция 1923 г. През 1923 г. за кратко е заместник - народен
комисар на външните работи на СССР. През 1923–1925 г. е посланик на
СССР в Англия, а през 1925–1927 г. заема същата длъжност във Франция.
Обвинен в троцкизъм, през 1927 г. е снет от отговорна дейност и изключен от ВКП (б). Членството му е възстановено през 1934 г., но Й. В. Сталин продължава да храни недоверие към него. Ликвидиран е след започването на хитлеристката агресия в СССР. Кръстьо Раковски е активен журналист и публицист. Сътрудничи на редица български и чуждестранни социалистически и комунистически издания. Автор е на редица трудове, сред които: "Русия на Изток", "Произхождение и задачи на социализма", "Социалистите и войната" (в съавторство с Ш. Дюма) и др.

Преди 240 години на 11 Септември 1777 година

Британската армия, предвождана от генералите Уилям Хау и Чарлс Корнуалис, побеждават американските военни части, предвождани от генерал Джордж Вашингтон в битката при Брандиуайн, Пенсилвания и превзема Филаделфия, принуждавайки членовете на Континенталния конгрес да избягат. Битката при Брандиуайн е сражение в хода на Американската революция, състояло се около Чадс Форд, Пенсилвания, на приблизително 40 км. югозападно от Филаделфия. Британският генерал Уилям Хау, впоследствие командир на всички британски сили в Америка, и около 18 000 военни достигат разположените край залива при Брандиуайн американски военни. Британците реализират фронтална маневра. Американските военни части наброяват приблизително 11 000 човека и са ръководени от генерал Джордж Вашингтон. Атаката на Уилям Хау е последвана от друга, реализирана от дясната страна на разположението на американските военни. Втората атака е ръководена от британския генерал Чарлз Корнуалис. Американците са принудени да отстъпят. Вашингтон разпорежда изтегляне към Честър, Пенсилвания. Общият брой на загиналите британци наброява около 600 души. От американска страна са убити приблизително 900 човека и са ранени и взети за заложници други 400.