Събития на дата
11 Август 2017

Архивни събития

Преди 69 години на 11 Август 1948 година

Българският Национален Комитет се регистрира не само като антифашистка, но и като антикомунистическа организация и получава признание от западните държави като единствен официален представител на българската политическа емиграция по света. Българският Национален Комитет е задграничен център на земеделски дейци по време на Втората световна война (1939-1945 г.). Формиран е през пролетта на 1941 г. в Ерусалим от водители на БЗНС "Александър Стамболийски" в лицето на д-р Г. М. Димитров (Гемето) и др. Обявява се против обвързването на България с държавите от хитлеристката ос. Не одобрява и репресивната вътрешна политика на българските управници. Пропагандната си дейност разгръща посредством радио-предавателя "Свободна и независима България". Скоро след учредяването си Българският Национален Комитет премества седалището си в Кайро, където поддържа най-тесни контакти с представители на държавите от антихитлеристката коалиция и най-вече с тези на Англия. Търси сближение и със сродни организации и движения на Балканите - Дража Михайлович в разгромена Югославия и др. Прекратява съществуването си през септември 1944 г., когато в резултат на станалите промени в политическия живот на България д-р Г. М. Димитров решава да се завърне в нея. След края на Втората световна война Българският Национален Комитет възстановява отново дейността си. На 11 август 1948 г. се регистрира. В програмата му залягат като главни задачи: борба срещу установената в България отечественофронтовска власт и възстановяване на Търновската конституция. В редовете му се включват членове на БЗНС, БСДП, Демократическата партия, Политически кръг "Звено", както и независими интелектуалци. Седалището му е във Вашингтон. Изгражда свои подкомитети в Германия, Франция, Италия, Австрия, Швейцария, Турция, САЩ, Канада, Австрия и Израел. По-късно френският подкомитет поема функциите на постоянно представителство на Българския Национален Комитет в цяла Европа. От 1956 г. се появяват и негови младежки секции с център Париж. Българският Национален Комитет разгръща и оживена международна дейност - установява контакти с редица международни антикомунистически организации. Член и съучредител на Международната организация на бежанците към ООН (ИРО), Общата световна емигрантска организация (ИНКОПОР), Международния селски съюз (МСС), Събранието на поробените европейски народи (СПЕН) и др. Печатен орган на комитета е в. "Свободна и независима България", чийто пръв главен редактор е д-р Г. М. Димитров, а след неговата смърт (1972 г.) редактирането му се поема от Искър Шуманов. Първоначално (1949-1951 г.) излиза във Вашингтон, а след това - в Мюнхен (1951-1956 г.). Комитетът издава и свое списание "Освобождение", в което помества статии не само по политически въпроси, но и с културна проблематика. Младежките секции също имат свои печатни издания: в. "Младежка борба" и в. "Народна борба". След промените в България през ноември 1989 г. значителна част от ръководните дейци и членската маса на Българския Национален Комитет постепенно се завръщат в страната, поради което той отново прекратява дейността си.

Преди 98 години на 11 Август 1919 година

Умира Андрю Карнеги - американски индустриалец от шотландски произход. Той е роден на 25 ноември 1835 г. Натрупва състояние в металургичния бизнес. Щедър филантроп, даренията му възлизат на повече от 125 милиона долара. Създава множество обществени библиотеки в САЩ и Великобритания. Защитава интересите на българите. Организира Карнегиевата анкета (1914 г.), която доказва, че населението на Тракия и Македония е българско и трябва да бъде включено в пределите на България. Противник е на антибългарската политика на Великите сили по време на Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.).

Преди 561 години на 11 Август 1456 година

Умира унгарския крал Ян Хунияди. Той е войвода на Трансилвания, бан на Темеш, управител на Унгария и регент на малолетния крал Ласло V. По-новите изследвания приемат, че Янош Хунияди е роден към 1407 г. и е син на влашкия болярин Влайку, който към началото на XV в. получил от унгарския крал замъка Хунияд в Трансилвания. Към 1437 г. Хунияди става член на кралския съвет като през 40-те години е капитан на Белград, бан на Темеш, войвода на Трансилвания. В периода 1446-1452 г. е и регент на Ласло V. Хунияди е личността, наложила идеята за офанзивна борба с исляма. Последователно нанася поражения на османците при Белград (1441 г.), р. Яломица във Влашко (1442 г.), Ниш и София (1443 г.). Заедно с Владислав III Ягело е начело на т.нар. Дълъг поход от зимата на 1443-1444 г., а след това и в похода от 1444 г., завършил с битката при Варна (10 ноември 1444 г.). През 1448 г. Янош Хунияди претърпява тежко поражение при Косово поле от войските на Мурад II, а през 1451 г. сключва тригодишно примирие с Мехмед II Завоевателя. През 1456 г. Янош Хунияди отблъсква османската обсада на Белград.

Упадъка на Византия и постоянните междуособни борби на българските владетели облекчили настъплението на разрастващата се Османска империя към Европа. Турците не се задоволявали със завладените земи на Балканския полуостров и насочили ударите си към Влашко и Унгария. Това разтревожило западните феодали и силната католическа църква. Тъй като Унгария не можела сама да устои на турския натиск, потърсила помощта на Полша. Победите през 1441 и 1442 г. показали, че със съвместни действия нашествието можело да бъде спряно. За да защити владенията си и предотврати по-нататъшното приближаване на исляма римския папа Евгени IV провъзгласил нов кръстоносен поход за защита на вярата. Честта била оказана на младия, 20 годишен, полско - унгарски крал Владислав III Ягело, чиито земи били непосредствено застрашени. През есента на 1443 г. 40 хилядна съюзническа армия, съставена от поляци, унгарци, чехи, хървати и румънци нанесла голямо поражение на турските войски при Ниш, навлязла в България и стигнала до Златица. После се насочила към Одрин, но появилите се разногласия сред предводителите и настъпващата тежка зима принудили Владислав да сключи мир и да се върне. Но той не се отказал и на следващата година отново тръгнал на поход, този път заедно с трансилванския воевода Янош Хунияди. Като преминали Дунав, завземайки всички крепости и подпомагани от българското население, войските минали покрай Търново и се насочили към Варна. На 9 ноември 1444 г. кръстоносците били пред стените на Варна. Там те разположили лагера си в очакване на генуезките и венецианските кораби, които пратил папа Евгени IV, и които трябвало да ги отведат до Константинопол. Но султан Мурад II подкупил щедро корабособствениците и с тяхна помощ превел през Босфора своята многохилядна войска. Съвсем скоро голямата турска армия се оказала зад Владислав и останал сам и в засада той трябвало да приеме боя. Сутринта на 10 ноември войските били построени и към 9 часа боят започнал. Той се водил на полето, западно от крепостта. Първи нападнали турците и се опитали да минат в тил откъм дясното крило на съюзниците. След променлив успех и за двете страни, предвожданите от Янош Хуняди унгарци успешно атакували левия фланг на турците. От дясно румънци и унгарци почти достигнали до средата на османлийте. Объркани, те почнали да отстъпват. Виждайки хода на сражението султан Мурад II бил готов да отстъпи. Но все още кавалерията на Караджа паша не била разбита и се прегрупирала да посрещне нова атака на християните. Около самия султан останали само придворните му и малобройна част еничари. Победата била вече близо и младия крал решил да извърши още един славен подвиг - да убие султана. Владислав - както записал турският летописец Сеадедин - с пуснат в пълен бяг кон и с дълга сабя показал чудеса от храброст, като съсичал всичко, което му паднело по пътя и насърчавал войниците си. Те съсекли много мюсюлмански войници и пълководци и успели да разделят османската войска на две части. Заобиколили султана, а Владислав се спуснал към него да го убие. И когато бил съвсем близо един от еничарите убил коня му, повалил Владислав на земята и с един замах отрязал главата му. Гибелта на краля им обезсърчила кръстоносците и те се обърнали да отстъпват. Не помогнали и усилията на опитния Хуняди да въдвори ред. Окуражени турците нападнали обърканите рицари и за кратко време ги разбили. Тежко въоръжени, много от тях намерили смъртта си в мочурищата по брега на езерото, други били преследвани до непроходимата Батовска гора. Едва малцина, водени от Янош Хуняди стигнали Дунав и се спасили. Позовавайки се на твърденията на Х.Мергест, участник в сражението, братя Шкорпил смятат, че черквицата, в която бил погребан кралят е малката "Света Богородица Панагия", която е най старата известна във Варна. Според скоро появили се в пресата статии Владислав III не бил загинал, а след като останал жив след битката се оттеглил в отшелничество. Едно от доказателствата за това била липсата на кралското тяло в гробницата на полските крале в замъка Вавел в Краков. По любопитно е свидетелството на двама рицари, които съпровождали Владислав по време на походите му. При едно от тяхните по-късни странствания в Италия местни жители им казали, че наблизо, в гората живеел полския крал, победен от неверниците. След като открили отшелника един от придружаващите рицарите коняр се сетил, че кралят имал на единият си крак шест пръста. И наистина, така се оказало... След това сражение крал Владислав III бил наречен Варненчик. По време на Кримската война през 1854-55 г. поляци от дивизията на граф Замойски издигнали на могилата Мешели тепе край Варна, там където през 1444 г. е била битката за Варна, гранитен паметник. През 1935 г. на мястото е изграден мавзолей и гробница на краля. През 1964 г. е открит музей, показващ множество оригинални експонати от деня на битката.