Събития на дата
11 Юли 2017

Архивни събития

Преди 22 години на 11 Юли 1995 година

В босненския град Сребреница е извършено най-голямото клане в Европа след Втората световна война, при което загиват около 8000 мюсюлмани.
На 11 юли 1995 г. започва едноседмичната кампания на етническо прочистване на босненски мюсюлмани в Сребреница, Източна Босна. В града, поставен тогава под протектората на ООН и обявен за зона за сигурност, армията на босненските сърби нахлува в мюсюлманския анклав и след превземането му извършва масово клане. В резултат на кампанията 8000 души (предимно мъже и момчета) загиват или изчезват, други 25-30 хиляди, предимно жени и деца, са депортирани. 15 000 жители на Сребреница успяват да се спасят преди това. Клането се определя като най-голямото престъпление и нарушаване на човешките права в Европа след Втората световна война.
Международният трибунал за военни престъпления в Хага постановява, че масовото унищожаване на мюсюлманите в Сребреница през 1995 г. има характера на геноцид. Първата присъда е произнесена още през 1996 г. срещу направил самопризнания член на екзекуторски отряд. За директно отговорни за кланетата са смятани бившия политически и военен лидер на босненските сърби Радован Караджич и генерал Ратко Младич, обвинени на два пъти за военни престъпления в бивша Югославия (за обсадата на Сараево и за избиването на хиляди мюсюлмани в Сребреница).
През април 2001 г. Международният трибунал в Хага издава заповеди за арест на о. з. генерал от армията на Република Сръбска (РС) Миленко Живанович, на някогашния представител на сръбските власти в Сребреница - Мирослав Деронич и на Велибор Остоич, вицепремиер в правителството на РС в кабинета на Гойко Кличкович. Живанович и Деронич се обвиняват за организирането и извършването на масовото клане на босненци от Сребреница. Живанович по това време е командващ на Дринския корпус на армията на босненските сърби, превзел града. Във връзка с убийствата в Сребреница, в геноцид и военни престъпления срещу човечеството е обвинен и босненския командир, Драган Обренович. По обвинения в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството на 2 август 2001 г. Трибуналът за военни престъпления в бивша Югославия осъжда на 46 години лишаване от свобода Радислав Кръстич, командвал корпуса на армията на босненските сърби през 1995 г., който превзема Сребреница.

Преди 64 години на 11 Юли 1953 година

Провежда се пленум на ЦК на БКП, който нагажда политическата и икономическата политика на партията към идващите от Москва нови инструкции след смъртта на Сталин (5 март 1953 г.) и отстраняването на Лаврентий Берия. Те са за снижаване темповете на индустриализация, насочване на значителна част от капиталовложенията към селското стопанство с цел да се постигне подем в него и оттам да се подобри жизненото равнище, силно влошено след годините на ускорена индустриализация. Предвижда се увеличаване на продукцията за широко потребление и снижаване на цените. Спира се форсирането на кооперирането в селското стопанство, като към момента задачата е да се стабилизира постигнатото. Пленумът решава от трудовите лагери (ТВО) да се освободят всички, с изключение на "най-опасните за социалния ред елементи", и да се обсъди необходимостта от съществуването на лагерите.
На 5 август 1953 г. след решението на пленума на ЦК на БКП от 11 юли същата година министърът на вътрешните работи Георги Цанков издава заповед за освобождаване от лагера в Белене на 858 души от категорията "политически". В лагера остават още 1055 души, от които 181 са за криминални престъпления.

Преди 92 години на 11 Юли 1925 година

В София е убит Никола Христов Габровски – български публицист, един от основателите на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (1891 г.). Роден е на 6 септември 1864 г. в Търново. Редактира и издава "Българска социалдемократическа библиотека" и вестник "Работник" (1892-1894 г.). Народен представител е от листата на БРСДП (1894-1900 г., 1902-1903 г.). През 1914 г. преминава към социалдемократите – тесни социалисти. Автор у на статии по проблеми на българското работническо и социалистическо движение. През 1919-1923 г. е народен представител от листата на тесните социалисти.