Събития на дата
11 Април 2017

Архивни събития

Преди 75 години на 11 Април 1942 година

Назначено е ново правителство начело с проф. Богдан Филов. Той е политически и държавен деец, археолог, редовен член на БАН. Роден е на 28 март 1883 г. в Стара Загора. Завършва археология с докторат във Фрайбург, Германия, и специализира в Бон, Париж и Италия. След завръщането си в България от 1910 г. до 1920 г. е директор на Народния археологически музей. Директор е и на Българския археологически институт. От 1920 г. до 1944 г. е проф. в СУ “Св. Климент Охридски”. Богдан Филов заема отговорни постове като: министър на народната просвета - от 14 ноември 1938 г. до 15 февруари 1940 г., министър-председател и министър на народната просвета - от 15 февруари 1940 г. до 11 април 1942 г., след което до 14 септември 1943 г. е министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. От 9 септември 1943 г. до 1944 г. е член на Регентството. Като министър-председател подписва присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г., с което държавата ни се включва във Втората световна война (1939–1945 г.) на страната на Германия. По време на неговото управление България подписва Антикоминтерновския пакт на 25 ноември 1941 г. и обявява война на Англия и САЩ на 12 декември 1941 г. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт, 5 млн. лв. глоба, конфискация на имуществото и му е отнето званието “академик”. Присъдата е отменена през 1996 г. Автор е на публикациите: “Паметници на тракийското изкуство”, “Софийската църква “Св. Георги”, “Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра”, “Куполните гробници при Мезек” и др.

Преди 146 години на 11 Април 1871 година

От Търново Васил Левски пише писмо до Данаил Попов в Турну Мъгуреле, в което възразява срещу намеренията на БРЦК да води преговори със Сръбското правителство, преди да се извърши подготовката за въстание вътре в страната.
Васил Левски е идеолог на българската националноосвободителна революция, създател е на Вътрешната революционна организация и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). През 1858 г. става монах под името Игнатий. През 1862 г. участва в I българска легия . В периода 1864-67 г. е учител във Войнягово, Карловско, и Еникьой, Добруджа.През 1867 г. става знаменосец в четата на П. Хитов. През есента на 1867 г. и пролетта на 1868 г. е в Белград във II българска легия. С помощта на "Българско общество" предприема 2 обиколки из България - 1 декември 1868 г. - февруари 1869 г. и май-август 1869 г. Основава първите революционни комитети. През 1870-72 г. изгражда Вътрешната революционна организация с ръководен център Привременно правителство в Ловеч. В проектоустава от 1871 г. определя основната цел на освободителната борба: "с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)...". На общо събрание на БРЦК (1872 г.) в Букурещ Левски е утвърден за главен апостол в България. Получава специално "упълномощие", напуска Букурещ и продължава апостолската си дейност. От 1871 г. негови помощници са А. Кънчев и Д. Общи. Преустройството на Вътрешната революционна организация и създаването на революционни окръжни комитети в България са спрени от Арабаконашкия обир на турската поща (22 септември 1872 г.) начело с Д. Общи. Разкритията и арестите стават причина за отказа на Левски да изпълни нареждането на Л. Каравелов за незабавно обявяване на въстание в България. На път за Румъния минава през Ловеч, за да прибере архива на комитета. Остава да пренощува в ханчето на Х. Цонев Латинеца в с. Къкрина, Ловешко, където е заловен от турската полиция. Изправен пред специален съд, Левски се стреми да запази революционната организация. Осъден на смърт и обесен.

Преди 151 години на 11 Април 1866 година

В Браила е представена пиесата на Добри Войников “Райна княгиня”. На 11 април 1871 г. също така, в Букурещкия театър е представена за първи път пиесата му “Възцаряванието на Крума Страшний”.
Добри Войников е възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец, основоположник на българския театър, един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е на 10 ноември 1833 г. в Шумен. През 1858 г. завършва френски колеж в Цариград и става учител в родния си град. Активното му участие в църковно-националната борба през 1864 г. е причина той да емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. известно време участва в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език, с които изобличава беззаконията на османските власти в българските земи и осветлява целите и задачите на българското четническо движение пред европейското общество. В началото на 70-те години се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ успява да получи руско поданство, благодарение на което през 1874 г. се завръща в родния си град. След преминаването на руските войски в България става управител на сиропиталище в Търново. Там се заразява от тифус и на 27 март 1878 г. умира. По-важни негови творби: “Криворазбраната цивилизация” (1871 г.), “Райна княгиня” (1866 г.), “Покръщение на Преславский двор” (1868 г.) и др.