Събития на дата
11 Октомври 2017

Архивни събития

Преди 41 години на 11 Октомври 1976 година

В Китай е арестувана „бандата на четиримата" начело с вдовицата на Мао Дзедун - Дзян Дзин. На 20 ноември 1980 г. те са изправени пред съд в Пекин. Вдовицата на Мао е призната за виновна в подмолна дейност и заговор, и на 25 януари 1981 г. е осъдена на смърт. По-късно е помилвана.
Бандата на четиримата е група от опозиционни китайски радикали. Те се обявяват срещу всякакви действия, водещи до либерализиране на политическата система в Китай, и се стремят да овладеят властта, като отстранят реформаторски настроеното партийно ръководство. Групата е изобличена от председателя на комунистическата партия Хуа Гофън.

Преди 73 години на 11 Октомври 1944 година

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) българското правителство получава нареждане от Антихитлеристката коалиция за изтегляне в 15-дневен срок на българските войски от Беломорието. Това е предварително условие, което България трябва да изпълни, за да се пристъпи към преговори за подписване на примирие.
Под натиска на Оста на 13. 12. 1941 г. България е заставена да обяви война на САЩ и Англия, но не се ангажира с преки военни действия. Независимо от тази позиция тя не е пощадена от държавите от антихитлеристката коалиция. В края на 1943 г. и началото на 1944 г. София и други градове са подложени неколкократно на бомбардировки от авиацията на САЩ и Англия, чийто резултат са значителни разрушения на жилища и други сгради, и човешки жертви. На 5. 9. 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8. 9. части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9. 9. 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за практическото осъществяване на действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8. 9. 1944 г. кабинетът на К. Муравиев и е обявил вече война. По силата на Крайовския договор 1944 г. Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 г. и пролетта на 1945 г. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10. 2. 1947 г. в Париж.

Преди 205 години на 11 Октомври 1812 година

Френската армия на Наполеон напуска Москва само месец след като е влязла в изоставената и опожарена от самите руснаци столица.
Наполеон Бонапарт е френски император в периода 1804-1814 г. и март - юни 1815 г. Той е роден на 15 август 1769 г. в Аячо, остров Корсика. През 1785 г. завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия, който се провежда от 1796 г. до 1797 г., се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и става пръв консул.На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) - политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция, но Наполеон I отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на 2 зони на влияние - френска и руска. В периода 1808-1811 г. предприема поход за завоюване и окупиране на Испания. Междувременно през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. предприема поход в Русия, но е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната грешка на Наполеон I в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде политическа, свобода на руския, народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на свещена война за защита на вярата и отечеството. Така войната става отечествена. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхранят самодържавието и мракобесието в продължение на повече от 100 год. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон I отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон I абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба (1814 г.). През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло (1815 г.) Наполеон I е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски.
Умира на 5 май 1821 г. на о-в Св. Елена. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.