Събития на дата
10 Септември 2017

Архивни събития

Преди 73 години на 10 Септември 1944 година

Издадено е Постановление на Министерския съвет за създаване на Народна милиция. Нейни директори последователно са Енчо Стайков (от 16 септември), Раденко Видински (от 25 септември) и Руси Христозов (от 17 ноември). Разформироват се всички части на жандармерията.
Ролата на милицията в първите дни и месеци след 9. 9. 1944 г., а и в почти всички години на управлението до 10. 11. 1989 г. е доста мрачна и на моменти зловеща.

В анекдотите Народната милиция се нарича "биещото сърце на партията", а Живков изтъква, че "милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията".

Преди 93 години на 10 Септември 1924 година

Подписана е спогодба "Калфов - Политис".
Документът е за осигуряване на националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България. Подписана е от външните министри на България (Хр. Калфов) и на Гърция (Й. Политис), по чиито имена е и наречена. Одобрена е от Съвета на Обществото на народите на 29 септември същата година. Гръцкото правителство подписва спогодбата не толкова от желанието да притъпи недоволството на европейското обществено мнение от извършеното убийство на беззащитни българи в с. Търлис, колкото от стремеж да получи външен заем в размер на 10 млн. стерлинги с помощта на Обществото на народите. С този си акт обаче то предизвиква реакцията на сръбско-хърватско-словенското правителство, което побързва да денонсира сключения между Сърбия и Гърция договор от 1920 г. След получаването на външния заем гръцкият парламент не ратифицира спогодбата, поради което тя не влиза в действие. Всички апели на българското правителство за санкции против Атина заради отказа й да изпълни един договор, получил одобрението на Обществото на народите, остават без резултат. Тази позиция на световната организация, в която решаваща дума имат Англия и Франция, чийто съюзник по време на Първата световна война (1914-1918 г.) е Гърция, е косвен израз на международната изолация на кабинета на професор Ал. Цанков, заграбил властта в България чрез държавен преврат на 9 юни 1923 г.

Преди 98 години на 10 Септември 1919 година

В град Сен Жермен ан Ле е подписан Сенжерменският договор.
Сенжерменският договор е договор за мир между Съглашенските сили и Австрия. Той е вторият (след Версайския) от договорите, с които се приключва Първата световна война. С него се постановява разчленяването на голямата Австро-унгарска империя, като се образува независима Чехословашка република, Унгария се обособява в отделна държава, а Галиция, Трансилвания, Буковина, Банат, Хърватско, Босна и Херцеговина, Далмация и др. се присъединяват към съседните държави (новосъздадена Полша, Румъния, Сърбо-хървато-словенското кралство и Италия). Австрия остава малка държава с републикански режим, чиято площ и население са съответно 83 904 кв. км. и 6 526 700 души. Сенжерменският договор, както и последвалите го Трианонски и Ньойски договори, е изработен по образец на Версайския договор (1919 г.). Общо е убеждението, че разчленяването на голямата Австро-унгарска монархия, която до 1918 г. заема 625 337 кв. км и населението й е 51 390 000 жители, разстройва икономически народите, които населяват среднодунавския басейн.

Преди 2017 години на 10 Септември 0 година

Фердинанд Сакс-Кобург Гота (Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мари Сакс Кобург Гота) е австрийски благородник и български княз (1887-1908 г.) и цар (1908-1918 г.), основател на Кобургската династия в България. Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Пето дете е на княз Август Людвиг Виктор и на княгиня Клементина (дъщеря на френския крал Луи Филип). Завършва военно училище и служи като офицер в един от гвардейските кавалерийски полкове на австро-унгарската армия. Избран е за български княз от III Велико народно събрание; встъпва на престола на 2 февруари 1887 г. Управлява България в изключително сложна вътрешна и международно-политическа обстановка. Изборът му не е признат от Русия и останалите европейски страни. С помощта на министър-председателя Стефан Стамболов се утвърждава като суверенен български княз. На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски е покръстен в източноправославната вяра. Кръстник е руският император Николай II, представен от княз Голенишчев-Кутузов. След този акт Русия признава княз Фердинанд; скоро след това е признат от всички европейските държави. Балансирайки между Русия и Австро-Унгария, успява да обяви независимостта на България (22 септември 1908 г.). Скоро след това, с помощта на Русия, България успява да откупи цялата железница на барон Хирш, разположена на българска територия. Първите 25 години от управлението му се характеризират с икономическо развитие и укрепване на политическия авторитет на българското княжество. През 1913-1915 г., под влияние на Фердинанд І, българската външна политика се ориентира към австро-германския блок, към който през 1915 г. се присъединява България. Междусъюзническата (1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.) довеждат страната до две тежки национални катастрофи. При сключването на Солунското примирие (29 септември 1918 г.) Антантата поставя задължително условие Фердинанд І да се откаже от българския престол и да напусне България. На 3 октомври 1918 г. Фердинанд I абдикира в полза на сина си Борис III. До смъртта си живее в град Кобург, Германия, и получава пенсия от германското правителство.