Събития на дата
10 Август 2017

Архивни събития

Преди 67 години на 10 Август 1950 година

Изпратена е българска нота до турското правителство, в която се отбелязва, че на 54 028 български турци вече са издадени задгранични паспорти, но само 15 835 от тях са получили турски входни визи и че турската страна създава пречки пред изселващите се. Предложението е Турция да приеме 250 000 български турци, пожелали доброволно да се изселят, като този процес приключи в тримесечен срок. На 22 август Турция протестира, защото според нея Конвенцията за установяване, подписана между двете страни през 1925 г., не предвижда масово изселване, нито срокове за приключването му. През 1950-1951 г. страната напускат 156 410 турци, през 1969-1979 г. - 114 420, а през лятото на 1989 г. - над 220 000. В периода 1984 г. – 1985 г. се осъществява масово смяна на имената на българските турци. На 8 май 1984 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение за продължаване на обичайните модернизационни мероприятия, с които да се подобри интеграцията на турското малцинство в българското общество. Решението е подкрепено и от Тодор Живков. Той предлага "всички партийни държавни и стопански организации да провеждат партийната политика към групата на българските граждани с турско-арабски имена, наричани в документа "български турци" при зачитане на Конституцията". С това решение се набелязват и редица мероприятия за икономическото развитие, патриотичното възпитание и приемането във ВУЗ на младежи от тази етническа група. В документа обаче не е споменато за необходимите мерки, които трябва да се вземат, и е изготвено допълнително решение, утвърдено с протокол №371/1984 в отдел "Деловодство" на ЦК. С него се набелязват серия мероприятия срещу протурската и проислямска пропаганда, срещу учители "български турци" с националистически и други прояви, за материална и социална подкрепа на браковете между българи и "български турци". В изказването си Живков подкрепя и двата проекта и посочва, че по етническия въпрос решенията следва да се изпълняват при пълна секретност. Посочва се още, че е необходимо да се работи за повсеместна употреба на български език. Дадени са указания говорещите друг език, особено турски, да не бъдат обслужвани в обществени заведения и учреждения. За успешно решаване на въпроса е посочено, че е необходимо изселване на някои националисти, настроени протурски. Извън протокола Живков заявява, че е взел еднолично решение за смяна на имената на “българските турци”. Това решение е подкрепено от министър – председателя Георги Атанасов. Предвидено е решението на Тодор Живков да бъде реализирано чрез партийния апарат на БКП под ръководството на премиера Г. Атанасов и на държавните репресивни органи под ръководството на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Указания от Тодор Живков Атанасов и Стоянов получават на 10 декември 1984 г. На проведено съвещание на ръководството на МВР е разпоредено да бъде предприето преименуване на българските граждани с турски имена във всички окръзи. С решение на Политбюро на БКП в края на месец декември 1989 г. е отречен т.нар. “Възродителен процес”. През 1991 г. прокуратурата на въоръжените сили повдига обвинения срещу Димитър Стоянов, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Георги Атанасов и Петър Младенов. Делото многократно е внасяно от прокуратурата за разглеждане във Върховния съд, като е връщано за доразследване.


Преди 94 години на 10 Август 1923 година

Образувана е нова правителствена партия Демократически сговор чрез обединение на Народния сговор, Обединената народнопрогресивна партия, демократите и радикалите. Последните влизат условно, ако сливането бъде одобрено от партийните им конгреси. В знак на протест Александър Малинов подава оставка от председателството на Демократическата партия. На 15 август е формиран 26-членен Управителен съвет и 8-членен Изпълнителен комитет. На 31 август е приет Временен правилник за управление до първия партиен конгрес. От 1 октомври излиза органът в. "Демократически сговор" . На 5 октомври са обединени младежките съюзи на трите партии в Сговора. В края на декември е създаден 70-членен Върховен партиен съвет с председател Андрей Ляпчев, председател на парламентарната група. Начело на Демократическия сговор стои Централно бюро. Според устава на партията, приет на учредителния му конгрес, шефският институт в него е ликвидиран. Реален лидер на партията през управлението на първия сговористки режим (юни 1923 - януари 1926 г.) е проф. Ал. Цанков, който по това време е и министър-председател. От януари 1926 г. до юни 1931 г. на преден план в ръководството на Демократическия сговор излиза А. Ляпчев, който е министър-председател на второто сговористко правителство. След падането на сговористкия режим връх в Демократическия сговор се засилват противоречията и през май 1932 г. той се разделя на две самостоятелни формации със същото име. Начело на едната застава проф. Ал. Цанков, а на другата - А. Ляпчев. Както по своя социален състав, така и по политическия си облик, Демократичния сговор е разнороден. Отначало в него участват буржоазни и дребнобуржоазни сили в лицето на народняци, прогресивни либерали, демократи, радикали и т.нар. "чисти сговористи" - от организацията Народен сговор. Демократическият сговор се оказва нетрайно политическо обединение. Още от самото начало на съществуването му в него започват ожесточени борби, с основна цел извличане на облаги от държавната власт. През пролетта на 1924 г. от партията се отцепват част от радикалите начело със Ст. Костурков и част от демократите начело с Ал. Малинов и Н. Мушанов, които се обособяват в самостоятелни политически партии. През есента на същата година от Демократическия сговор се разграничават и двама от ръководните дейци на бившата Обединена народнопрогресивна партия. Засилват се борбите и в лагера на "чистите сговористи". Част от тях, които до правителствената промяна от януари 1926 г. поддържат проф. Ал. Цанков, след това минават в подкрепа на новия министър-председател А. Ляпчев.


Преди 108 години на 10 Август 1909 година

Завършва учредителният конгрес на Българската народнофедеративна партия от дейци на левицата във ВМОРО (серчани) на базата на манифеста от 18 юли и на проектопрограмата от 14 август 1908 г. Народна федеративна партия (българска секция), Българска народна федеративна партия е политическа формация, основана в Солун след Младотурската революция от 1908 г. Създадена е по инициатива на дейци от македоно-одринското движение, групирани около Яне Сандански (Серската група). Учредителният й конгрес се провежда в периода 3-10 август 1908 г. в присъствието на 33 делегати от Серско, Солунско и Струмишко. Оформят се две крила.Едното доминира в Централното бюро e оглавено от: Димитър Влахов, Лазар Томов, Христо Янков и др. (леви социалисти). Печатният му орган е в. "Народна воля"(1909-1910 г.). Другото е начело с Яне Сандански и Христо Чернопеев. През януари 1910 г. Централното бюро изключва второто крило. Конгресът приема основните документи на партията – програма, устав и няколко резолюции. Партията издига като своя платформа решаването на македонския въпрос в пределите на една източна федерация. Настъпилите разногласия в редовете й предизвиква свикването на извънреден конгрес през април 1910 г., на който се избира ново ръководство, без да се правят съществени промени в програмата й. Разтурена е от младотурското правителство през август 1910 г.


Преди 139 години на 10 Август 1878 година

От Пловдив в Цариград пристига архимандрит Методий Кусевич и на събрание с водачите на Цариградската българска община повдига въпроса за сключване на уния с папата, който приема българските условия чрез монсеньор Брунони. В писмо до екзарх Йосиф I от 15 август събранието настоява екзархът да се върне в Цариград и заплашва да приеме унията. Методий Кусевич е роден през 1888 г. в Прилеп. Вдъхновител е на българското общинно и църковно дело в Македония. След Освобождението става протосингел на пловдивския митрополит, а от 1880 г. заема същата длъжност при екзарха в Цариград. По-късно е избран за старозагорски митрополит.