Събития на дата
10 Юли 2017

Архивни събития

Преди 27 години на 10 Юли 1990 година

Тържествено е открито Великото народно събрание във Велико Търново. За председател е избран акад.Николай Тодоров (БСП).
Академик Николай Тодоров е роден на 21 юни 1921 г. в град Варна. Той е български учен – историк с международно признание, има огромна заслуга за развитието на българската историческа наука през последните 40 години. Автор е на повече от 400 труда по история и основоположник на Балканистиката като самостоятелно направление в историческата наука в България. Същевременно работи и за разпространението на българската наука и култура у нас и в чужбина.
Заема редица отговорни постове в сферата на обществените науки в България в международни политически, културни и научни организации, акад. Николай Тодоров поставя на преден план интересите на България и издигането на нейния международен престиж.
Акад. Николай Тодоров е член на Съветската академия на науките от 1982 г., на Гръцката академия на науките от 1983 г., на Руската академия на науките от 1994 г., почетен доктор на Атинския университет от 1987 г. За заслугите му в развитието на световната наука и култура той е награден два пъти с Академичната палма на Франция /Офицер и Командир/ през 1978 г. и през 1985 г., със Златния медал на ЮНЕСКО през 1987 г., с Президентската награда на Италия в областта на културата през 1992 г.
Носител е на редица български медали и ордени, последният от които е орден “Стара планина” първа степен през 2002 г.
Негови монографии са публикувани в редица страни по света.
Акад. Николай Тодоров умира на 27 август 2003 г.

Преди 32 години на 10 Юли 1985 година

Френските специални служби потопяват кораба “Рейнбоу уориър”, собственост на екологичната организация “Грийнпийс”.
Потапянето на “Рейнбоу Уориър”, или операция САТАНИК, е специална операция, проведена от френската Главна дирекция за външна сигурност, оперативен клон към френското разузнаване. През 1980 г. френската Комисия по ядрена енергия разработва нови ядрени глави, които са тайно тествани на полинезийският атол Моруроа. Грийнпийс яростно се противопоставя на експериментите и планира да поведе флотилия от яхти към атола в знак на протест. Докато е публично отворен за разглеждане в Новозеландското пристанище Оукланд, френските агенти съставят план за осакатяване на кораба, но с достатъчно малко експлозив да няма човешки жертви. Двата пластични експлозива, прикрепени към корпуса на кораба са взривени към 11.45. Корабът потъва за 4 минути. При взривът се удавя португалският фотограф Фернандо Перейра.
Отначало Франция отрича участие във взривяването, и дори заклеймява “терористичният акт”. Но по време на разследването, стартирало веднага след произшествието, са заловени двама френски шпиони, Доминик Прюр и Алейн Мафарт, подвизаващи се под фалшива самоличност. Двамата са осъдени на 10 години затвор за непредумишлено убийство, въпреки че година по-късно и двамата са трансферирани във френски затвори, и няколко години по-късно освободени. Трима други агенти са заловени, но освободени поради липса на доказателства. Яхтата, която те използвали за да вкарат експлозивите в Нова Зеландия, Оувеа, е потопена от френска подводница за да бъдат заличени доказателствата. В резултат на скандала френският министър на отбраната Чарлз Херну подава оставка, а директорът на Главната дирекция за външна сигурност Пиер Лакост е уволнен. Няколко дена по-късно френският министър председател Лоурент Фабиус официално потвърждава участието на Франция в атентата.
Непосредствено след инцидента флотилия от частни яхти отплава за Моруроа в знак на протест и френските ядрени опити са прекратени.
На двадесетата годишнина от потапянето става ясно, че френският президент Франсоа Митеран лично е одобрява атентата. Адмирал Лакост заявява, че смъртта на Перейра тежи на съвестта му.

Преди 116 години на 10 Юли 1901 година

Васил Друмев (митрополит Климент Търновски) е деец на националнореволюционното движение, висш духовник, общественик и държавник, изтъкнат писател, един от основателите на Българското книжовно дружество (дн. БАН) и негов председател (1898 г.). Роден е около 1840 - 1842 г. в Шумен. Първоначално учи в родния си град при С. Доброплодни и С. Филаретов, след това (с прекъсване) продължава образованието си в Одеската духовна семинария. Попада под благотворното влияние на Г. С. Раковски, взема участие в Първата българска легия в Белград (1861 г.), където се отличава в боевете с турския гарнизон в сръбската столица. Сближава се с В. Левски, Ст. Караджа и други български революционери. След разпускането на легията в 1862 г. се прехвърля в Русия, където продължава образованието си в Киевската духовна семинария. През 1869 г. се установява в Браила и участва в основаването на Българското книжовно дружество. През 1873 г. е ръкоположен за йеродякон, а през следващата година е повишен в епископски сан под името Климент Браницки. Става заместник на русенския митрополит в Тулча. След Освобождението заема длъжността ректор на Петропавловската духовна семинария край Лясковец. През 1884 г. е избран за търновски митрополит. Заедно с това участва дейно и в обществено-политическия живот на Княжеството: е избран за депутат в Учредителното събрание 1879 г. и в Първото Велико народно събрание (1879 г.), възглавява българските правителства през 1879 - 1880 г. и 1886 г. Като изтъкнат русофил се противопоставя открито на външнополитическия курс на Регентството (1886 - 1887 г.), на първия стамболовистки режим (1887 - 1894 г.) и на княз Фердинанд I, за което е подлаган на репресии и пресвледвания. Ползващ се с доверието на руските политически кръгове, през лятото на 1895 г. възглавява българската парламентарна делегация в Петербург със задача да действа за помиряване на двете държави, които прекъсват официалните си отношения още през ноември 1886 г. Мисията завършва с успех. Виждайки, че и след това княз Фердинанд I не променя своето отношение към Русия, дълбоко съжалява за действията си през 1895 г., тъй като с тях допринася и за признаването на Кобурга за законен български владетел.
Като писател Васил Друмев става родоначалник на българската белетристика. Автор е на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" (1860 г.). Други по-важни негови произведения са: "Ученик и благодетели или чуждото си е чуждо" (1864 г.), драмата "Иванку, убиецът на Асеня I" (1872 г.) и пр.

Преди 141 години на 10 Юли 1876 година

В Букурещ се създава Българско централно благотворително общество (БЦБО).
БЦБО е политическа организация на българските емигранти в Румъния. Основана е на 10 юли 1876 г. в Букурещ като продължение на Българското человеколюбиво настоятелство. За неговото създаване голяма роля изиграва Владимир Йонин - пратеник на славянските благотворителни комитети в Санкт Петербург и Москва, които поемат финансирането на БЦБО. Той е избран и за негов почетен председател. В ръководството на БЦБО са включени също Кириак Цанков, Олимпи Панов, Иван Вазов, Стефан Стамболов и др. Първоначално в неговите редове са включени представители и на революционното течение, и на консервативните среди. Но на Общото събрание (18-22 ноември 1876 г.) превес вземат представителите на второто течение, което се отразява и на духа на изработената програма на БЦБО. В нея се издига идеята за създаване на независима българска държава, но с монархическа форма на управление. Независимо от това БЦБО развива не малка дейност за сплотяване на силите на българското националноосвободително движение след жестокото потушаване на Априлското въстание 1876 г. То не само оказва помощ на пострадалото българско население, но се включва активно и в набирането на български доброволци за Сръбско-турската война 1876 г. Чрез материалната подкрепа на славянските комитети в Русия то поема и издръжката на завърналите се в Румъния българи след участието им във войната. За пропагандиране на своите цели и привличане на европейското обществено мнение в защита на българския народ БЦБО ползва в. "Нова България", издаван от Христо Ботев. След обявяване на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. то се обръща с възвание към българския народ да подкрепи действията на руската армия. Със същото възвание то обявява и прекратяването на своята дейност.

Преди 243 години на 10 Юли 1774 година

Сключен е Кючуккайнарджийски мирен договор между Русия и Османската империя при село Кючуккайнарджа (днес Кайнарджа), Силистренско. Той слага край на Руско-турската война (1768 - 1774 г.).
Руско-турската война от 1768 - 1774 г. се води между Русия и Турция за руски излаз на Черно море и спиране на турската експанзия в Русия и Украйна. На страната на Турция участва Кримското татарско ханство. Русия започва военните действия през октомври 1768 г. През 1769 г. руски войски превземат Азов и град Таганрог на брега на Азовско море, заемат Яш, окупират Молдова и част от Влашко. Руския експедиционен корпус в Грузия освобождава Кутаиси и обсажда крепостта Поти. През 1770 г. турският флот е разгромен в Чесменския залив край бреговете на Мала Азия. През 1774 г. руските части преминават Дунав, настъпват в България, обсаждат Русе, Силистра и Шумен и преминават на юг от Стара планина.
Договорът изменя съотношението на силите в района на Черно море в полза на Русия, която получава правото да защитава християнското население в Османската империя.