Събития на дата
10 Април 2017

Архивни събития

Преди 104 години на 10 Април 1913 година

Скопският митрополит Неофит изпраща послание до император Николай II (на снимката) за издевателства на сръбски и гръцки войски над българското население в Македония.
Неофит Скопски е висш духовник, митрополит. Роден e в Охрид. Учи в родния си град, след което продължава образованието си в Свещеническото училище в Одрин, където приема и монашество. През 1897 г. завършва Духовната семинария в Москва. От 1897 г. до 1899 г. е учител в Скопското педагогическо училище. През 1900 г. е изпратен за председател на Българската църковна община в Кукуш. Архимандритско достойнство получава през 1897 г., а за епископ е ръкоположен през 1908 г. Изпълнява и длъжността викарий на Скопската епархия. През юли 1910 г. е избран за скопски митрополит. По време на Междусъюзническата война 1913 г. сръбските власти го екстернират в България и Екзархията му възлага управлението на Охридската епархия. След въвличането на България в Първата световна война 1914–1918 г. се завръща отново в Скопие, но през 1918 г. пак е прогонен от сръбските власти. Завръща се в България и до края на живота си изпълнява различни поръчения на Светия синод. Умира в София.

Преди 137 години на 10 Април 1880 година

В София пристигат членовете на Постоянния комитет на Източна Румелия Константин Величков и Димитър Наумов и започват преговори за национално обединение с депутати от II Обикновено народно събрание.
На 17 април 1880 г. е подписано споразумение за общи действия. Областта признава приоритета на Княжеството, а княз Батенберг одобрява плана на 18 април.
Константин Величков e български възрожденски деятел, един от най-образованите хора на своето време. Роден е в Пазарджик през 1855 г. Той е стипендиант във френския султански лицей в Цариград (1868 –1874 г.). В родния си град е учител, председател на читалище "Виделина". Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). Лежи около 4 месеца в турски затвори, а по-късно описва преживяното в мемоарите си "В тъмница" (1899). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач в руската армия. След Освобождението развива бурна обществена дейност в столицата на Източна Румелия. Участва в редакцията на в-к "Народний глас", сп. "Зора", в съставянето и издаването на "Българска христоматия" (заедно с Иван Вазов), в редакционния комитет на сп. "Наука". Пише драмите "Отечество" и "Вичензо и Анжелина". След Съединението (1885 г.) се премества в София, където се проявява като русофил, против режима на Стефан Стамболов. Доброволен емигрант (учи живопис във Флоренция, посещава Рим, работи в Екзархията в Цариград, в българската гимназия в Солун). В кабинета на К. Стоилов е министър на обществените сгради и съобщенията, министър на народното просвещение, министър на търговията. По негова инициатива се основава Рисувателното училище (днешна Художествена академия). През 1899 г. редактира сп. "Летописи", от 1902 г. до 1904 г. е дипломатически представител на България в Белград. Член на “Българското книжовно дружество”(днешна Българска академия на науките) от 1884 г. Поради заболяване и несъгласие с политиката на управляващите емигрира. Умира в чужбина, на път за Гренобъл (Франция) на 3 ноември 1907 г. Костите му са погребани в България през 1909 г.