Събития на дата
10 Март 2017

Архивни събития

Преди 65 години на 10 Март 1952 година

Генерал Фулхенсио Батиста застава начело на Куба след извършения от него преврат. Батиста поема властта в Куба след държавен преврат и налага диктаторски режим, който е олицетворение на корупция, упадък и неравенство. Скоро след преврата Фидел Кастро дейно участва в антиправителствени действия, поради което се укрива. На 26 юли 1953 г. Кастро е начело на неуспешното въоръжено нападение срещу казармата Монкада 69 от 111-те души, участващи в атаката се убити, а Фидел Кастро е арестуван. Осъден е на 15 години затвор и пратен в затвора. През 1955 г. поради всеобща амнистия е освободен и емигрира в Мексико, където подготвя нова група революционери за следващия етап от борбата срещу диктаторския режим на Батиста. На 2 декември 1956 г. се връща нелегално в Куба заедно с осемдесет свои последователи, сред които е и Че Гевара. Осемнадесет месеца Кастро води партизанската съпротива от базата в планината Сиера Маестра. През март 1958 г. публикува манифест, с който призовава кубинците на всенародна борба срещу Батиста. Избухналото въстание е толкова успешно, че той триумфално влиза в Хавана на 8 януари 1959 г. и след един месец става министър-председател на Куба.

Преди 93 години на 10 Март 1924 година

ЦК на ВМРО връчва официален протест на премиера проф. Александър Цанков (на снимката) във връзка с арестите на около 500 дейци на Илинденската организация и на македонските братства. Решението за арестите е взето от правителството на 3 март.
Година по-рано, на 7 май 1923 г. МВР издава специална наредба за разпускане на всички легални македонски организации. Спрени са печатните издания и са арестувани повече от 100 души. Два дни по-късно е свалено правителството на Александър Стамболийски. ВМРО не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни, но отделни четници участват в залавянето и убийството на министър-председателя Ал. Стамболийски.
Организацията подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г., но поради запазване на Нишката спогодба със Сърбохърватско-Словенското кралство и подписването на нови споразумения, отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Това от своя стана води до арестите на много македонски дейци .
През април 1924 г. във Виена ЦК на ВМРО се среща със съветски представители. Коминтернът поставя неприемливи условия за сътрудничество. В отсъствието на Т. Александров, обаче се стига до подписване на Майския манифест на 6 май 1924 г. Независимо, че след публикуването на манифеста Т. Александров и ген. Ал. Протогеров дават опровержение от името на ВМРО, Организацията губи доверието на българското правителство.

Преди 111 години на 10 Март 1906 година

Екзарх Йосиф I изпраща Такрир (обръщение) до Портата за възстановяване на Светия синод и на Екзархийския смесен съвет.
Екзарх Йосиф I завършва френския католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов екзарх Йосиф I успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война 1912–1913 г. екзарх Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица.

Преди 175 години на 10 Март 1842 година

Георги Раковски е разпитан от специална следствена комисия в Букурещ.
На 6 февруари 1842 г. руският вицеконсул в Галац Карнеев запознава руския генерален консул в Букурещ (Я. Дашков) с тайните намерения на българите в Браила да предизвикат въстание на юг от р. Дунав. На 10 февруари 1842 г. полицията в Браила узнава, че в дома на Георги Раковски има значително количество оръжие и прави опит да го арестува. Избухва престрелка, след която намиращите се при Георги Раковски заговорници се опитват да избягат. Властите успяват да арестуват 15 души. Георги Раковски се укрива при свои приятели в Браила. На 3 март той отива доброволно при руския вицеконсул в Галац Карнеев. На следващия ден руският вицеконсул го предава на румънските власти. Първият разпит на Г. Раковски е воден лично от влашкия министър на вътрешните работи Михаил Гика. Късно вечерта Раковски е изпратен под конвой към Букурещ. На 12 юни 1842 г. Георги Раковски и още 6 души са осъдени на смърт. На следващия ден поради това, че има гръцко гражданство подава молба до гръцкото генерално консулство в Букурещ да бъде предаден на Гърция. Поради гръцкото си поданство е необходимо да бъде изпратен в Атина, където да бъде изпълнена присъдата. Гръцкият посланик в Цариград Ал. Маврокордатос вместо за Атина тайно го изпраща във Франция – Марсилия, където той престоява година и половина. Поради липсата на средства и невъзможността да замине да учи в Париж, през 1844 г. се връща в Котел под името Георги Раковски.