В Ресенския османски гарнизон в Македония избухва Младотурската революция на комитета "Единение и напредък". На 5 юли младотурците публикуват обръщение към българите в Охридско за съдействие с обещание за равноправие. Дадена е политическа амнистия и са освободени около 1500 българи.
Комитетът "Единение и напредък" е организация на младотурците. Основана е през 1889 г. в Цариград. Поставя си за задача събарянето на абсолютистичния режим на султан Абдул Хамид II (на снимката) и заменянето му с конституционно-парламентарен, а във външнополитически план – премахване на зависимостта на Турция от Великите сили и възвръщане на някогашното и величие. От 1907 г. ролята на централно ръководство поема Солунският клон на комитета. Под ръководството на комитета се извършва Младотурската революция 1908 г. След поемането на управлението на страната комитетът се преустройва в политическа партия, която постепенно се преориентира към предишния политически курс на султана както във външнополитически, така и във вътрешнополитически план. Бързо забравя за обещаните права на немюсюлманското население в империята, сред което са и българите от Тракия и Македония. След разгрома на Турция в Първата световна война (1914-1918 г.) комитетът се саморазпуска, но отделни негови дейци продължават участието си в политическия живот на страната. Поради враждебното им отношение към кемалистите през 1926 г. се слага край на тяхната дейност.
Младотурска революция (1908 г.) е извършена в Османската империя от Комитета "Единение и напредък". Първи въстава гарнизонът в Ресен, последван от гарнизоните в Битоля и Одрин. Безсилен да се справи с положението, султан Абдул Хамид II обявява на 23 срещу 24 юли, че възстановява конституцията от 1876 г. и съгласието си за провеждане на избори за парламент. Привлечени от измамните лозунги на младотурците за равенство на народите в Османската империя, без оглед на тяхната езикова и религиозна принадлежност, на тяхна страна минават и някои чети на ВМОРО, които слизат от планините и се саморазпускат. Те участват заедно с младотурците в потушаването на държавния преврат от април 1909 г., след който следва и детронирането на султан Абдул Хамид II. Осигурили си цялата държавна власт, младотурците бързо забравят дадените обещания и по отношение на българското население в европейските предели на империята продължават старата султанска политика. Това довежда до охлаждане на отношенията им с ВМОРО и четите и отново излизат в планините, за да доведат до край борбата си за освобождение от османското владичество.

---

---