В село Чемлеккьой (Бесарабия) е роден Петър Димитров Груев - военен деец, генерал-лейтенант. Започва образованието си в Южнославянския пансион на Т. Минков в гр. Николаев, след което постъпва във Военно училище в Санкт Петербург. Участва в Руско-турската освободителна война 1877 г.-1878 г., след което завършва артилерийска академия в Русия. Постъпва на служба в българската армия и като офицер участва в Сръбско-българската война през 1885 г. Отличава се в сраженията при Сливница и Пирот. След войната е назначен за началник на Военното училище в София. Взема ръководно участие при детронирането на княз Александър I Батенберг от българския престол (9 август 1886 г.), след което е обявен за главнокомандващ българските войски. Поради неуспеха на преврата е принуден да емигрира в Румъния, откъдето продължава борбата си срещу Регентството (1886 г.-1887 г.) и първия стамболовистки режим (1887 г.-1894 г.). По-късно постъпва на служба в руската армия, в която впоследствие получава генералски чин. След Октомврийската революция (1917 г.) работи в различни учреждения и предприятия в гр. Тула. Умира на 9 февруари 1942 г.

---

---