В Бенгази са арестувани 23-ма наши сънародници. По-късно 17 от тях са освободени. Останалите шестима българи - медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова и д-р Здравко Георгиев са обвинени в умишлено заразяване със СПИН на 393 либийски деца в детската болница в Бенгази и в заговор срещу Джамахирията. По тези обвинения либийското законодателство предвижда смъртна присъда. Срещу българските медици са повдигнати и други обвинения, сред които са: прелюбодеяние, валутна търговия, производство, разпространение и употреба на алкохол. Обвиненията срещу българите официално са повдигнати на 7 февруари 2000 г.
Според обвинителния акт Кристияна Вълчева и Нася Ненова са направили самопризнания, които според Наказателния кодекс на Либия са достатъчно доказателство за вината на всички подсъдими за умишленото заразяване на 393 деца със СПИН. На делото от 2 юни 2001 г., когато процесът започва по същество, Кристияна Вълчева и Нася Ненова се отказват от направените самопризнания като обясняват, че те са изтръгнати с насилие. Впоследствие българите разказват как са били изтезавани.
Граждански иск на роднините на заразените деца е приет в Обикновения наказателен съд в Бенгази на заседание от 8 юли 2003 г. В иска се настоява за кръвнина в размер на 15 милиона либийски динара (1 долар се разменя за 1,4 динара) за всяко дете. Твърди се, че броят на тези деца е 418, а не 393, както е в обвинителния акт по делото.
На 10 януари 2004 г. холандският и британският посланик в Либия връчват официален демарш от името на Европейския съюз (ЕС) на правителството в Триполи във връзка с делото срещу шестимата български медици. В демарша се посочва, че като се отчитат характера на отправените обвинения срещу медиците, отсъствието на доказателства, неоправданото забавяне на процеса и третирането на обвиняемите, се препоръчва като далеч по-подходящо оттеглянето на обвиненията и освобождаването на обвиняемите.
След многократно отлагане на делото и връщането му за доразследване, на заседанието си от 6 май 2004 г., Либийският Наказателен съд постановява смъртна присъда чрез разстрел на петте български медицински сестри и палестинския лекар Ашраф, а д-р Здравко Георгиев е осъден на 4 години затвор за валутни престъпления. Д-р Здравко Георгиев е освободен, тъй като от времето на арестуването му са изтекли повече от 5 години. Общият размер на обезщетенията, присъдени на семействата на заразените със СПИН деца от съда в Бенгази е 20.550 млн. либийски динара или около 25 милиона лева. Това обезщетение трябва да бъде изплатено от 5-те български медицински сестри и осъдения на смърт чрез разстрел палестински лекар. При произнасяне на присъдите съдът не обявява мотивите си. Те са предоставени на българската страна на 14 юни 2004 г.
Процесът по обжалване на присъдата е задействан дни след произнасянето й. На 10 май 2004 г. петте български медицински сестри - Валя Червеняшка, Валентина Сиропуло, Кристияна Вълчева, Снежана Димитрова и Нася Ненова, както и палестинският лекар Ашраф, подписват документи, посредством които декларират, че не са съгласни с присъдата постановена им от Наказателния съд в Бенгази – смъртна присъда чрез разстрел. С това се поставя началото на процедурата по обжалване на смъртната присъда. На 5 юли 2004 г. адвокатите на петте български медицински сестри внасят във Върховния съд в Триполи мотивите за обжалването на смъртните им присъди.
Заведено е и дело срещу 9 либийски офицери и 1 либийски лекар, които са обвинени в упражняване на насилие срещу българските медици по време на предварителното производство по случая. Делото е заведено от либийската прокуратура съгласно доказателства, представени през 2002 г. пред Обвинителната камара в Бенгази. В представените доказателствени материали
някои от офицерите признават за извършените мъчения. Включена е и медицинска експертиза, доказваща следите от насилие над българите. Първото заседание по делото е насрочено за 25 януари 2005 г. Няколко дена по-рано, на 18 януари 2005 г. петте български медицински сестри подписват общ иск за обезщетение срещу либийските офицери. В гражданския иск всяка една от сестрите предявява претенции в размер на 1 000 000 либийски динара. На 7 юни 2005 г. мъчителите на петте български медсестри са оправдани от Криминалния съд в Триполи.
На 25 декември 2005 г. Върховният касационен съд на Либия отменя смъртните присъди на петте българки и палестинския лекар и връща делото за преразглеждане на Наказателния съд в Бенгази.
На 21 януари 2006 г. в Триполи официално е създаден Международен фонд за подпомагане на семействата на заразените със СПИН либийски деца. В създаването на фонда участват представители на ЕС, САЩ, асоциации от България и Либия.
Основатели на международния фонд са директорът на благотворителната организация “Червен полумесец” в Либия – Саид Шебани, посланикът на Европейската комисия в Либия Марк Перини, американският професор Марк Клайн и представителят на българската страна – Иван Чомаков, кмет на община Пловдив. От своя страна, външният министър на Джамахирията Абдел Рахман Шалкам приветства основаването на фонда и пожелава успех и спорна работа на участниците в инициативата.
На 21 януари 2006 г. е предявено искане либийските деца, заразени с вируса на СПИН посредством преливане на заразена кръв, да бъдат лекувани със средствата събрани от фонд, приносители към който са България и ЕС.
Семействата на повече от 400 либийски деца, заразени със СПИН, настояват да им бъдат изплатени компенсации в размер на 4,4 милиарда евро. За всяко заразено дете е било поискано да бъдат изплатени по 10 милиона евро.

---

---