Заниманието с историята, или обречеността на историка

По материали от: авторска

Заниманието с историята, или обречеността на историка

©Стефан Чурешки

Това е последният материал , който правя за портала бг-хистъри. Днес според християнската традиция е ден за прошка и искам да помоля всички, които са чели мои текстове от цялото ми творчеството да ми простят прегрешенията, които имам към Бога и към хората. Заниманието с история е рядко неблагодарно занятие в България. Историците са аскети, които живеят мизерно и търсят всяка податка, която може да помогне на нацията и на откриването на истината, което е стремежа към съвършенство. В миналото с историята се е занимавала Църквата и от нейните среди произлиза История славяноболгарская на преп. Паисий Хилендарски, която дава тласък на българското Възраждане и на национално-освободителни процеси под турско робство, подчертавам робство въпреки всички опити на антибългарската и продажната българска пропаганда да оправдае престъпленията на тираничния османски феодален режим към българите и поробените народи в тази азиатска деспотична монархия, където всички по закон са били роби на султана. Затова историята у нас има освободителни функции и чрез историята българите търсят еманципация на нацията, както на проекта на Църквата в борбите за Екзархията, така и на революционото освободително движение. Раковски казва, а той се е занимавал с история, че българите с меч са загубили свободата си, с меч трябва да я извоюват отново. Това поражда идеята за въоръжена съпротива, защото бунтът на роба може само да строши оковите, с които долните тирани и политическите властници потискат духа и свободата на човека. Борбата за свобода на българите е борба, родена и от заниманието с история у нас. За жалост българската Църква си има специфично разбиране за историята, повлияно от визанитнизма й и от опита й да бъде над национална, като търси чужда подкрепа, както беше с нейната история през комунизма. Занятието с история става дело на Държавата, но за жалост типа на народна демокрация качва на власт хора, които не са запознати със значението на историческото и историята бива подценявана или бива принуждавана да служи на силните на деня – който плаща, той поръчва музиката. Така поривът за свобода и истина, свойствени на европееца, ако приемем европейската култура като критерий на ставащото у нас през модерността не може да се прояви чрез историческото и историята става занимание на богати хора, на скучаещи бонвивани и на лица, които не осъзнават святото дело на Паисий , а търсят аткракцията и зрелището в историческото произведения, било то материално или текстово или словесно устно по вида си. Така заниманието с историята иска жертва – отказ от богатство, от издигане в обществото, от семеен живот, от възможности, които Бог и хората дават на човека. Затова историкът е обреченик на кауза, която в България на практика няма кой да финансира и да поддържа, защото у нас липсва фигурата на мецената на историята, освен държавните места за историци и държавни предприятия за създаване и експлоатация на историческия продукт. Църквата не жеале да се занимава със светска история, с история на идеите, с история на еманципацията на човека от Средновековието, освен ако това не налива вода в мелницата на църковната политика и опита на религиозни философи и богослови да върнат Средновековието, като на практика стават контрареволюционери от най-висша и перфидна класа и така отричат и борбите и жертвите от късното ни Възраждане, угодничейки на международни и вътрешни фактори, които искат да влезнат в ролята на съдници на идеята за прогрес и свободно развитие на човека, която ражда модерността. Затова историкът у нас е или принуден да се занимава с нещо, което не иска, или да се жертва. Естествено тази жертва не е призната нито от религиозните дейци, които по юдейски благодарят само на Бога, а не и на хората, които нещо правят за  тях, нито е оценена от хората, които с политически интриги и финансови игри правят състояние у нас и по света. За жалост през комунизма историята и историците бяха ценени, но сега те са принудени или да се откажат от любовта си към изследването на миналото и откриването на историческата истина, или да загубят всичко, което притежават. Затова, от гледна точка на обективната история историкът у нас заслужава паметник – той е герой в мирно време, мъченик  и светец, посветен на святата идея за по-добро бъдеще чрез коректно и точно познаване на миналото, което е европейска идея, а ние искаме да бъдем европейци, поне по официална политическа декларация. Но Европа иска историята, а ние искаме политика, която по думите на проф.Тончо Жечев става нещо като религия у нас след борбите за българската Екзархия. Памет за миналото – но без съдническа присъда, което е изкушението историята и историците като предоставители на легитимност на политическите процеси и на правните норми на обществени отношения със своя архив. И така – не ставайте историци, освен ако не сте готови за жертви в името на Отечеството и на истината. Писателят Георги Марков, с чиято смърт се спекулира и някои искат чрез нея и чрез други исторически факти на направят актуален съдебен процес над управляващите в България след 1944г. има едно есе, в което казва че е много лесно да бъдеш моментен герой – сражение, битка, противоборство, спасение на човек и т.н. Но е много трудно ежедневно, ежечасно да бъдеш герой, преодолявайки изпитанията на живота и отрицанието на хората – ако не си подготвен за аскетика се озлобяваш и започваш да се сърдиш на света и на хората. Мислех си, според преподаването на история у нас в университетите, че Църквата коята някога е спасила нацията пак ще я спаси и 22 години се занимавам с християнство и помощ на Църквата, като се отказах от любимата си история – не напълно, но жертвах професионалната си кариера. Сега виждам, че съм направил сериозна грешка, която много ми коства на мен и на любимите ми хора. Въпреки това смятам, че успешната формула на българите е православие, славянобългаризъм, национална идея с трите свещени топоса на нашия народ – Бог, Левски и Македония. Но повече не мога да работя – както казва народния поет ИванВазов – като няма в труд поету награда чезне песен, фантазия отпада. Дано следващите поколения направят нещо повече и по-добро от това , което аз в грешния си живот се опитах да направя, воден от любовта към Бога и от любовта към народа – двата императива на смисъла на живота на човека според някои историци и общественици. Да живее България и дано Бог ни отреди по-добри времена за вбъдеще.

 

Статията е публикувана преди 5 години, 6 месеца на 26 февруари 2012 г, и е видяна 3550 пъти

Мнения за Заниманието с историята, или обречеността на историка Споделете
вашето мнение!

Преди 5 години, 5 месеца Атил отговори на Комар

Искрено се надявам това да ти е последния личен коментар, в който няма нищо историческо, има самореклама и принципно е предназначен за лични бележки, а не за колективно четене. Ако сметнеш, че няма да е последния, аз ще се погрижа за това. След което отиваш в Сеновската библиотека и при Нурутдинов...

При Нурутдинов непременно ще отида и дълго ще си говорим за исторически неща.А в Сеновската библиотека няма да отида защото отдавна всичко съм прочел.А ти достатъчно отговори и контри на нападенията на идиотите ми изтри...Само и само за да ме изкараш глупак или поне циганин..Така че ти си модератор - твоя си работа. Аз също съм модератор, но сред Великите сили,на техните сайтове.Загубата е ваша. Лично на мене вече ми е все едно.И без това ви обогатих с достатъчно исторически неща и то безплатно! Наистина догодина по това време ще вляза тук като потребител отново.Да видя докъде сте я докарали с качеството на потребителите.

Преди 5 години, 5 месеца Комар отговори на Атил

Пак наричаш черното - бяло,но това е стара традиция за вашите хора още от времето на Вазов.

Искрено се надявам това да ти е последния личен коментар, в който няма нищо историческо, има самореклама и принципно е предназначен за лични бележки, а не за колективно четене. Ако сметнеш, че няма да е последния, аз ще се погрижа за това. След което отиваш в Сеновската библиотека и при Нурутдинов...

Преди 5 години, 5 месеца Атил каза

Пак наричаш черното - бяло,но това е стара традиция за вашите хора още от времето на Вазов. За радост на целокупното българско човечество днес нещата са открити и освен тебе всеки друг има право на мнение и преценка.Така ,че смеха си остава...Някой ден ако осъзнаете колко сте били смешни дори може и да се засрамите. На теб обаче сигурно и два живота няма да ти достигнат да прочетеш книжките ,които съм прочел аз...И само една справка от Сеновската библиотека е достатъчна(а от там вземах книги само до 8 клас). Много смешно наистина,то и Нурутдинов така вика, и още вика ,че сте балвани...В последната статия написах ,че ще се върна тук догодина по това време...Дано да сте узрели дотогава а и други по-начетени и умни потребители да се появят.И да не са пребоядисани!!!

Преди 5 години, 5 месеца Комар отговори на Атил

Ето ,че е несериозно да ти се обръща внимание и на тебе..?!...

Бла, бла, бла и никаква история, Атил. Или общи приказки за прикриване на общи знания. А колкото до недостижимите като теб, деде "Вазов" - не ме засмивай - те са недостижими, защото отдавна са останали назад, както във времето, така и със знанията си Пожелавам ти много книжки в библиотеката, много прочетени от тях и най-важното много анализирани книжки! Останалото е плява и словоблудство...

Преди 5 години, 5 месеца Атил каза

Ето ,че е несериозно да ти се обръща внимание и на тебе..?!Комар! Точно така като тебе с бомбастични и витийски фрази са говорили и депутатите на левицата в парламента на Царство България.Значи има приемсвенност, за това писах за марксисти.А ти за какъв се смяташ или като какъв си се боядисал няма никакво значение.Пишеш и се изявяваш по този начин.Това което си вообрязяваш или ти е приятно пожелателно,и като прехвърляш измислени негативи и недостатъци на другия. Няма да ти се получи..И на тия преди тебе ако нещо са печелили то е било много временно.Аз пък те съветват да се оставиш от тия адети..,но то компанията,поне активната тука е от този сорт...Така че добре сте се събрали. Къде е измъкването? Отговорите ги има в статиите за Царство България и несвързаните неща са само в твойта фантазия.За некрофилията нищо не си разбрал защото не ти достигат някои подробности за историческо възприятие на нещата.Както и да е .Щом нямате нужда от пожелания - нищо не ви пожелавам.Но не се опитвайте да се мерите с големите и недостижимите,че става наистина смешно.Сравнението с Вазов пък показва други неща,които пак красноречиво говорят.

Преди 5 години, 5 месеца Комар отговори на Атил

Те делата на тия дето ги ценя също са общи,като моите общи приказки...

Хахахах, г-н "Вазов", ама спокойно Ваш'те песни "все ще се четат", ако не от други, то от самия Вас. Колкото до другите несвързани мисли - като НИ пожелаваш еди какво си, ти къде ще си по това време: в Татарстан, на луната или във вечното духовно царство?! И последно: новата история, Атил, не е теория на вероятностите и затова много, ама много я харесвам. Това не е като да откриеш останки от българско село в Марианската падина или при сиуксите, а трябва четене, мислене и още много неща, различни от общите приказки. И измъкването с глупости за "некрофилията", когато те замерват с цитати от любими автори си е доста показателно, а и глупаво. Съветът ми е да си останеш в древността, където конструкциите "направи си сам история" вървят много по-добре...

Преди 5 години, 5 месеца Атил каза

Те делата на тия дето ги ценя също са общи,като моите общи приказки - но затова пък са с историческо значение и от жизненна важност за държавата и народността! А за убийства не ми се дискутира,не си падам по некрофилията, но ако ще ги мерим по убийсвата то първото място го държат бащите на днешните демократи..И явно крушата не пада далече от дървото! Третата национална катастрофа надмина по пораженията и убийствата си първите две взети заедно!!!Само за 10-15 години България намаля с 2 милиона без война и без репарации и контрибуции...Република България не Царството.Защото него без окупация не можаха да го затрият! Благодаря че имах възможност да напиша още малко общи приказки.Но искренно ви пожелавам в бъдеще политици като Александър Цанков и банкери като Буров(стига да се родят отново в тази страна български политици и български банкери..)Тогава те ще ви научат на всичко каквото е необходимо.А на читателите горещо препоръчвам да ми четата статиите - каквито и да са - цигански,луди,хаотични,прости,ненаучни и т.н.Но те ще им окажат неоценима помощ против змийската отрова и зомбирането им( образно казано,но достатъчно разбираемо надявам се!) като хора и личности!!! А колкото да историята ,казват ,че тя се пишела от победителите.Е, аз понеже не се считам за победен затова не им уйдисвам на уйдурмите на победителите.Та оттам идват някои "недоразумения".Комар - гледната точка чоджум!Политиците му викат интерпретация и демагогия.Истинския учен-историк е безпристрастен като лекар-хирург, каквото е - такова.На вас ви харесват политиката и убийствата на едните а на мен ми харесват убийствата и политиката на другите!Като българин и поданик на вечното духовно Царство на българите.Но от гледна точка на историята нещата ги виждам и съм ги писал изключително подредено и точно - като лекар-хирург.Няма откъде да дойде хаоса при мен.Така се случи с живота ми,и така стоят нещагта - за което съм благодарен на Съдбата и на Господ! От мене още веднъж ЧАО! И всичко най-добро от ЕС и международната общност!