За степента на достоверност в съобщенията от историческия сборник "Джагфар тарихи"

Съдбата на ръкописа е драматична и в общи линии е такава:

Първоначално явно се е съхранявал в канцеларията на вожда  на нацинало-свободителното въстание на волжките българи от 1681-1684 г. сеида Джагфар. А след разгрома на въстаниците е скрит от сподвижниците на вожда или е попаднал в ръцете на участниците в наказателните акции("служилых татар").

Сред най-ранните владелци на сборника в самия него в дописаните записки се споменати семейството Культаси или Культари( Бахши Иман.Джагфар тарихи, т.2, Оренбург,1994,стр.125,133,141-142 и др.).

На границата на 18-19 век, както свидетелстват записките дописвани към основния текст, владелци на ръкописа стават семейството крешени(кръстени, православни булгари) Карашевых, живеещи в гр.Казан.(Една от записките на Карашевых е датирана от 1837 г. - Бахши Иман.Джагфар тарихи,т.1, Оренбург,1994г.,стр.387).

За крешените, както свидетелства Каюм Насыри-Булгари, старинните булгарски книги били също толкова свещенни, колкото и за мюсюлманите. Той разказва, че при един крешен имало три съндъка старинни булгарски книги(виж Каюм Насыри. Избраные произведения. Казань. 1977, стр.67)

В средата на 19 век ръкописа на сборника, както се вижда става става собственост на Казанската община на волжките българи-ваисовци(Наричани така по фамилията на ръководителя на тази община Багаутдин Ваисов).

Аз си правя такива заключения във връзка с тези данни.

Първо, по това време само булгарите -ваисовци активно събирали старинни булгарски книги и създали в Казан своя библиотека. Тази библиотека била разгромена в 1884 г. от руските власти( Д.Минуллин. Из истории татарского просвещения. - Татарстан, М. 7-8,1995, стр.30)

Второ, преразказа на откъса от сборника - известията на владелеца на сборника Ахметзяна Культаси за джурите(дружинницете) на булгарския цар Алтънбек Алан - бил публикуван в статията "Потомки булгар"( Красная Татария, 22 июня,1927 г.) като легенда на булгарите-ваисовци. В същата статия се говори за това, че много ваисовски документи са изгорели по време на пожара в селото Кудаш през 1887г. Очевидно е че ваисовците са успели да спасят ръкописа "Джагфар тарихи" и през 1884 година и през 1887 г.

Трето, моят дядо по майчина линия - Байрам-Гали Нигматулин - също е бил ваисовец, пратен на каторга в Сибир в края на 19 век и оказал се в края на краищата в град Кызыл Яр-Петропавловск(Казахстан). Възможно е, някой от неговите другари-ваисовци(тогава били заточени около 300 семейства на булгари-ваисовци), или той самия да е изнесъл ръкописа "Джагфар Тарихи" от Казанска губерния в Петропавловск. Син на Байрам-Гали бил Мухаммед-Карим(1883-1961г.) - моят дядо, а сина на Мухаммед-Карима , Ибрахим  е моят вуйчо.

По такъв начин, ръкописа през 19 век изминава следния път: от дома на Карашевых в библиотеката на ваисовци в Казан(до погрома в 1884 г.), оттам в ръцете на ваисовеца спасил ръкописа и до заточенеца установил се в Петропавлоск(от края на 19 век).

Както виждаме, ръкописа дълго време се е намирал в ръцете, отначало на крешени, а после на ваисовци, всички те живеещи доста изолирано от руснаците и татарите, и това обяснява това, че той не станал в края на 19 и началото на 20 век достояние на науката.

А след 1930-те години, когато се разгърнала масова кампания по унищожението на арабографичната литература в СССР(започнала още в края на 1920-те години), моят вуйчо Ибрахим Нигматулин(1916-1941) направил препис на текста от ръкописа на руски език - несъмненно заради спасението на сборника.

За тези времена така пише Народния поет на Дегестан Расул Гамзатов:"...бяха години, когато арабския език го обявиха за буржуазна отживелица. Пострадаха хора, които четяха и пишеха по арабски, пострадаха и книгите, събирани с голям труд..."(Р.Гамзатов.Мой Дегестан.М. 1972.стр.415)

През 1939 година работниците на НКВД в Петропавловск, получили "сигнал"(донос) за това, че в семейство Нигматулини се пазят старинни ръкописи. И извикали вуйчо ми "за справка"(на беседа). Но според семейната памет никой не си спомнил за такива ръкописи. В семейство Нигматулини, през 30-те години за ръкописа не знаели нищо ... И, И.Нигматулин - след "даване на показания" го пуснали. Това свидетелства за това, че чекистите или вече са намерили "непозволения ръкопис", или повярвали в неговата гибел(пазителите са могли да го закопаят, унищожат и др.).

През 1941 г. И.Нигматулин обаче пропаднал без вест по време на Великата отечествена война. Записа на текста от ръкописа на сборника, направен от него, тайно от всички, се пазел до това време(заедно с другите вещи на вуйчо) от неговата майка - моята баба Латифа, когато тя за първи път ми показа архива през 1966 год.

В този архив, в една връзка бяха обикновенни ученически тетрадки с текстовете на "Джагфар тарихи", поемата на Микаил-Шамси Бащу "Шан Кызы дастан(882 г.) и сказанията "Барадж дастан"(15 век) на руски език През 1976 г. Латифа - апа почина, и, съгласно нейното завещание, архива на И.Нигматулин беше предададен на мен.

В края на 1970-те години като аспирант на ИЯЛИ КФАН СССР, използвах данни от "Джагфар тарихи" в своята дисертация,и, освен това, направих няколко съобщения за този паметник на събранието на аспирантите и целия колектив на института. Но ръководството на института ми забрани да използвам данни от "Джагфар тарихи". Затова в началото на 1980-те години написах писмо до АН на СССР с молба да ми се даде възможност да публикувам "Джагфар тарихи". Скоро след това, през 1982 г. "неизвестни извършители" разбиха вилата на баща ми Г.-Х.Н. Нурутдинов в селището Обсерватория, но похитиха от там единственно тетрадките с текста на сборника. За това , че аз живея и съхранявам тетрадките на вуйчо на вилата( баща ми беше тежко болен и се налагаше да му помагам) беше известно на много хора. Запази се само част от текста на "Джагфар тарихи", тази , която успях да препиша , и няколко мои статии, в които се използваха сведения от сборника( тези материали за щастие се намираха в Казан). По-голямата част от тези оцелели материали ми се удаде да подготвя в 1990-1993 г. за издаване, което се осъществи през 1994 г. в гр.Оренбург в един двутомник(виж Бахши Иман.Джагфар тарихи, т.1-2, Оренбург, 1994).

Но още преди това, през 1989-1990 г. предоставих текста на сборника и свързаните с него паметници("Шан кызы дастаны", "Барадж дастаны") на учените и другите деятели на културата. През 1991 г. в Турция и Украйна беше публикуван текста на поемата"Шан кызы дастаны" от Микаил-Шамси Башту, през 1991-1992 г.в Оренбург - текста на сказанието "Барадж дастаны". Редица турски, украински и казански учени още през 1990-1991 г. въведоха данните в научно обръщение. От казанските учени първи направиха това доктора по архитектура Н.Х.Халилов(виж Н.Халилов.Архитектура мечетей Казани. Казань. 1991г. - и многочислени статии), професора от Казанската държавна архитектурно-строителна академия И.Н.Агишева(виж И.Н.Агишева. Възникновение города Казани и развитии ее до 1552 г.- Татарстан.М. 11-12,1995 и др. статии), доцента от катедрата по отечествена история в Казанския държавен педагогически университет О.Л. Малышева(виж О.Л. Малышева. В эру язычества. - Татарстан.М. 11-12, 1995г- - и др. статии) и др.

Както виждаме, текста на сборника "Джагфар тарихи" никога не е бил тайна за учените от това време, когато го донесох от Петропавловск в Казан. Но, както често става, намериха се и лица, съмняващи се в достовернстта на "Джагфар тарихи". Ето ги и тези "скептици" :

Б.Ф. Султанбеков(специалист в областта на марксистко -ленинската философия), М.И.Ахметзянов, Х.Ю. Миннегулов, Н.Г.Юзеев и тримата филолози-ординоведи(татаристи), М.А.Усманов(ординовед-белетрист), А.Г.Мухамадеев(нумизмат-белетрист), Д.И.Исхаков(етнограф - ординовед), Р.Г. Фахрутдинов(археолог-ординовед).

Обаче, "Джагфар тарихи" е български източник(булгарски), и неговото изучаване изисква, естествено, специална подготовка в областта на българознанието(булгароведение - наука, изучаваща историята и културата на булгарите), а "скептиците" - всичките до един са ординовци( учени изучаващи историята на племената в Монголската империя и нейните улуси- орди). Разликата между булгароведението и ординоведението - е не по-малка, отколкото разликата между булгарския и монголския език. Без да са както виждаме, специалисти, "скептиците" - без всякакъв анализ на данните от "Джагфар тарихи" по гуляйджийски гръмко  и на широко обявиха този сборник...за подделка, фалшификат... Такова безцеремонно отношение с историческия източник предизвика рязко осъждане от всички добросъвестни видни учени. Така, академик И.Р.Тагиров отбеляза:

"Един от спорните проблеми се явява въпроса за произхода на тюркските народи...Тук имаме много загадки...В последно време се изнесоха доста материали водещи по пътя към разгадката. В този случай имам в предвид това, което ни е известно като творение на Шамси-Бащу..., "Джагфар тарихи"("Джагфаровата история"). В нашата наука има тенденция за еднозначно отричане на тези произведения от гледна точка на тяхната достоверност и обективност. Струва ми се, че не трябва всичко да се отрича още от прага, тъй като такива прекрасни паметници не могат да възникнат на празно място и още повече във вид на съвременна фалшификация. Ако това са фалшификации , то кои са техните гениални творци? Тях никой не може да ги посочи ".(И.Р.Тагиров.Наука и суверинитет Татарстана. - "Абу Гали Сина". Татарстан.№ 9-10,1995 г-,стр.8).

Към това ще добавим, че самото търсене("скептиците") на някакви "непогрешими" исторически източници е абсурдно, тъй като такива в природата просто няма. Всички източници, всички летописи в някаква степен са субективни, и този или друг факт се установява на основата на сравнителния анализ. От най-различни и независими исторически източници. Във всеки източник, във всеки летопис има грешки и други неточности. Независимо от това историците използват такива източници. Да припомним, че още в XIX в. руските учени "скептици" обявиха за недостоверни "Повесть временых лет" и "Рускую правду" - главните източници за историята на Русия. Само че тези произведения и до сега си остават основни руски източници(А.М.Сахаров.Историография истории СССР.М. 1978,стр.108). А колко пъти учените "скептици" обявяваха за фалшификат "Слово о полку Игореве"?! И какво от това? Това произведение си остава фундамент в руската литература.

А ето какво пишат казанските учени, които вече са изследвали характера и степента на достоверност на сведенията от сборника "Джагфар тарихи".

Н.Х.Халилов, пристъпвайки към анализ на сведенията от "Джагфар тарихи", отбелязва: "Един от най-загадъчните и интригуващи източици...е все още непубликувания ръкописен сборник с булгарски летописи..."Историята на Джагфар", списъка, който се намира като лична собственост при историка Ф.Г.Нурутдинов и се подготвя от него за публикация. Там се съдържат достатъчно много сведения за мечетите(джамии) и другите постройки в градовете на Булгария..., които владелеца любезно ми предостави за ползване в настоящата работа...Тези сведения се нуждаят от най-сериозно изучаване и анализ и до тяхното потвърждаване от археологически или други материали могат да се считат за легендарни. Подобно публикуване на легендарни сведения се е приемало от изследователите на миналото нееднократно. Сред тях може да се посочат работите на П.Е.Зорински, Н.Ф.Катанов, Ш.Марджани, К.Насыри, и др.„(Н.Халилов.Указ.соч.,стр.8)

В своите по-късни работи Н.Х. Халилов неведнъж отбелязва, че последните открития на археолозите и архитектите, потвърждават данните от сборника "Джагфар тарихи". Например, извода на специалистите за възникването на Соборной мечети г.Болгара в 1230-1260г. Н.Х.Халилов пише: "Не се разминава с приведената датировка и сведенията, дадени от "Джагфар тарихи"(Н.Х.Халилов. Главная мечеть Золотой орды? - Татарстан,№ 7-8,1995 г., стр.80).

Говорейки за изследванията на същата Съборна мечет, Н.Х.Халилов подчертава: "Съгласно изследванията на С.Айдаров, в края на 13 век зданието било капитално престроено, "Джагфар тарихи" потвърждава: "при емира Мухамед-Алам(1293-1307) на храма бяха придадени съвременни форми и той получил названието "Исмаилдан Джами"(на същата стр.80) - и т.н.

И.Н.Атишева, вече от няколко години ползваща данни от "Джагфар тарихи" при реконструкцията на облика на съвремения Казан, дава такова заключение за този източник: "Сборника с летописи "Джагфар тарихи" дава ярка и цветиста картина за възникването и развитието на нашия град, бита и културата на гражданите. Много моменти от историята на Казан, особеностите на неговия пространственно-планировъчен ред и архитектура. Описанията в сборника, се потвърждават от известните летописни, иконографски и архивни материали, данните от историко-археологическите, градостроителните и архитектурните изследвания, данните от геоморфологията на града и неговите околности"(И.Н.Агишева.Указ.соч.,стр.62).

Самия сборник е достатъчно сложно съчининие. Бахши Иман, както се вижда и от един бегъл прочит на текста, е обединил в единен труд, твърде различни по стил, научно ниво и степен на достоверност - булгарски летописи от IX - XVI в. За това , че всички те са му били под ръка, да се съмняваме не се налага: най-големия руски публицист от XVI век поп Иван Глазатый, работил през 1564-1565 г. с булгарски летописи при написването на "Казанской истории"(Този труд го наричат още"История о Казанском царстве" и "Казанским летописцем") пише: " За основаването на Казанското царство - в кое време и как възникнало то - не намерих аз в летописите руски, но малко видях в казанските"(Казанская история - За землю русскую. Челябинск., 1991 г.,стр.150).

Това известие напълно помита предположенията на някои историци за гибелта на всички булгарски летописи по време на щурма на Казан от войските на Иван IV през 1552 г.

                  

                                                              .......................................................

Този текст е извадка от една статия на историка-булгаровед академик Фаргат Нурутдинов, волжки българин. Един от учредителите на клуба "Булгар ал джадид" още от времето на перестройката.Тази първа организация на волжките българи  има за цел възтановяването на историческата истина за своя народ и връщане на нациналното име на българите от Волго-Уралието.

Една част от сборника лично съм я превел и изложил тук в блога. Главно фрагменти от 2-3 том, които не са преведени и издадени у нас.

Статията е публикувана като увод към том 3, на "Джагфар тарихи".изд.на ред.на в-к Болгар-иле.Казан,1997 год.стр.6-15.

Ако оттогава досега някой беше обърнал необходимо сериозно внимание на този безценен за нас българите източник, поне в България, която претендира да е център за българите по света, учебниците отдавна да са поправени а хората да гледаха вече на миналото си и на света с виждащи очи...!

Повече няма да коментирам точно днес на Йордановден, но всеки който прочете този текст, надявам се сам за себе си ще си направи необходимите изводи и поуки.

А към кой сорт да се причислят тукашните "скептици", които имат монопол над историята у нас(тук всичко отдавна е разпределено и монополизирано демократически и законно...)?! Дали Русия все още е под скрито татаро-монголско иго а България като неин скрит васал(по времето на ногаеца Чака поне е било открит васалитет...) се съобразява?!

Статията е публикувана преди 4 години, 8 месеца на 07 януари 2013 г, и е видяна 2699 пъти

Мнения за За степента на достоверност в съобщенията от историческия сборник "Джагфар тарихи" Споделете
вашето мнение!

Преди 4 години, 4 месеца sim4o каза

Според мене Добрият Господ на ВСЕКИ е дал ум .. Достоверни ли са, или не, някакви описани събития се вижда по тяхната ЛОГИЧНОСТ! Ако човек си даде, или не си даде отговор, ЗАЩО МУ Е, на Булгарският Флот, да плава хиляди километри И ДА СТОИ ПОСЛЕ ОСЕМ ГОДИНИ в пристанищата на Фатимидите,чакайки да избухне война с участие на Кордовския халифат ... и защо им е на Фатимидите, след 8 години хрантутене и подслоняване на съвършенно чужди кораби, да предоставят военни ефективи на съперниците си-на Кордовцие .. та ако човек намира логика в подобни странности - ОК .. събитията от миналото са предадени достоверно. Ако ли, ако се вгледаме внимателно във всякакви подробности .. и ни се стори, че има описан низ от чудатости .. най-вероятно летописите са недостоверни. Просто е! Ти би ли, драги читателю ,ако си матрос от Булгарски Флот, стоял без работа в средиземноморско пристанище ОСЕМ ГОДИНИ?????? А прехраната ти???? .. не, хората живели преди нас, не са били малоумни , били са хора като нас ..и щом нещо в мотивите и постъпките им не се вързва .. най-вероятно погрешно е описано .. и малоумниците са не древните хора, а тези господа, които не могат да мислят със собствения си ум и вярват на всякакви нереални фантасмагории ..

Преди 4 години, 4 месеца bozman отговори на bozman

http://new.chronologia.org/polemics/turin_int_hazary.html

Тук е най-популярното издани4е, което се ползва в българско: https://sites.google.com/site/runiistorianew/hazarite

Преди 4 години, 4 месеца bozman каза

http://new.chronologia.org/polemics/turin_int_hazary.html

Преди 4 години, 4 месеца T.Jonchev каза

"Джагфар Тарихи" е много интересен паметник. Познавам го отпреди доста години. Не бих могъл да лично или сам да преценя достоверността му - за тази цел са необходими обединените усилия на историци, археолози и лингвисти. От моя субективна гледна точка паметникът съдържа както данни, които навеждат на мисълта за фалшифициране, така и такива, които доста категорично говорят в полза на достоверността. Ясно ми е например, че ако е фалшификат, той не би могъл да бъде създаден в този си вид до средата на ХХ век. Би могъл обаче да бъде написан в края на 80-те години - влиянието на монографията на Москов за "Именника" (която излезе през 1988) върху текста на "Джагфар Тарихи" е много отчетливо и дори натрапчиво. Понеже моята тясна специалност е хронологията, а всички датировки в текста на паметника са по съвременното летоброене, без някъде из изданията да се посочва откъде са се взели те, още преди години попитах в писмо колегата Ф.Нурутдинов кой е правил привежданията и кога. Защото оригиналният текст няма как да е съдържал датирания по християнско летоброене и то c A.D. За жалост Нурутдинов не отговори. За мен това е съществена индикация и неяснотата по толкова важен въпрос ме кара да споделям скепсиса на мнозина от колегите по проблема за достоверността. Въпреки това според мен вратата към "Джагфар Тарихи" е по-добре да остане отворена, вместо паметникът да бъде генерално отречен, както често се постъпва. Но още по-добре е да бъде мащабно и задълбочено изследван преди да се произнесе присъда над него.

Преди 4 години, 7 месеца Pomak каза

И още един пасаж: Мы видим, что более чем за век позиция историков не изменилась: татары – это монголоидное китайское племя, незаконно осевшее на русских землях в позднем средневековье. Но после очередной, удавшейся попытки развала России (развала СССР) периферийные народы урвали себе солидные куски «своих исконных» русских земель. Но татарам пока в этом вопросе не повезло. Поэтому, для того чтобы удревнить «свою» историю, они пошли даже на полный отказ от собственной национальной идентичности – «татары – прямые потомки не столько золотоордынцев, сколько коренных жителей Волжской Болгарии, покорённой монголами одновременно с Русью». И это не первоапрельская шутка. На этом основании президент Булгарского национального конгресса (Республика Татарстан) Гусман Халилов обращался в Европейский суд по правам человека и требовал переименования татар в булгар [Ъ-идиатуллин, 2000]. Суд не поддержал татарскую шутку. Это был пример активной экспансии различных народов, направленной на переформирование своей истории и истории России. И преступный умысел здесь состоит в том, чтобы путём фальсификации исто... Абсолютно вярно!!! А е вярно и още, че т.нареченият Атил естествено ще отхвърли това - той е с вкаменен мозък и е напълно лишен от способността да разсъждава - изобщо, не само логически -, та не се учудвам де. Дори, въз основа на доклада на Д. П. Даскалов (аз приех това, което той съобщава от посещението си в Казан в началото на 20-и век и срещата му с някои руски и татарски историци и археолози там) татарите - или алтайските тюрки - се заселват в някогашната Волжска България през 8-и в. от н.е., а не както твърди авторът на горните редове едва след разпадането на Златната Орда както всъщност е било! )Златната орда се превежда на латински като "Novum Ordo Seclorum")

Преди 4 години, 7 месеца Pomak каза

Понеже се зачотех в интересни страници от трудовете на акад. Николай Левашов, та ето една извадка от четиво, което ми попадна пътьом един вид: Татарская фальсификация русской истории Приведём только один пример ведения реальных боевых действий средствами исторической войны. Речь идёт о выдуманном народе – «татары» – и о его выдуманной историками «родине», которую сегодня преступно отождествляют с территориями русского Поволжья. Сегодня татары изгоняют русских людей с этой территории, переходят на татарский язык, в общем, занимаются противоправной деятельностью, нарушающей Российскую Конституцию и направленной на сегрегацию центрально-русских земель. Вот как всё происходило и происходит. В 2005 году татарская диаспора подвела исторические «свидетельства» под датировку «своей» столицы – Казани. В результате татары официально отпраздновали тысячелетие этого русского города. То есть русский город Казань по «новым историческим» данным, раздобытым татарами, был основан в 1005 году. Этот факт нас особенно не тревожит. Нас возмущает то, что русский город Казань теперь представлен в статусе 1000-летнего города в качестве столицы татарского этноса. А ведь ещё в 19 веке татарами называли «целый ряд народов тюркского происхождения, с примесью монгольских элементов, говорящих на тюркском языке… В V в. под именем Тата или Татаны (отсюда, вероятно, и происходит слово татары) разумелось у китайцев монгольское племя, обитавшее в северо-восточной части Монголии и отчасти в Манчжурии, между реками Халха, Кэруленом и Сунгари. В XI в. татары покорены тунгусами и отчасти переселились в юго-западную Монголию». В XII в. Чингисхан образовал в Средней Азии могущественное царство из множества тюркских народностей, которые и стали известны под именем татар, причём монгольский элемент и язык были поглощены тюркскими. В 1223 один из отрядов Чингисхана проник на Кавказ. Другая часть татар разбила половецких и русских князей при реке Калке. Преемник Чингисхана послал племянника своего Батыя на завоевание западных стран; 1237 татары покорили Русь, разгромили Венгрию и Польшу; но дальнейшее движение на запад было преграждено ополчением чешского короля и герцогов австрийского и каринтийского. Татары повернули назад и основали на Волге Золотую Орду, из которой выделились ханства Крымское, Астраханское и Казанское. В XVI в. в Сибири основано независимое ханство татарами, жившими по рекам Оби, Иртышу, Тавде, Ингулу и их притокам; оно завоевано Ермаком» [Брокгауз и Ефрон, 1909]. Мы, естественно, понимаем, что в 19 веке историки были специалистами, способными разобраться в научной составляющей доступных им исторических источников. Поэтому сомнений по поводу справедливости изложенного возникнуть не может. А это значит, что татары появились на Волге и начали что-то основывать только в 13-м веке. В связи с этим, становится очевидным, что три века татары приписали «своей» Казани излишне, хотя точнее – три первых века Казань не была татарским городом, и основывали Казань не татары.

Преди 4 години, 8 месеца sim4o отговори на бай ганю

Първообразът,такова е и подобието!Твоят първообраз,чието подобие си ти,какъв е А!?.. ... да даваш изява на своя първоизточник и смисъл на битието си е или собственото "Аз",или сетивният физически свят с неговите обекти и субекти ,или пък и двете взети заедно!..

Много добре и учено казано! Не съм на това ниво и не можах да разбера и половината ... защо , аджеба ми го пишеш .. надявам се, цялата тази писаница да е отговор на моя въпрос за Булгарския флот и да означава едно - сведенията за невероятните приключения на булгарските моряци, наистина са достоверни! Помисли и сам - защо пък , булгарите да не плават по Печора, а после - по Северния морски път, да стигат и до Америка .. Зарадвах се, честно да ти кажа, на твоя коментар .. да призная - много ме впечатляват плаванията на Булгарския флот .. радвам се, че намираш тези сведения за доста достоверни!