ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част II/

В предишната част дадохме да се разбере колко вредно е тютюнопушенето в личен и международен план. Тук отделяме място на друг спътник на много от нас – алкохолът. Мнозина навярно вече се сещат, че между всички негови вредности от сорта на „скъп”, „животозастрашаващ”, „замърсяващ околната и семейната среда”, нашият сайт ще цели да разгледа най-вече неговата историческа и политическа вредност. Отново се надяваме, че гледната ни точка ще се окаже по-интересна и достатъчен стимул за някого да пребори цар Алкохол, като разказът ни ще бъде „преливащ”. Но да не губим повече време. 

ЗА ВРЕДАТА ОТ АЛКОХОЛА

Интересна „случайност” е, че герои в нашия разказ се оказват отново познати от предишната част лица или техни политически наследници. Предполагам, че тази проява на постоянство у лидерите им е причина някои държави да са неизменно в състава на Великите сили.

Един от великаните на световното пушене – Уинстън Чърчил се оказва не по-малък привърженик на чашката. Според едно късно Чърчилово прозрение, британският политик е получил повече от алкохола, отколкото алкохолът от него. И е прав! В никакъв случай махмурлукът, повръщането и хилядите глупави идеи и сентенции не могат да се съизмерят с грохващата и сбръчкваща се през годините физиономия на консерватора. Излиза, че от съвместното им съществуване големият губещ е преди всичко алкохолът, освен ако не броим милионите пострадали от премиера на Нейно величество хора по целия свят, включително и ние българите.

Кредото на Чърчил е формулирано простичко в един разговор със саудитския крал: „Абсолютно задължително е да се пушат пури, както и да се консумира алкохол преди, след и ако е необходимо по време на ядене, както и в интервалите между хранене.” Цяло щастие е, че арабският крал не е бил много обидчив или от най-радикалните мюсюлмани, иначе никак не би харесал препоръката.

Кралят на Великобритания също получава безценно сведение за живота и кредото на късния Чърчил, който му доверява: „Когато бях млад имах правило никога да не консумирам силна напитка преди обяд. Сега ми е правило никога да не го правя преди закуска.” Но личните сведения са съвсем нищо пред личния пример: когато пътува до САЩ по време на Сухия режим, лидерът на торите носи документ, подписан от лекар, в който е записано, че за здравето му е необходимо да пие алкохол. Президентът Рузвелт на няколко пъти се оплаква, че Чърчил е пиян през по-голямата част от командировките си в САЩ. За голямо съжаление на Хитлер консерваторът от Албиона се оказва толкова невзрачен в пиенето, колкото и в цялостното си излъчване и това не се оказва решаващо за единството между англоговорящите съюзници.

Оставяме настрана тлъстия любител на пури, уиски, скоч, бърбън, джин и шампанско и продължаваме с неговите не по-малко талантливи събратя по чашка. В духа на преливащия сюжет се насочваме към друг британски премиер – Хърбърт Хенри Аскуит. Прякорът на първия министър на Нейно велиество в периода 1908 г. – 1916 г. е "Squiff" or "Squiffy", което означава „пийнал”. Човекът си попийвал качествено през целия си живот.

Разглеждането на връзката премиер – пиене ни прелива към други англоговорящи управници, но от другата стана на земното кълбо. В средата на 2007 г. Австралия, а и светът, разбират, че австралийските министър-председатели не са съвсем скарани с чашката: бъдещият правителствен шеф Кевин Ръд се напива качествено в стриптийз бар в Ню Йорк, а действащият такъв Джон Хауърд си признава, че преди своя реч в парламента изпил „няколко бутилки южноавстралийско червено”.

За да не си помисли някой, че алкохолът е любима напитка само на правителствените ръководители, веднага се насочваме от бившата колония към бившата държава-майка, но с кратко спиране в... Перу. Алкохолизмът на британския външен министър от 60-те години на XX в. Джордж Браун дотолкова е бил известен на всички на Острова, че за него започват да се разпространяват всякакви небивалици. Една от тях праща Браун на прием в Перу, където той поканил на танц някаква облечена в червено особа, която му отказала с думите: „Няма да танцувам с Вас по три причини. Първата е, че сте пиян. Втората е, че оркестърът свири не валс, а перуанския национален химн. Последната причина е, че аз съм кардиналът архиепископ на Лима.” Тази история, която първоначално е приписвана на друг министър, е невярна, защото по време на своя мандат Браун така и не посетил Южна Америка. Полезното за нашата статия е славата на главния герой, донесла на него толкова забавни истории, а на света нови трактовки на прилагателните „уморен”, „развълнуван”, „експанзивен”, „претоварен от работа” и „емоционален”. От времето на Браун изразът „уморен и емоционален", с който говорителят Едуард Елдред извинява поведението на своя министър след дълъг полет, означава „пиян”.

И като стигнахме до двете „п”-та – „пиян” и „полет” си дойдохме точно на думата: датата е 30. 9. 1994 г., а мястото: летище „Шанън”, Република Ирландия. Току-що на пистата е кацнал самолетът на руския президент Борис Елцин, връщащ държавния глава от САЩ в Русия. Ирландският премиер Албърт Рейнолдс трепетно очаква да започне планираната при междинното кацане работна среща на двамата политици. Вратата на самолета се отваря и след малко слиза... първият вицепремиер Олег Сосковец, който обяснява, че Елцин е уморен /отново тази интересна дума!/ и няма да има преговори. В Ирландия са озадачени, а в Москва рисуват лоши сценарии за държавния глава и неговото здраве. Да, ама не! Елцин слиза ухилен все едно нищо не е било. На въпрос на жуналист за станалото, с усилие да скрие усмивката си, Борис Николаевич заявява: „Просто проспах срещата... А службата за безопасност не допусна до мен тези хора, които трябваше да ме събудят...”

Така де, нямаше да е честно и спрямо читателя, и спрямо Елцин, да отделя лъвския пай от разказа за който и да е друг. Никой друг не би могъл да замести, засенчи, затули, замъгли или дори да започне да опитва да прави някое от тези неща, като се имат предвид уменията и таланта на първия руски президент. Именно заради тях някои и до ден днешен продължават да смятат политика за нов биологичен вид или за биологично чудо, способно да пресуши океани от градусови напитки. И нещо повече: явление, което може да скара хора, държави, да трупа врагове, но никога да бъде невзрачно и неколоритно, както тогава така и за потомците.

И като казах потомците да се пренесем в една от залите на Кремъл, където застанал прав пред ТВ камерите, редом до своя верен съратник Лукашенко, Елцин дава кратък отчет за постигнатото при съвместните им преговори. Речта му е бавна и провлачена, а погледът, както обикновено, се рее някъде в не напълно изследваните пространства. Играейки си с една бяла папчица Борис Николаевич обяснява, че е „...уверен, че нашите действия ще бъдат оценени по достойнство от потомците...” Междувременно докато изрича тези думи отваря папчицата и веднага я затваря. Следва 18-секундна пауза, в която главният ни герой гледа папчицата с празен поглед, дискретно я отваря и затваря и се опитва да разтвори предната корица, сякаш там е залепнала някаква останала непрочетена страница. През това време тишината в залата е чак болезнена. На 19-тата секунда лидерът се олюлява вдяяясно и седящият там Лукашенко дискретно го подкрепя, подпирайки го за лакътя. Чевръст съветник дотичва отляво, за да укаже на президента, че речта му е свършила. Той пък, гледайки папчицата със същия празен поглед, продължава с твърд глас, заявявайки, че е „уверен, че нашите действия ще бъдат оценени по достойнство от потомците”. След това победоносно плясва папчицата на масата и се ръкува с беларуския си колега. /въпросната изява и други подобни можете да видите в клипа по-долу/

Разбира се и срещата между Елцин и Клинтън на 25. 10. 1995 г., в Хайд парк, северно от Ню Йорк не минава без ръкостискания, но и без Елцинови изпълнения. На пресконференцията на открито от един момент нататък руският президент е неудържим: „...Аз още веднъж бих искал да поблагодаря лично на Бил Клинтън, на моя приятел, за това че избра за срещата такова прекрасно място. Само погледнете, какво има зад гърба ви. Погледнете! Това е прелест на земята! Това е прелест на планетета!... А... музеят на Рузвелт... а работниците, които работят в този музей… /тук преводачът безуспешно опитва да вземе думата/ аз им се покланям дълбоко, казвам им: „Уважаеми граждани, уважаеми работници от този музей, покланям ви се до земята и много ви благодаря, затова че вие... ааа /Клинтън гледа леко объркано и притеснено/... поддържате този музей ииии действително тази... знаете, личност, вписвате, която се явява най-легендарната личност на света, а не само на Съединениете щати.”” Започва преводът. Елцин слуша и се опитва да прекъсне преводача, но той вече е набрал скорост и не се дава лесно. Борис Николаевич нетърпеливо с леко повдигната дясна ръка изчаква преводача и иззема веднага думата: „Благодаря ви и започваме с определените въпроси, но както започваме, така и приключваме – само 2-3 въпроса. И първият въпрос...” Веднага Клинтън е издърпан за ръкава към микрофона и представен като отговарящ.

Скоро руски журналист задава въпрос в смисъл, щом отношенията между двете сили се задълбочават, то това означава ли, че те ще бъдат гаранти на мира в новия век. Елцин се стрелва да отговаря, но е възпрян от Клинтън, за да се изчака превода на английски. След това Елцин продължава: „Вярата на двамата крупни /вдига ръце и измерва ръста си и този на Клинтън/ президенти, тя непрекъснато крепне и крепне... И затова вярата в това, че ние решаваме това, че у нас няма да има разногласия, също така крепне и крепне. А значи и че крепне и вярата, че занапред ще има повече мир, или без война или минимум военни операции.”

Не толкова леко се разминава един друг президент. Всички знаят за неистовото желание на руския държавен глава да барабани с нещо. Ако няма палки, се използват лъжици, а ако няма дървени лъжици все ще има някоя метална. Така след една от срещите на лидерите на страните от ОНД, неуморният ни герой започва да барабани с метална лъжица по телата и главите на хора от своята делегация, като в крайна сметка уцелва голата глава на... президента на Киргизтан Оскар Акаев. За Елциново удовлетворение Акаев не реагира никак на новопридобития си детайл – една чудесна видна синина.

Усетът на стопанина на Кремъл към детайла и към начина да си спечелва неприязън става публично достояние и в друг случай. През пролетта на 1999 г. се състои важна изява на президента пред представители на медиите. Отдясно на него седи всерусийският патриарх, а отляво е премиерът Евгений Примаков и целият кабинет. Елцин говори: „На заседанията на Оргкомитета е необходимо да се определи...” Следва тишина и празен поглед, който само измамно блуждае насам-натам. Защракват фотоапарати, следва още малко тишина и президентска забележка: „Не се седи така! Степашин е първи зам.” Седналият до Примаков член на кабинета смотулевва: „Да се изправя?” Елцин: „Изправи се! Сергей Вадимович, сменете си местата!” Следва смяна на местата през камерите като Степашин пристига и сяда непосредствено до Примаков. Елцин вече по-доволен презентира за уважаемите телевизонни зрители: „Първият зам.-председател на правителството Степашин, Сергей Вадимович!” Степашин се усмихва и кима сядайки. Всичко е ок, изявата може да продължи...

И ако тази изява изглежда на читателите в известен смисъл статична, то подсещам на какви други е способен Борис Николаевич: лудите танци на сцената през 1996 г., „дирижирането” на полицейския оркестър в Берлин през 1994 г., публичното изпяване на песента „Калинка”, пощипването на двете служителки пред камерите и официалните лица в Кремъл... Да не говорим за наскоро появилата се информация, че през 1995 г. при посещението си в САЩ Елцин е забелязан на „Пенсилвания авеню” по долни гащи да се опитва да спре такси, за да отиде и да си вземе пица. Какво пък, по-добре пица отколкото шведски кюфтенца! През 1997 г. Елцин е на посещение в Стокхолм. По време на официална реч, той изведнъж започва да говори глупости,  като най-безценна от тях безспорно е тази, че шведските кюфтенца му напомнят лицето на тенисиста Бьорн Борг. Скоро комбинацията кюфтенца – шампанско – Бьорн Борг започва да не се отразява добре на руския гост и той започва да се олюлява и почти пада.

Ами това е то Борис Елцин, тук за усукване нема, както е казал поетът. И при Елциновия алкохол нема какво да се усуква, освен думите и погледът на самия президент. Колкото и напоследък да се появяват спекулации, че било налице някакво друго заболяване или че лекарите му предписвали силни опиати. Истината си е истина, макар и не най-удобна. Но пък пивка... А продължението на истината е, че няма по-добър начин от този да се поставиш в неудобно положение, да се обезцениш и да си събереш присмехулници, противници и врагове. Дважди по-лошото продължение обаче, е да стовариш всички тези негативи на гърба на народа и държавата си. Защото Русия през 90-те години на XX в. бързо и сигурно се превръщаше в анархия със слаб вожд и силни олигарси, с непредвидимо управление и доста неясно бъдеще. Още в девалвираща държава, която е неспособна да се справи с проблемите си и произвежда ли произвежда все нови и нови. И най-после в горещ картоф, към който недоверието, съмненията и подигравките са нещо неизменно. Такава Русия създаде алкохолът чрез ръцете и мозъка на Елцин и такава я остави той за следващите. Чуждите се посмяха и може би му простиха, но своите – никога. И в това той се оказа пророчески прав, изразявайки увереност, че действията му „ще бъдат оценени по достойнство от потомците”.

И преди да завършим и тази част е редно да обобщим, че препоръчваме на уважаемите читатели въздържание или консумиране на ограничени спиртни количества по чисто исторически съображения. Както вече се убедихте алкохолът разваля междусъпружеските, междучовешките, междудържавните и международните отношения, като имаме сериозни подозрения, че може да развали и междупланетните такива.

Следващият пътЗа вредата от кафето

От Москва за вас: Комар

Статията е публикувана преди 5 години, 4 месеца на 06 март 2012 г, и е видяна 5471 пъти

Мнения за ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част II/ Споделете
вашето мнение!