ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част I/

Днес много се говори за или против цигарите, алкохола или кафето и нашият сайт не можеше да остане безучастен към тези живототрептющи теми. Естествено, с оглед тематиката на сайта, излагаме нашата позиция преди всичко от историческа гледна точка, каквато досега винаги е отсъствала в дебатите „за” или „против”. Но може пък тази гледна точка да се окаже по-интересна за мнозина и достатъчен стимул за някого. Кой знае...

 

Нека започнем с ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ

 

Обикновено пушачите изтъкват, че тютюнопушенето вреди /ако въобще вреди!/ само на самите тях и най-много да засегне и близкостоящите. Нищо подобно! Съвсем доказано само няколко цигари могат да навредят едновременно на 5 държави и на тяхното население, което възлиза на над 25 милиона души. Накратко как става това: две старчета решават да се срещнат и да обсъдят някои въпроси. Единият – тежък, запотен, лоясал и с неизменна папийонка, на когото официалното облекло му стои по-зле и от на Пурко от „Господин за един ден”, се качва на самолет и след известно време каца при другия /сипаничав, прошарен, нисък, набит селянин с униформа и чизми/. Там двамата старци сядат на една маса, вадят по една кутия цигари /или пури/ и сред кълбата от дим драсват на една хартийка някакви цифри.

Естествено, че не говорим за някакви модерни напушили се шамани, които владеят тънкостите на черната магия, просто вкратце пресъздаваме грозната картинка на срещата на Чърчил със Сталин в Москва на 9. 10. 1944 г. За срещата се носят най-различни легенди, особено що се касае до детайлите. Така че ще я обрисуваме накратко, като отделим особено внимание на интересуващия ни детайл – тютюнопушенето.

Причината Чърчил и Сталин да се срещнат в Москва е поредната Московска конференция на съюзниците, която следва да се проведе от 9. 10. до 19. 10. 1944 г. и да обсъди влизането на СССР във войната срещу Япония, следвоенния баланс на силите на Балканите и бъдещето на Полша. В конференцията вземат участие Сталин и Чърчил, външните министри на СССР и Великобритания Вячеслав Молотов и Антъни Идън, а като наблюдатели присъстват и американският посланик в Москва и представители на двете полски правителства – това в изгнание и другото – създадено от Москва на освободените полски територии.

В своите „Мемоари” Чърчил описва случката така: „Пристигнахме в Москва следобеда на 9 октомври. Бяхме посрещнати много сърдечно и тържествено от Молотов и други руски високопоставени лица. Този път бяхме настанени в самата Москва с всички удобства. На мое разположение имах неголяма, прекрасно обзаведена къща, а на разположение на Антъни /Идън – б. м./ беше предоставена друга къща наблизо. Бяхме щастливи от възможността да обядваме заедно и да поотпочинем. В 10 часа вечерта се състоя нашата първа важна среща в Кремъл. На нея присъстваха само Сталин, Молотов, Идън, Харимън /посленикът на САЩ в СССР – б. м./ и аз, а също така майор Бърс и Павлов, в качеството си на преводачи. Беше решено веднага да се повикат в Москва полския министър-председател /Миколайчик – б. м./, министърът на външните работи Ромер /Тадеуш Ромер – б. м./ и сивобрадия, престарял академик Грабски /Станислав Грабски – б. м./ - обаятелен и много способен човек. По тази причина телеграфирах на Миколайчик, че очакваме него и другарите му за преговори със съветското правителство и с нас, a така също и с Люблинския полски комитет /просъветско марионетно образувание – б. м./. Дадох ясно да се разбере, че отказът да дойде и да вземе участие в тези преговори би бил равнозначен на пряк отказ от нашия съвет и би ни освободил от по-нататъчна отговорност по отношение на Лондонското полско правителство.

Създаде се делова атмосфера и аз заявих:

- Нека уредим нашите дела на Балканите. Вашите армии се намират в Румъния и България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не се караме на дребно. Що се отнася до Великобритания и Русия, съгласни ли сте да имате деветдесет процента надмощие в Румъния, ние да имаме също така деветдесет процента надмощие в Гърция, а в Югославия да разполагаме с по петдесет ?

Докато изчаквах превода, написах на една половинка от лист хартия:

Румъния: Русия – 90 %, други – 10 %

Гърция: Великобритания (със съгласието на САЩ) – 90 %, Русия – 10 %

Югославия: 50 – 50 %

Унгария: 50 – 50 %

България: Русия – 75 %, други – 25 %

Подадох листа на Сталин, който вече бе чул превода. Настъпи кратка пауза. После той взе синия си молив, постави една голяма отметка и го върна обратно. За уреждането на целия този въпрос беше нужно толкова време, колкото да се напише това.

В крайна сметка, ние дълго и изчерпателно обсъждахме нашия въпрос, но обсъждахме само непосредствените мероприятия, свързани с войната. И двете страни отлагаха по-големите въпроси за мирната конференция, която, както тогава се надявахме, ще се състои тогава, когато войната бъде спечелена.

След това настъпи дълго мълчание. Написаният с молив лист хартия стоеше в средата на масата.

Най-накрая аз казах:

- Не изглежда ли малко цинично, че решихме тези въпроси, имащи жизнено важно значение за милиони хора, така импровизирано ? Нека да изгорим тази хартийка.

- Не, запазете я за себе си. – каза Сталин."

/преводът е мой от руски източник и не съответства изцяло на досегашните преводи в български сайтове – б. м./

За да стане съвсем ясна картинката само добавям една бележка от съветския протокол за срещата: „Другарят Сталин заяви, че 25-те %, предвидени за Англия в България не хармонизират с другите цифри в таблицата. Той, другарят Сталин, смята за необходимо да направи някои поправки, а именно да се предвидят за Съветския съюз в България 90 %, а 10 % за Англия”. /преводът е мой от руски източник и не съответства изцяло на досегашните преводи в български сайтове – б. м./. Добавям и това, че с оглед несъгласието на Сталин, по-късно на съвместна среща Идън и Молотов се договорят процентното съотношение за България да бъде 80 % към 20 % в полза на СССР.

Целият този разказ, ако е напълно верен, е съвсем изчистен откъм подробности като „Херцеговина флор”, „Romeo y Julieta” или „J Cuesta”, както и от кутия цигари, опаковъчна хартия за пури или други подобни артикули. Или накратко, след като знаем, че любимата „махорка” на др. Сталин е „Херцеговина флор”, а две от любимите марки пури на Чърчил са „Romeo y Julieta” или „J Cuesta”, както и че Идън и Миколайчик са пушачи, можем да разкажем по-иначе вече описаната история:

„Пристигнахме в Москва следобеда на 9 октомври...  На мое разположение имах неголяма, прекрасно обзаведена къща, а на разположение на Антъни беше предоставена друга къща наблизо. Бяхме щастливи от възможността да обядваме и пушим заедно и да поотпочинем. В 10 часа вечерта се състоя нашата първа важна среща в Кремъл. На нея пушачите бяха представени от Сталин, Идън и мен. Може би и по тази причина беше решено веднага да се повика в Москва и заклетия пушач – полския министър-председател...

Изпушихме по няколко пури и цигари и след като се създаде делова атмосфера аз заявих:

- Нека уредим нашите дела на Балканите. Вашите армии се намират в Румъния и България. Там ние имаме интереси, мисии и агенти. Нека не се караме на дребно. Що се отнася до Великобритания и Русия, съгласни ли сте да имате деветдесет процента надмощие в Румъния, ние да имаме също така деветдесет процента надмощие в Гърция, а в Югославия да разполагаме с по петдесет ?

Докато изчаквах превода, пушейки пура „J Cuesta” написах на една половинка от лист хартия:

Румъния: Русия – 90 %, други – 10 %

Гърция: Великобритания (със съгласието на САЩ) – 90 %, Русия – 10 %

Югославия: 50 – 50 %

Унгария: 50 – 50 %

България: Русия – 75 %, други – 25 %

Подадох листа на Сталин, който също пушеше своите „Херцеговина флор” и вече бе чул превода. Настъпи кратка пауза, обгърната в дим. После той взе синия си молив, постави една голяма отметка и го върна обратно. За уреждането на целия този въпрос беше нужно толкова време, колкото е нужно за 1 – 2 дръпвания.

В крайна сметка, ние дълго и изчерпателно пушихме и обсъждахме нашия въпрос, но обсъждахме само непосредствените мероприятия, свързани с войната...

След това пушихме в дълго мълчание. Написаният с молив лист хартия стоеше в средата на масата.

Най-накрая аз казах:

- Не изглежда ли малко цинично, че решихме тези въпроси, имащи жизнено важно значение за милиони хора, така импровизирано ? Нека да изгорим тази хартийка.

- Не, запазете я за себе си. – каза Сталин."

 

Разказвайки тази история по посочения начин съзнавам напълно, че ще има хора, които ще възразят, че всичко се е случило тъкмо така. Но, я си помислете, колко заклети пушачи биха се държали така спокойно в такава ситуация, ако ги тормозеше никотиновият глад ? Нещо повече: през 1944 г. още не са излезли изследванията, че тютюнопушенето не успокоява нервите, че не създава увереност и че е доста вредно въпреки създадената „задушевна” обстановка.

Така нашите двама пушачи решават съдбините народни с помощта на 3 атрибута: 1. цигари/пури; 2. син молив; 3 половинка от лист хартия. Всъщност, точно около третия атрибут се е създала легендата, а и схващането за случката като за върховен политически цинизъм. Цинизъм, който ще доведе непукиста Сталин, настояващ през декември 1941 г. Турция да получи като подарък за неутралитета си Бургаския район, до идеята, че България му е нужна цяла. И цинизъм, който ще доведе лоясалия българомразец Чърчил до схващането за желязната завеса две години след като той сам я е спуснал. “От Щетин /Шчечин – б. м./ на Балтийско море до Триест на Адриатическо море над Европа се спусна желязна завеса. Зад тази линия остават столиците на древните държави на Централна и Източна Европа: Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София; всички тези известни градове и населението около тях се намират, както трябва да се изразя, в съветската сфера на влияние и всички те са в една или друга форма обекти не само на съветското влияние, но и на много голям и в много случаи на нарастващ контрол от Москвa.” – това са излиянията на лицемерието, които ще прогърмят навред от колежа Уестминстър във Фултън, САЩ през 1946 г. /преводът е мой от английски и немски и не съответства изцяло на досегашните преводи в български сайтове – б. м./.

И все пак, откъде се взе тази половинка от лист хартия ? Според едни това е кутия от „Херцеговина флор”, която после Чърчил задържал за спомен у себе си. Това звучи неправдоподобно, още повече докосването на папирусите на др. Сталин би било проява на изключително лош маниер. Според други хартийката е част от опаковката на пурите, но наличието на подобен атрибут също е спорно. Най-любопитното е, каква е причината премиерът на Нейно величество да пише на половин, а не на цял лист хартия ? Не е ли могло Чърчил да напише нещо на цял лист хартия и да го подаде на Сталин, който да нанесе чавка със син молив ? Възможно е, но единствената разумна причина листът да е половинка изглежда тази, че другата половина е била предварително скъсана и използвана за нещо друго. А за какво – само Чърчил знае, ако въобще вярно е описал историята. Или пък е имало нужда от съставянето на друга/и бележка/и или контрапредложения ?!

Така или иначе сигурно е следното: 1. Чърчиловата хартийка и досега не е намерена, а може би тя все пак е изгорена в Лондон, я от запалка, я от гузната Чърчилова съвест; 2. Съдбата на Румъния, Гърция, Югославия, Унгария и България и на всички техни народи /над 25 000 000 души/ за десетилетия напред, та и досега, е решена в една одимена стая, от двама заклети пушачи и, в макар и малка вероятност, върху кутия цигари или опаковка от пури.

Хайде сега някой да каже, че пушенето не е вредно и за здравето, че и за живота и съдбините на хората и народите... Във връзка с това предлагам занапред върху цигарите, пурите, тютюна за цигарите и лулите и прочее артикули, да се добави и нов надпис: „Пушенето сериозно вреди на бъдещето на народите!”

 

Следващият път: За вредата от алкохола

 

От Москва за вас: Комар

Статията е публикувана преди 5 години, 6 месеца на 01 март 2012 г, и е видяна 4572 пъти

Мнения за ЗА ВРЕДАТА ОТ ЦИГАРИТЕ, АЛКОХОЛА И КАФЕТО /част I/ Споделете
вашето мнение!

Преди 5 години, 6 месеца Комар отговори на stelio_nz

Не, не е точно предаден абзаца. За България няма нито дума. Бережков е дипломат от кариерата, работил в съветското посолство в Германия в навечерието на войната. Като преводач участва в почти всички срещи на съветските правителствени ръководители с колегите им от антихитлеристката коалиция. Присъства и на споменатата среща на 9 октомври 1944 г. в Кремъл. За разлика от склеротичните писания, пълни с измислици и доокрасявания на Уинстън Чърчил, той описва точно и правдиво своите лични впечатления от тези срещи.

И България остана неподелена за разлика от Румъния и Гърция ли? Звучи доооста неправдоподобно. Впрочем от кой източник става ясно, че преводач на срещата е бил точно Валентин Бережков, а не Владимир Павлов, след като именно последният през 1945 г. става кавалер на ордена на Британската империя? Ето и статии: http://kommersant.ru/doc/214282 http://holsto-mer.ru/?page_id=2690

Преди 5 години, 6 месеца stelio_nz каза

Не, не е точно предаден абзаца. За България няма нито дума. Бережков е дипломат от кариерата, работил в съветското посолство в Германия в навечерието на войната. Като преводач участва в почти всички срещи на съветските правителствени ръководители с колегите им от антихитлеристката коалиция. Присъства и на споменатата среща на 9 октомври 1944 г. в Кремъл. За разлика от склеротичните писания, пълни с измислици и доокрасявания на Уинстън Чърчил, той описва точно и правдиво своите лични впечатления от тези срещи.

Преди 5 години, 6 месеца Комар отговори на stelio_nz

Моля за извинение. Допуснал съм досадни технически грешки. Сега ги забелязах. Точното наименование на литературния източник е: В. М. Бережков. Страници от дипломатическата история. С., 1984, с. 454-455.

Няма значение, важен е смисълът на абзаца и че е точно предаден. Попаднах и на него, но не успях да установя какъв източник ползва Бережков през 1984 г. - официалния протокол, нечии други спомени или прави свободен коментар върху писаното от Чърчил. Още повече, че братушките твърдят, че пръв с официални документи работи проф. Ржевский, но чак в наши дни...

Преди 5 години, 6 месеца stelio_nz каза

Моля за извинение. Допуснал съм досадни технически грешки. Сега ги забелязах. Точното наименование на литературния източник е: В. М. Бережков. Страници от дипломатическата история. С., 1984, с. 454-455.

Преди 5 години, 6 месеца stelio_nz каза

"...Но в повечето разговори между Чърчил и ръководителя на съветското правителство Хариман ( посланикът на САЩ в СССР- б. м.) не участва. Той не беше и на първата среща, която стана на 9 октомври и имаше след това широк международен отзвук. Именно на тази среща британският премиер предприе акцията, която той самият после нарече "мръсна и груба". Чърчил и Сталин се срещнаха като стари познати. Всъщност тази беше третата им среща, а освен това те водеха помежду си редовна кореспонденция. Сталин се поинтересува, как е минало пътуването и внимателно изслуша обясненията на Чърчил. След това преминаха към полския въпрос и без особени трудности се споразумяха да поканят Миколайчик (ръководителят на полското правителство в изгнание в Лондон- б. м.) в Москва за преговори с представителите на Полския комитет за национално освобождение. Именно тук Чърчил засегна темата, която най-много го интересуваше. - Нека да уредим нашите работи на Балканите-каза той- Вашите армии се намират в Румъния и България. Ние там имаме интереси, наши мисии и агенти. Нека да избегнем търкания по дребни въпроси. Тъй като става дума за Англия и Русия, какво ще кажете, ако Вие имате 90 на сто влияние в Румъния, а ние например 90 на сто влияние в Гърция? И по 50 на сто в Югославия? Докато неговите думи се превеждаха на руски език, Чърчил нахвърли върху един лист тези процентни съотношения и подаде листчето на Сталин през масата. Сталин бегло погледна листа и го върна обратно на Чърчил. Настъпи пауза. Листът лежеше на масата. Чърчил не се докосна до него. Накрая той каза: - Няма ли да се смята за прекалено цинично, че ние толкова просто сме решили въпросите, засягащи милиони хора? Нека по-добре да изгорим тази хартия... - Не, запазете си я- каза Сталин. Чърчил прегъна листа на две и го прибра в джоба си... ... По-късно имаше много и всевъзможни спекулации около прословутата бележка, написана от Чърчил по време на срещата в Кремъл на 9 октомври 1944 година" ( В. М. Бережков. Станици от дипломатическа история. С., 1984, с. 454-455.)

Преди 5 години, 6 месеца Optimisti4na Tragedia каза

Много добре написано, Комар. С безкористно желание да обогатя общата ти култура давам следната информация: Тютюнът е внесен в Европа от Родриго Де Херес - дясната ръка и лейтенант на Адмирала на Всички Морета - Христофор Колумб. Юнакът се е разхождал по улиците на Севиля и е пушил това, което днес наричаме пури по начин, който е научил от обитателите на кубинските острови (първият, на който е стъпил е наречен San Salvador - Спасителят.) Пушенето се състои в следното: Засмуква се дим от пурата с лява или дясна ноздра и се издишва през устата. Сега внимавай! Кой изпуска дим от устата си? Естествено ДЯВОЛЪТ! Светата Инквизиция подпуква нашия герой и само застъпничеството на кастилската кралица и другия юнак от Арагон, спестяват на пушача изгаряне на клада.