ЗА БИСЕРИТЕ В РОДНАТА ПОЛИТИКА

Преди 4 г. сайтът ни реши, че няма как да мълчи по време на изборите. Защото става дума за България и защото днешната политика на страната е утрешната нейна история. Не сме забравили какво ви писахме преди 4 г. Тогава един завършен хидроинженер се изцепи и сякаш се изплю в лицата ни с думите: "Като че ли който поиска да стане политик, започва кампания анти-Доган. Като че ли всички са против нас. Против мен. На тях искам да кажа, че мишката и плъхът се борят помежду си, но не може мишка и плъх да се борят с тигри и лъвове! Всеки трябва да се бори със себеподобните си! Аз нямам намерение да живея на друго място. Ние нямаме намерение да живеем на друго място! На когото не му харесва, да отиде да живее където поиска."

Нали разбирате, че няма как да забравим? Плъхът е неприятно животно – живее по поляните и по канализациите и като се сплоти с другарите си излиза и помита всички по пътя си, без значение дали са тигри, лъвове, хидроинженери или неходещи на работа народни избраници. Така българските плъхове станаха причина на пресконференцията на ДПС след изборите на злополучния хидроинженер да му трепери долната устна, а походът му към властта да засече като водния пистолет на Октай Енимехмедов.

Но стига за хидроинженера в минало време – той си е тук и трябва да сме много наивни да го изпускаме от очите си. Няма да го оставим на мира и ние – такъв ни е кръстът – да гледаме и да не изпускаме нищо. Както няма да пропуснем и нито един от сегашните политици или партии, които имат трески, клони или пънове за дялкане. Комфортът да не зависиш от някого и да не си на хранилка от никого не е нещо, което заслужава да се пропусне. А най-малко заслужава да се пропусне от поглед и дума онова политико-инженерно /почти е синоним на хидроинженерно!/ образувание, наречено Движение за права и свободи. Парадоксално или не този път главна дъвка на плъхското ни зрение няма да бъде ефенди инженерът, а един адвокат – един истински бисер в политическия ни живот. И, както вече се досещате, следващите редове сме посветили на Христо Бисеров.

Да надникнем в биографията на уважаемия правозащитник: роден през 1955 г. в Хасково /1/, завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1980 г., адвокат от 1980 до 1990 г., от 1990 до 1991 г. е член на Националния съвет на Зелената партия /2/, а след излизането на ЗП през 1991 г. от коалицията СДС, е член и по-късно председател на Консервативната екологична партия /3/, сформирана от останалите в СДС членове на ЗП. По-нататък: от 1991 до 1994 г. Бисеров е депутат в 36-то Народно събрание, избран от квотата на СДС и член на парламентарната Комисия по национална сигурност /4/, а в периода 1994-1997 г. е депутат в 37-то Народно събрание отново от квотата на СДС. Още по-нататък: през 1997 г. е депутат от СДС в 38-то Народно събрание и председател е на парламентарната Комисия за защита на националната сигурност /5/. Главен секретар на СДС – избиран четири пъти на този пост през периода декември 1994-2000 г. Сменен е след като през октомври 2000 г. се обявява срещу стила на управление на СДС и иска оставката на Иван Костов, след което е отстранен и като председател на парламентарната комисия по националната сигурност. Нататък: през 2005 г. участва в преговорите за обединени действия на десните партии, инициирани от СДС, във връзка с предстоящите тогава парламентарни избори. Включен е в листите на ДПС /6/ и е избран за депутат в 40-то Народно събрание от Хасково /7/. Депутат 41-вото Народно събрание от ДПС и член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред /8/. Ползва френски и руски език /9/. Така в няколко реда и с 9 жалона /поставени от нас/ рамкирахме картинката на г-н Бисеров, която той сам си е нарисувал.

Какво се вижда от картинката обаче? Адвокатът става политически еколог, после екологът става консервативен, след това се разтваря в син демократ и сив кардинал, после се поизгубва и накрая разцъфва като тютюнев цвят в нивата на радетелите за права и свободи. С такава „последователност“ в развитието си дори изпреварва и най-сериозния философ, еволюирал до хидроинженер.

На някой да му е известна някаква по-значима инициатива в областта на опазването на околната среда, подета и реализирана от г-н Бисеров? А някаква по-значима консервативно-природозащитна инициатива? Предполагаме, че не сте наясно и каква е разликата между консервативния и либералния или пък социалистическия еколог? Сигурно си мислите, че консервативният почиства с шишче за боклуци, либералният използва модерни боклукчийски камиони, а соцекологът мобилизира за почистване целия пролетариат? Е, лъжете се. И трите вида еколози са един дол дренки, особено когато се занимават с политика, а това дали са леви, десни или средни е само моментното им положение в политическия спектър, за да се „ориентираме“ по-добре ние плъховете докато ги избираме.

По-важното обаче е друго: от картинки и портерти г-н Бисеров наднича на преден план или зад гърба на своя ментор – хидроинженера. Ето, публикували сме снимки от 20. 05. 2012 г. Те са от посещението на хидроинженера и ко в родопското село Бял извор /Ардинско/, на която главатарят изръсва поредния си бисер: „Отпочинахме достатъчно. Налага се да управляваме, това е положението. Без нас няма да мине". Горещо се надяваме да го е казал на български език, тъй като, както се видя по-горе, г-н Бисеров не „ползва“ турски език. Ползва или не обаче, г-н Бисеров е горе в Политбюрото и дори присъства на молитвата на имама, освен ако някой не мисли, че всички на снимката са си извадили напред ръцете, за да си гледат на тях. Нямаме представа каква е религиозната ориентация на г-н Бисеров, но плъхската ни интуиция ни подсказва, че мястото му в този момент определено не е там, макар това да е изключително приятно за неговия бащица. Още по-малко можем да си обясним какво прави г-н Бисеров изтъпанен пред паметната плоча на загиналия през 1972 г. Кязим Ибрахим паша. Не че има нещо лошо, но като консервативен еколог и син демократ никой не го е виждал да се мярка по тези ширини.

А дали г-н Бисеров е запознат с някои събития от близо 24-годишния ни преход, че и преди това? Например с методите на обезбългаряване на Родопите, с начина на управление в Белица, Якоруда, Кърджали, Рибново и на други места, с погаврянето на български църкви и параклиси или с ислямските секти? По-нататък с атентатите на гара Буново и възпоменателната чешма от с. Трънак, с „оня списък“, та чак до най-пресния случай с ген. Делов? Един трижди член /а и началник/ на Комисията по национална сигурност и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в Народното събрание не може да не знае всичко това. Той единствено може да се прави, че не го знае или просто да не иска да го знае. Защото само когато успее да подмени всичките си сетива, тогава ще може наистина да изкачи онази прословута стълба, за която писа Смирненски /но ДПС-рската/ и само тогава ще може пълноценно да превие гръб пред добрия бащица-философ.

Благодарение на целия арсенал от качества, сред които политическа ловкост, политическа еквилибристика и неизмерима жажда за права и свободи, г-н Бисеров загърби своите плъхове и отиде при истинските аслани и тигри, па като пи едно турско кафе с тях и изяде една баклава се премени с нова турскосиня антерия и показа на цялото ни общество що е то „заедност“. Заедно с близкия си побратим Йордан Цонев, г-н адвокатът постигна с малцинствата такъв достлук, какъвто България не помни до сега: Цонев откри нова джамия във варненския квартал „Аспарухово“, а Бисеров присъства на турски молитви пред турски електорат. Ашколсун, господа! Признателна България ви се кланя до земи! И като споменахме България, да не забравим да споменем, че на тези избори г-н Бисеров дори няма да се яви като кандидат за депутат от родния си град Хасково, а е изпратен чак в Шумен. Партийна повеля, ще каже господинът, но ние ще му припомним, че пак по партийна повеля той вече беше избран за депутат от Хасково в 40-то обикновено народно събрание. От същото това Хасково, което се опълчи на избирането на кмет от ДПС и в което организациите на тракийските българи са много силни. А може би точно това посленото е и причината за партийната повеля?

Така стигаме и до същината на тези няколко реда. А тя касае родните ни политици и пътя към нашето себеуважение. Политиците ни са точно огледало на нашето мнение за самите нас и мерило за степента на нашата гордост, желание за промяна и неотстъпчивост. И, парадоксално, някои от тях, след като не са успели да решат нито един от проблемите ни за всичките тези години, още имат упорството и наглостта да ни се предлагат за депутати и въобще за отговорни фактори. Една част от тях стига дотам, че ни се предлага за преизбиране от какви ли не политически сили, движения и организации. Но тук думата ни е само за една много малка група, която очевидно надминава всякакви граници: тя е готова да пожертва и интересите на мнозинството, от което сама произхожда, само и само за да е отгоре. От това по-голямо крушение здраве му кажи. Тук дори всички въжеиграчества и гьонсуратлък на хидроинженера избледняват, отстъпвайки място на нещо, което всеки родолюбив българин от Левски и Ботев до най-последния анонимен би орхвърлил и презрял. Но е факт, че това се случва и то нееднократно! Случаите с Росен Владимиров, проф. Людмил Георгиев, Йордан Цонев, Евгений Матинчев и други сега имат своето ново продължение в кандидат-депутатските листи на ДПС. Безспорно обаче символът на това алогично и нездравословно за родолюбивия българин явление е г-н адвокатът Бисеров.

Ето защо днешните редове са посветени именно на г-н Бисеров и бисерите в българската политика, които, смятаме, че българският гласоподавател следва да постави веднъж завинаги на мястото им, а то е в задния двор на голямата политика. Само така българският гласоподавател и гражданин ще може да се почувства значим и да накара всички да се съобразяват с него, защото не търпи подобно поведение. А ако българският народ упорства и покаже, че не се примирява изхвърлени през вратата персонажи да се промъкват през етническия прозорец обратно в политиката, то тогава никой няма да смее да подценява, игнорира или заблуждава този народ или да го нарича плъх в собствената му държава. Така ще докажем и че сме достойни и за миналото си, и за съдбата си, и за хубавата си страна. Пътят към всичко това обаче минава първо през почистването на собствените бисери и веднага след това към онези, в чиито ръце те се намират...

 

Статията е публикувана преди 3 години, 11 месеца на 13 април 2013 г, и е видяна 4671 пъти

Мнения за ЗА БИСЕРИТЕ В РОДНАТА ПОЛИТИКА Споделете
вашето мнение!

Преди 3 години, 10 месеца Комар отговори на Optimisti4na Tragedia

Комаре, давам ти разузнавателна информация. Турското правителство е пратило емисари при нашите изселници там и ги кандърдисват да гласуват за партията на Касим Дал и Исмаилов(онзи, който беше шеф на младежкото ДПС). Голям цирк ще гледаме на 12 май вечерта.

Трагедия, съжалявам за късния отговор. Замислих се върху това, което пишеш. Ако е вярно, това може да означава само едно: Соколът вече не играе за държавата-майка и там желаят да го сменят. Колкото до това за кого играе - остава да е за Голямата мечка, иначе просто не остава друга възможност. Иначе позициите на ДПС са повече от добри и никой не би рискувал да ги провали, освен ако не се съмнява в лоялността на местния си командир...

Преди 3 години, 11 месеца Optimisti4na Tragedia отговори на Комар

Да, за съжаление такава е милата родна картинка Колкото до прочитането на статията, честно да ти кажа, не съм голям оптимист, макар че във ФБ приложението имаме много хора и то млади с турски имена, които са ни харесали. Предполагам и да прочетат статията ще са капка в морето на фона на останалите, които трябва да разберат, че от такива лупинги нямаме нужда нито ние, нито те. Ето затова и повечето статии адресирам към мнозинството, което трябва да се държи като мнозинство и да може да удари по масата, когато нещата излязат извън някакви граници...

==== Комаре, давам ти разузнавателна информация. Турското правителство е пратило емисари при нашите изселници там и ги кандърдисват да гласуват за партията на Касим Дал и Исмаилов(онзи, който беше шеф на младежкото ДПС). Голям цирк ще гледаме на 12 май вечерта.

Преди 3 години, 11 месеца bozman каза

Ето тук се започна като на шега поместването на именити и не дотам именити люде, които за мое учудване били много повече отколкото си мислех -особено подвизите на Доган са за отделен учебник по Курвология за политици: https://sites.google.com/site/bgcoffe/ahmed-dogan-vii

Преди 3 години, 11 месеца Комар отговори на Optimisti4na Tragedia

За нас, българите, които сме изключително късопаметен народ, такива статии са изключително полезни.

Да, за съжаление такава е милата родна картинка Колкото до прочитането на статията, честно да ти кажа, не съм голям оптимист, макар че във ФБ приложението имаме много хора и то млади с турски имена, които са ни харесали. Предполагам и да прочетат статията ще са капка в морето на фона на останалите, които трябва да разберат, че от такива лупинги нямаме нужда нито ние, нито те. Ето затова и повечето статии адресирам към мнозинството, което трябва да се държи като мнозинство и да може да удари по масата, когато нещата излязат извън някакви граници...

Преди 3 години, 11 месеца Optimisti4na Tragedia каза

Впечатлен съм, Комаре. За нас, българите, които сме изключително късопаметен народ, такива статии са изключително полезни. Радвам се, че сред измекярите си споменал и Данчо Ментата както го наричахме, докато беше барман в хотел "Бургас". Преди 15 години, докато беше шеф на бюджетната комисия в Народното събрание при правителството на Костов се опита да прилапа прекрасния плаж "Силистар", защото татко му беше заменил някакви чукари зад Резово, но правителството си отиде и не му се отвори парашута. Но съмнението ми е колко от потенциалните гласоподаватели на ДПС, които не само не четат български, но не го и говорят, ще прочетат статията. Ти как мислиш?