УБИЙСТВО НА ПЪРВИ МАЙ

Верен на кредото си да се осветляват „прашасали” събития и да не се предъвкват само вече известни или полуизвестни на читателите случки, сайтът www.bg-history.info ще ви запознае в тази статия с едно средноголямо село и един злополучен герой. Може би малцина от тези, които пътуват от София за Северна България или посещават Северното Черноморие, са обръщали внимание на указателната табела край бензиностанция „Лукойл” след село Брестница, която сочи, че село Торос се намира на 6 км. вляво от пътя. Вероятно за мнозина това странно име не говори нищо, а други ще се запитат, дали това не е някъде около село Лазар Станево. Всъщност не е. Торос е Лазар Станево до 1954 г. и от 1991 г. И както се менят имената му, така са се менили образи, действащи лица, съдби, възгледи. Но и както се променят, така и не се променят. И до днес в центъра се издига паметникът на единофронтовеца Лазар Станев в цял ръст, а главната улица, която уж носи името „Централна”, всички знаят като „Дило Йотов”. Но кои все пак са тези лица?

Село Торос е разположено на река Вит в Община Луковит и датира още от тракийско време. Неговите обитатели са се променяли или са съжителствали през вековете – траки, славяни, българи, българомохамедани, турци и цигани. В населеното място земеделието е на почит и в преддеветосептемврийските десетилетия земеделското политическо присъствие е осезаемо. През 1897 г. в Торос се ражда Лазар Станев, който през годините последователно е земеделец, ляв земеделец и единофронтовец и комунист /член на ЦК на Работническата партия/ и единофронтовец. Станев води борба от легални позиции, редактор е на няколко земеделски и работнически печатни издания и умира през 1938 г. През 1954 г. българските комунисти решават, че е заслужил родното му село да носи неговото име.

Сега обаче се връщаме в 1932 г., когато Торос е с население над 3 000 души, а торосчани не знаят, че след време ще бъдат лазарстаневци или че в следващите десетилетия ще имат бурни преживелици. На 14. 2. 1932 г. в страната се състоят местни избори. Естествено правителството на Народния блок си поставя две цели: да спечели най-голям брой общински съвеници, респ. кметове и да ограничи изборните резултати на Трудовия блок /коалиция между БКП (РП) и левицата в БЗНС, известна и като Единен фронт – б. м./ с позволени и недотам позволени средства. Конкретно в Торос е засилено полицейското присъствие, като в услуга на властта са поставени 9 стражари, които да се справят с безредици в населеното място. Целта на присъствието им е да респектират крайнолевите и, когато е необходимо, да предупреждават или открито да сплашват избиратели, като подпомагат агитацията най-вече на правителствените кандидати. Натискът на стражарите дава резултат за изборите, но не успокоява властимащите, че левичарите ще мируват и занапред. Ето защо за честването на Първи май, както в големи части от страната, така и в Торос, пак се наблюдава засилено полицейско присъствие. Шестима от деветимата полицаи, командировани там за изборите, отново са отправени към селото под командата на старшия полицейски стражар Лако Цветков Царски. Любопитното е, че Царски е бивш затворник, осъден за кражба и освободен от Народния блок при амнистията през януари 1932 г.

Още с пристигането си, 4 дни преди Първи май, полицейската част започва трескави действия: привикани са единофронтовците, на които е забранено да се извършват празненства и всякаква агитационна дейност по случай празника, отправени са строги предупреждения и заплахи към други жители да се въздържат от подобни прояви, а според някои източници на практика е въведен и полицейски час. По неофициални канали левите земеделци получават предупреждение от колегите си, участващи в настоящото управление, че всякакви провокации могат да имат неблагоприятна развръзка и въздържането е най-добър начин за опазване на личната безопасност.

Всички предприети мерки очевидно дават резултат и на Първи май до обяд в Торос е спокойно и не е организирана никаква манифестация. В ранния следобед, около 14,30 ч., групички от младежи започват нетърпеливо да се разхождат около мястото, където обикновено става хорото. Вероятно смятайки, че няма да има каквито и да е сериозни провокации, кметът Кочо Бочев разрешава събирането на неделно хоро. Музиката засвирва и селяните започват да се събират край музикантите. Това прави и Дило Йотов, който с двама свои другари се насочва към мястото на забавата.

Дило Йотов Бойнов, роден на 10. 10. 1905 г., т. е. по това време на 26 г., е железар и член на работническата група в селото. Отличава се като деен и предан на червените идеи, като има влияние и върху своите другари по убеждение. На празника той веднага се набива на очи, тъй като демонстратовно носи червена лента на палтото си. Скоро го пресрещат старшият стражар Царски и стражарят Цвятко Вътков /от село Ъглен/, които започват да го псуват и заплашват да свали лентата. Йотов им отговаря: „Аз съм я поставил не за да я свалям”. След тези думи стражарят изважда дървената си палка и замахва да го удари по главата. В последвалия кратък сблъсък единофронтовецът и другарите му успяват да се откопчат от полицаите и започват бързо да се отдалечават. Намиращият се наблизо кмет Бочев излиза от кожата си и ревва на стражаря да стреля. Вътков произвежда 3 изстрела по отдалечаващия се Йотов, като единият от куршумите го пронизва отзад в главата и излиза през челото. Простреляният пада гърчейки се по очи до течащата наблизо вада, а другарите му побягват в една близка къща.

След като проехтяват изстрелите селяните започват да прииждат към местопрестъплението. Бързо се разнася слухът, че е убит Дило Йотов, което се оказва истина само наполовина. В действителност Йотов е тежко ранен, но все още жив и му е нужна медицинска помощ, поне за намаляване на болките и кръвотечението. Стражарите се опитват да разпръснат насъбралите се торосчани, заплашвайки ги с думи и с оръжие. Все пак няколко души успяват да достигнат простреляния и да му окажат някаква помощ: живущата наблизо Йордана Бънчова набързо лисва върху него вода от вадата, а няколко съселяни го обръщат по гръб. Кръвта му изтича, но медик така и не пристига, въпреки че в селото има участъков лекар. Според някои той се изплашва и не отива при ранения, а според други е предупреден от полицаи да не се намесва. Селянинът Бочо Тодоров твърди, че след като се скарва на лекаря за неговата пасивност, последният му отговаря: „Ти искаш и аз ли да пострадам?”

Набързо е съобщено на луковитския околийски началник, че нещата в Торос са тревожни и могат да излязат извън контрол. Началникът пристига с автомобил след около час и нарежда на стражарите да разгонят множеството наоколо. Отекват предупредителни изстрели и насъбралите се се разбягват по къщи и дворове. През това време раненият все още лежи по гръб в локва кръв и в крайно тежко състояние. Кръвта често се събира в устата му, той не може да диша и почва да хърка. Няколко жени, сред които и Мара Станева, сестра на Лазар Станев, почистват кръвта от устата му, след което той започва да диша свободно. Според Станева по това време пулсът на Йотов е нормален и той е в пълно съзнание. Последното тя установява като го кара да си пипне червената лента и да си вдигне крака, което той прави. Лекарят пристига доста време след идването на околийския началник и констатира, че състоянието на ранения е толкова тежко, че смъртта ще бъде съвсем скорошна и не се налага преместване. След немного време Дило Йотов умира от раните си и от кръвозагуба.

Междувременно луковитският околийски началник решава, че полицията е недостатъчна да се справи с евентуални безредици, породени от убийството и иска от Дирекцията на полицията да бъде изпратена войска за подкрепление. Молбата му е удовлетворена и 80 души войници под командването на капитан Гюров се насочват към Торос, където пристигат към 23 ч. Преди влизането в населеното място частта се разгръща в боен ред, като напред са пратени разузнавателни патрули. Селото се оказва мирно, но превантивно в 23,30 ч. Гюров обявява военно положение, като забранява всякаво движение на хора и добитък по улиците и от имот в имот.

През нощта и в ранната сутрин са арестувани около 22 души торосчани, които са откарани в Дирекцията на полицията в Плевен. Между арестуваните са общинските съветници от Трудовия блок Трифон Василев, Петър Иванов, Цветан Ветов, Димитър Генов и Стойчо Николов, училищните настоятели Иван Вълчев и Стефан Пачев, членовете на управителния съвет на популярната банка Васил Димитров и Стефан Лачев – също единофронтовци, както и селяните Братан Тодоров, Петко Маринов, Алекси Цветков, Дянко Дейчев, Давид Маноилов, Йото Петров, Петко Стоянов, Мико Христов, Нейко Станев, Мара Станева и Цона Йорданова. В Плевен върху тях е оказван натиск /според някои източници лицата са бити – б. м./ за следното: 1. онези, които заемат някакви длъжности, да си подадат оставките и 2. да подпишат показания, че Йотов се опитал да разоръжи стражаря Вътков, който го застрелва при самоотбрана. Крутите мерки на полицията дават частичен резултат и всички заемащи длъжности подават оставка пред нотариус на следващия ден. След още един ден обаче по телеграфа те оттеглят оставките си. Единствено Цона Йорданова подписва показания, че Йотов е нападнал Вътков и това е довело до разстрела.

Управляващите полагат усилия да не се изнася много информация за станалото на Първи май, както в Торос, така и в други краища на страната като Хасково, Бургас, Разград и др., където събранията за честване на празника са забранени и се стига до по-брутални полицейски мерки. Прави се опит и да се осуети всяко антиправителствено намерение, свързано с погребението на Дило Йотов, като се препятства пристигането в селото на депутати и дейци на Трудовия блок. Двама народни представители, пристигнали с влак в Червен бряг, са върнати обратно, а Лазар Станев, по това време също депутат, опитващ да достигне Торос с кола през Арабаконак, е задържан в Ябланица и откаран в Червен бряг. Там е освободен под условие, че незабавно замине за София или Плевен.

Не особено успешен опит за хвърляне на допълнителна светлина върху случая е питането на Лазар Станев, отправено към Министъра на вътрешните работи и народното здраве в 84-тото заседание на Първата редовна сесия на 23 ОНС, проведено на 11. 05. 1932 г. В него, извън обичайната патетика и заклеймяване на фашизма в страната, депутатът задава 5 въпроса относно престъплението и последвалите го събития. Същият изразява мнение, че убийството на Йотов е предумишлено и че още преди да бъде осъществено, е имало план за смазване на всякаква работническа активност, включващ дори отнемане на човешки животи.

Така приключва историята за този, чието име носеше или носи главната улица в Торос. Една неизвестна или позабравена жертва на произвола, какъвто в България през годините не е липсвал. И днес по кафенетата или при сбирки в селото може да се чуе от някой по-възрастен нещичко за убийството на Първи май 1932 г., но, разбира се, поукрасено при прехода през времето. Както и някоя от другите истории, които населеното място преживява в по-сетнешно време: пристигането на партизанския отряд „Георги Бенковски” и зверското убийството на отец Константин от комунистите /1944 г./, колективизацията, снимките на „Неспокоен път”, за местната знаменитост Николай Колев – Мичмана или пък за стария селски „хотел”. Интересни са и историите, и хората, които ги разказват, а селото е хубаво и спретнато дори днес, когато населението му е чувствително намаляло. Наблизо са пещерите „Съева дупка” и „Проходна”, Гложенският манастир, родното място на Христо Чернопеев и лобното на деспот Белаур – село Дерманци, та дори и една малка и непозната крепост „Калето”. За рибарите е препоръчително да не забравят въдиците си, а в края на всеки септември атракция е местният панаир с много сергии и въртележки.

Така че, ако пътувйки по пътя София – Варна пред очите ви попадне указателна табела, сочеща че село Торос се намира на 6 км. вляво от пътя, спокойно можете да се престрашите и да наминете. И Лазар Станев ще ви чака, а и табелката на родната къща на Дило Йотов още си е там. Само стражари няма, но все пак карайте с предпазен колан...

Комар

Статията е публикувана преди 4 години, 7 месеца на 22 януари 2013 г, и е видяна 5826 пъти

Мнения за УБИЙСТВО НА ПЪРВИ МАЙ Споделете
вашето мнение!