Смисълът на тържественното провъзгласяване на България за независимо Царство на 22 септември 1908 г.

По материали от: Царски вестник бр 3 1993г.

Всъщност действителната дата за отбелязване на този велик ден от нашата история е 5 октомври, но за причината да не се спазват действителните дати,   можем само да гадаем...

Както и да е, но години наред националния нихилизъм се бе превърнал в държавна политика. В учебниците и книгите с историческа тематика управляващата БКП се опитваше да ни внуши, че истинската история на българския народ започва след 9 септември 1944 г. За съвсем незначителни събития( обири,палежи, убийства и др.), но свързани с БРСДП/т.с./, по-късно БКП, се изписваха купища страници, строяха се паметници и се лепяха паметни плочи. Същевременно събития, които действително имаха общонационално значение оставаха на заден план, тъй като бяха дело на българската буржоазия.

Думата е за онези значими събития, които трябваше да възпитават народа ни в дух на патриотизъм, но вместо това умишленно се пропускаха или се казваха с половин уста. Факт е, че докато общо взето всеки българин знае кога се е освободила България от турско робство, то мнозина и до днес не знаят друго не по-малко важно събитие от нашата история, а именно обявяването на нейната независимост. Учебниците по история ни внушаваха, че този акт бил от полза за цар Фердинанд и едрата буржоазия, тъй като укрепил техния авторитет в лицето на народа, т.е. от позицията на класово-партийния подход това е нещо отрицателно. Така вместо да  получи полагаемото място в календара на българските празници, актът на цар Фердинанд от 22.9/5.10.1908 г. се представяше едва ли не като реакционен. Всъщност какво е измерението на това събитие в националната ни история?

Според Берлинския договор България оставаше под сюзеринитета на турския султан, т.е. той де юре бе неин владетел. Българското княжество трябваше да плаща тежък годишен данък на Турция. Оставаше в сила капитулационния режим, който западните сили бяха наложили на Османската империя и който важеше и за България. Обявяването на независимостта, обаче, не беше проста работа. Необходимо беше да се улучи онзи политически момент, в който международната обстановка беше най-благоприятна. Това се изискваше, за да може промяната в статута на България да се извърши колкото се може по-безболезненно. Решаващо беше независимостта на България да бъде санкционирана от Великите сили. Само по такъв начин щеше да се гарантира успехът на делото от обявяването на независимостта. За чест, нашата дипломация се справи блестящо.

По това време международната обстановка беше изключително благоприятна. В Турция бе извършена Младотурска революция( през юли 1908 г.). Великите сили от своя страна имаха, имаха непреодолими противоречия помежду си. Така към тях бе прибавено още едно.

Успехът, на който разчиташе българската дипломация обаче, не бе поставян и под най-малко съмнение. Българските политически мъже имаха необходимото самочувствие, за да могат твърдо да отстояват интересите на националната кауза. България беше първостепенна балканска сила, която Великите сили не можеха да пренебрегват.

В икономическия живот страната изживяваше небивал подем и на този факт още по-остро се проявяваше несъстоятелността на ограниченията, наложени от Берлинския договор.

Обявяването на независимостта не можеше да се отлага и по още една причина. По това време ръководителите на България си даваха ясна сметка, че светът се готви за война. Бяха се оформили два непримирими военно-политически съюза: от една страна Англия, Франция и Русия, и от друга страна Германия и Австрия. Положението на Балканите беше изключително деликатно, предвид нерешените национални проблеми. Илинденско-Преображенското въстание, макар и неуспяло, явно показа, че Турция няма да може да задържи европейските си владения. И Сърбия, и Гърция, и Русия, и България, търсеха териториално разширение, къде основателно, къде не, за сметка на Турция. Но номинално и България принадлежеше към територията на османската империя, тъй като беше неин васал. Ето защо обявяването на независимостта не търпеше отлагане. България трябваше да стъпи на равна нога с останалите балкански държави, за да може успешно да отстоява интересите  на своите сънародници, останали зад чертите на държавните и граници. В противен случай можем само да гадаем какви биха били последиците за нас като държава, но повече от сигурно е, че те щяха да носят отрицателен знак.

Найден Даскалов - историк

Статията е публикувана преди 6 години, 2 седмици на 06 септември 2011 г, и е видяна 2758 пъти

Мнения за Смисълът на тържественното провъзгласяване на България за независимо Царство на 22 септември 1908 г. Споделете
вашето мнение!