ПРИКАЗКИ ПОД СТАНИШКОВИЯ ХРАСТ

Неведнъж сайтът ни е казвал и повтарял, че народ, който не познава историята си има реален шанс да я повтори. Бедата е, че в случая дори не става дума основно за някаква древна история, а за най-новата ни, тази от четвърт век насам. И понеже не внимавахме добре сега ни предстои вместо да хванем питомното да гоним дивото. Но наистина много дивото.

Още преди няколко месеца www.bg-history.info писа, че към властта се домогват реваншисти – изгубилият всички избори, на които се е явил Станишев и миналият във фиктивна оставка Доган, чиято долна челюст доста потреперваше на пресконференцията след изборите през 2009 г. Тези двамата /а и партиите им/ умело умеят да се напасват една към друга, за да пометат всичко, изпречило се на пътя им: спомнете си „депесарският шут“ на Доган през 1992 г. и идването на власт на БСП посредством Любен-Беровото възкачване с помощта на прословутите „мравки“, после злощастната тройна ламя, изяла де що има по пътя си, с участието на НДСВ и сега новата тройна ламя, но с участието на абсурден партньор – една псевонационалистка дружинка. Явно е, че когато БСП и ДПС решат да управляват няма някой, който да им откаже и този някой след това е обречен на неминуема политическа смърт. Не оцеляха „мравките“, душа бере НДСВ, а онази с косата вече се готви да вземе душата и на „Атака“. Не мрат обаче червените и турскосините. Нещо повече: почти се сливат! Вече неведнъж писахме как БСП тотално изчезна в Източните Родопи и Лудогорието и как промени изборния закон през 2009 г. само и единствено в угода на турския си партньор, как абдикира навремето от широка коалиция в Кърджали и най-важното: как Луканов измисли ДПС. Накратко: гласуваш за Станишев – получаваш и Доган. Е, получихме си го.

Какво обаче получихме още? Поредната „синя мравка“ и то вероятно не последната. Става дума за онзи син гигант и о‘Бозе почивш демократ Пламен Орешарски, който толкова преяде с демокрация, че вече ще уволнява държавни служители за изразено лично мнение. След като вече чухме и това, означава, че г-н демократът определено не е гьонсурат и не е глух. Просто си изпуска нервиците, защото му омръзна да е плют, псуван и обиждан където и да се появи, но тази роличка той сам си я избра. И като истински червен демократ от преди Десети реши да ни пробутва приказки от Татовия храст, които го водят право към бунището на историята. Скоро очаквайте и заплахи към работещите в частните фирми, а накрая може да бъдат заплашени и безработните. Накратко: студентите са затова, за да учат, работниците и чиновниците – за да работят, опозицията – да си трае, а комунистите – да управляват! Точно поради последното Станишев и колегите му говорят исторически глупости от всяка трибуна, Станишев не е работил нищо, но пък като комунист има безусловното право да управлява.

Накратко, ето как изглеждат нещата под Станишковия храст: През 2009 г. след като народът му показа вратата на изборите, г-н Сергей се върна през прозореца. Почисти БСП от инакомислещите, потегна редиците и зачака реванш. Но не какъв да е, а такъв, който праща директно в Брюксел от следващото лято, а България е просто някакъв трамплин за това. За целта до лято 2014 г. всички следва да се наредим в пирамида, като г-н Сергей се изкачи по гърбовете и вратовете ни до трона в Брюксел, а за да заемем правилна позиция ще се погрижат господата Йовчев, Лазаров, Орешарски и още няколко. Какво от това, че няколко кръга вече са си напазарували България – човекът вече пътува на бял кон за Брюксел. А господата Йовчев, Лазаров и Орешарски към бунището на историята, но пък те ще си получат наградата за вярна служба. Именно заради нея са се хванали на Доган-Станишковото хоро, а след време ще се пуснат от него.

Като стана дума за хорото, е редно освен нашите да поотворим и очите на някои други, имащи се за недосегаеми, субекти. Първият от тях е Йордан Цонев – поредният плямпач на турска служба, а и на всички като него. Точно преди няколко месеца писахме за дружката му от Хасково /впрочем също изменчив демократ/, която засега обърка стъпките и отпадна от хорото. Би било много тъжно да загубим интелигентната физиономия на г-н Данчо, който се справя прекрасно с ролята си на помпиер на Догановото хидросамочувствие. Следващияте спешно нуждаещи се от отваряне на очите са червените функционери Мая, Янаки, Антон, Михаил, Димчо и тути роси кванти, които, макар че гласуваха без капка свян за Пеевски, вече почти останаха без зъби от това да се облизват за пълен 4-годишен мандат. Толкова са се унесли, че вече почти достигнаха партийния си ментор в историческата му несъстоятелност. Днес другарят Антон изцепи чутовната глупост за десния болшевизъм в България, която сигурно му се прощава поради вярна служба към другаря Сергей. Преди да изломоти епохалната си глупост другарят Антон следваше да се осведоми, че партията му и менторът му бягат като дявол от тамян от заклеймяване на 45-те си години /а и още няколко десетки преди и след това/ на власт. Така на практика остроумният другар ни уведоми, че болшевизмът е лош когато е десен, без да ни осведоми какъв е като е ляв. За да се опази от тези гафове вождът Сергей, защитил навремето дисертация за ролята на униформата за бойния дух на Червената армия, използва изрази като неофашизъм, които въобще не са му ясни когато стане дума за България. Звучи все едно слушаме някой даскал по история отпреди четвърт век, в чийто речник се мъдреха задължително монархофашизмът, анархофашизмът, компрадорската буржоазия и прочее. Независимо от крехката си за червен вожд възраст другарят Сергей нищо старо не е забравил и нищо ново не е научил, но пък с оглед дисертацията си добре се усеща, че (уни)формата е важна за бойния дух. Затова и в последно време мисълта и съжденията на вожда и червената му гвардия от употребявани другари блуждаят около следното: онези навън не са болшинство – нашите са болшинство – единственият начин да го докажем е да съберем по-голяма група хора от другите /с пари, с обещания за постове, които Орешарски вече освобождава/. Изборите и оставката /включително на вожда/ са мръсна дума в тези съждения. Печално е, че създателят на Конституцията проф. Близнашки достигна до заключението за несъстоятелността на това управление, а другарят Сергей само до максимата „За властта и Брюксел и с дявола ортак ставам“. Последните, които трябва да се чувстват поканени от народа да напуснат червено-турскосиньото хоро са псевдонационалистите от четвъртата парламентарна партия. Засега те добре се подредиха и може би сънуват огромен приход на проценти покрай новите сметки за ток и очакваното море от бежанци, но историческите поуки за заиграване с червени и турскосини сочат точно обратното.

Та да се насочим и към заглавието. Помните ли онзи чехословашки детски сериал, който гледахме навремето чрез Сънчо „Приказки под шипковия храст“? Там две хитроумни зайчета Зъбчо и Ушко се закачаха с козела Брада и после се криеха под шипковия храст, а козелът гневно размахваше стисната в юмрук ръка. Не ви ли напомня днешната ситуация на същото: въоръжените с младежки плам и оригиналност студенти се закачат и надхитрят с полицията-козел по софийските улици, а полицията и нейните кадри им показват стисната в юмрук ръка? Но не се лъжете: има разлика между чехословашката фабула и българската: в чехословашката героите са трима, а в българската – определено поне четирима. В българската приказака главен герой е Станишковият храст, под който Ушко и Зъбчо привидно се крият. Станишковият храст е този, който им дава измамната сигурност, че са защитени от козела и цялата олигархия и никой нищо няма да им стори. Това обаче всички знаем, че не е вярно. Храстът ще пусне много бодливи клони навсякъде докато не задуши зайците или докато не ги накара с многобройни драскотини сами да излязат от него и да се пречупят. Все пак това е комунистически столетен храст и той не се дава току така. Единственият начин нашата приказка да бъде пренаписана е да осъзнаем, че всички ние, проспивайки уроците на историята, станахме Ушко и Зъбчо под Доган-Станишковия храст и успехът ни минава единствено през изскубване на храста от корен. След това козелът Брада се вкарва в обора и се връзва с по-яка верига, като задължително му се маха каската и маската и му се зачислява личен номер. Останалото е агония, а тя е най-нормалното и естествено продължение на българската приказка.

 

Статията е публикувана преди 3 години, 9 месеца на 15 ноември 2013 г, и е видяна 7204 пъти

Мнения за ПРИКАЗКИ ПОД СТАНИШКОВИЯ ХРАСТ Споделете
вашето мнение!

Преди 3 години, 8 месеца Optimisti4na Tragedia отговори на stelio_nz

Добре де, да речем че под Станишковия храст битуват разни гадинки. Казвате, вреден е този храст и да го изкубнем из корен. Речено-сторено, ами другите храстчета дето сега поникват? За храстчетата на Костювите мекерета ми е думата, за Раданчо къневци, за готини и проч. Надета, за Мегленки кундевки-мундевки и так далее сволоч ми е приказката. За тези храстчета, дето ще наследят Станишковото, тях кво ши ги прайм, а?

==== Стельо, прав си за раданчовците и мегленките. Но защо 1990 не приложихме английският почин за очистване на Лондон от престъпници? Бесели ги са под мостовете на Темза и са ги оставяли да се клатят на вятъра, докато станат на чирози. А другите бандити са си направили изводи. Правилни. Сбъркахме през 1990. Трябваше да вземем назаем гилотината от френския музей в Париж и днес политическата обстановка в България щеше да е много по-нормална. Но както и да е. Човек се учи докато е жив.

Преди 3 години, 8 месеца stelio_nz каза

Добре де, да речем че под Станишковия храст битуват разни гадинки. Казвате, вреден е този храст и да го изкубнем из корен. Речено-сторено, ами другите храстчета дето сега поникват? За храстчетата на Костювите мекерета ми е думата, за Раданчо къневци, за готини и проч. Надета, за Мегленки кундевки-мундевки и так далее сволоч ми е приказката. За тези храстчета, дето ще наследят Станишковото, тях кво ши ги прайм, а?

Преди 3 години, 8 месеца даскал каза

Ааааа за станишковия храст му има колая няма страшно. Всички зайци вадят дружно пищовите и го препикават колкото по -често толкова по-добре. И храста изсъхва. Лесна работа ! Другото лошо е ,че дългоушковците не щат да вадят пищова стискат се но не го вадят .

Преди 3 години, 8 месеца Optimisti4na Tragedia каза

Ей така се получава с народите, които не са си спретнали навреме гражданска война. Основният показател е НАВРЕМЕ. Имам предвид Щатите, Русия, Испания. За Сирия вече е късно. А за България безнадеждно късно. През 23-та година комунистите се опитаха да я спретнат и я загубиха. Добре че бяха съветските танкове през 44-та и я спечелиха, но с нечестна игра. Цървуланковците с навущата победиха интелигенцията. Вярно, нямаше гилотини. Просто даваха интелигентите за храна на прасетата. Справка - Сашо Сладура. Ако Левски беше жив през 45-та, вероятно щеше да лежи в Белене. Ей такива политически некоректни мисли ме налягат докато чета статията.