Легендата за имената на Ивайло(първият хайдутин - Цар!)

Името Ивайло се открива на едно-единствено място в историческата документация - в т.нар. Свърлижки евангелски листи, пазени в Сръбската академия на науките. Там дословно е написано:

Аз раб Божи Констандин четец, а зовом Войсил граматик, писах книги сие презвитерю Георгия, а зовом попу Радославу в града Свърлиззя в дни царя Иваила и при епископа нишевцям Никодимя...

Приписката с името на царя от 1277 г. става известна на българската история през миналото столетие( става дума за 19 век). Учените, между които и Константин Иречек, виждат в това име изходната форма на Ивайло. Сам Иречек, виждайки странността на такова необичайно за българския език име, завършващо на - ло, - ило, търси опорни форми в българската езикова територия и в западните области намира име като Бранило. Имената на - ло и днес са съвсем редки в българския език. Поначало те носят в себе си колорита на дубровнишките и украинските говори. Единственото име, което наподобява името на Ивайло, е открито от съветския академик Веселовски, срв. Ивайло - мужик от 1546 г. Предвид на това, че старата българска езикова практика не познава имена на - ило, - ло, с основание приемаме, че родителната форма на името в приписката на Войсил граматик, именно Иваила, е произведена от от основната форма Иваил, подобно на Златил, Радил и на християнските имена Михаил, Данаил и пр., популярни и в миналото и днес. В такъв случай името Иваил, притежаващо български езикови особености, подсказва словообразуване от българското нарицателно ива "вид върба", което откриваме и в днешните имена Иво, Ива, плюс наставката - ил, продуктивна както в старобългарския език, така и днес.

Името Бърдоква сега е толкова известно прозвище на българския цар Ивайло, че опитите да се посочи като абсурдно и несъществувало ще предизвикат недоумение. Освен това има обаче и историческа истина, която, когато е прозряна и доказана, е безкомпромисна. Да проверим фактите. В известната хроника на Пахимер четем следния тект:

Имало там един селянин Кордокува, който пасял свине срещу заплащане. Гръцкият език сближава това име със зеленчук, затова той се наричал и Лахана. Той се грижел за свинете, но никак за себе си, понеже не обръщал внимание нито на храната си, нито на облеклото си. Хранейки се само с хляб и диви зеленчуци, той живеел бедно и скромно.

Двама други хронисти, които пишат за Ивайло - Мануил Фил и Григора, вече отрезнели от патрицианската си омраза, реабилитират професията на Ивайло до пастир, занимаващ се с разбойничество, и споменават само гръцкия превод на неговото прозвище - Лахана. Както се вижда, в историческите документи никъде не се среща името Бърдоква като прозвище на цар Иваил.

Следователно в случая то е име на призрак, т.е. никога не е съществувало. Този облик на името води началото си в българската история от руския учен Стрезневски(имащ цяла плеяда последователи по света и у нас от същия стил - "творчески мислители"), който върху ограничения за времето му диалектен материал свързва името Кордокува, написано от Пахимер, с името Бърдоква, смятайки, че се касае за неправилна замяна на буквата Б с К. С други думи, тълкуването и поправката на Стрезневски налагат в историята на едно прозвище на Иваил, което противоречи дори на написаното от Пахимер.

Кордокува е прозвищно име в старобългарския език, произведено от нарицателно име със същото звучене, което означава или може да означава "зеле". С други думи, известното в българската история име Лахана като прозвище на Иваил има историческо оправдание само дотолкова, доколкото се превежда на гръцки значението или едно от значенията на българското прозвище Кордокува. От друга страна, като чуждо име думата лахана, независимо  че е позната на някои български диалекти и е отразена дори във фамилното име Лаханов, разпространено в Родопите, като прозвище е неподходяща и неточна. Тази неуместност и неточност ще се

разбере, след като разгледаме прозвището Кордокува, с което е бил познат българският въстанически водач сред народа.

 

Сама по себе си думата Кордокува, взета от хрониката на Пахимер и преведена с гръцкото Лахана, т.е. "зелка", стои сякаш изолирана в българския език. В словообразувателно отношение тя е твърде близка до думите бърдоква, ърдоква, смоква, дивеква - имена на растения, в които може да се отдели наставка - оква или - ва, известна както в старобългарския, така и на съвремения език. Следователно може да се предположи, че прозвището Кордокува, изведено от нарицателното кодокува, означава име на някакво растение. Подпомогнати от Пахимер, разбираме, че това растение е зелето. Мисълта се потвърждава и от факта, че зеле, зелие в старобългарския език означава изобщо "зеленина", а не "зеле". С други думи, пред нас е изчезналото от общонародния език старинно име на зелето кордокува, образувано по обичаен образец. То обаче продължава да живее в някои български диалекти. Така например в Родопите на зелето казват караде, карде, кардьо. В Пазарджишко има местности Корделица, Корденица, в които е садено зеле с името корден и кордел. Следователно името на зелето кордоква не е изчезнало от българската езикова територия. В този си вид неговото значение се извежда от най-очебийния признак - начина на прибиране на реколтата: за нея се казва не "бера зеле, карде", а "сека, режа зеле, караде". А рязането е извършвано със споменатия от старобългарският писател Йоан Екзарх нож (корд) коръда. Този нож и днес е познат под името кордо в Чепинско като "нож за нарязване на тикви"( Всъщнос това оръжие извито навътре е познато на траките-тураки и е първообраз на познатия от по-късно време ятаган. И днес намира широко приложение в специалните части, което говори за неговата непреходна ефективност). Или другояче казано, старобългарското име кордокува, означава буквално "зеленчук, който се реже с ножа корд" т.е. "зеле". Това именно значение е превел Пахимер, но хронистът е дал и други сведения: че Ивайло се хранел с диви зеленчуци, че препасал меч, възседнал кон и се впуснал в дела, далеч по-големи от самия него... Това налага да си спомним догадките на проф.Златарски, който, напомняйки, че някой си Мануил е наречен от император Андроник I "нехранимайко", "продажен лахана", пита "не се ли е означавало с тази дума у византийците презрение, унижение на личността и не трябва ли да се разбира под този прякор "нехранимайко, хайдутин". В помощ на догадката на проф.Златарски е и днешния израз "главата му падна като зелка", писано от Вазов "Филип трепи ли трепи "зелките" из Балкана".

Както пролича от направения преглед на имената на Иваил и на легендите за тях, 700-годишния юбилей на въстаническия водач изисква гордото име Кордоква със значение "човек, въоръжен с меча корд", т.е. "хайдутин", да заеме своето законно място в 1300-годишната история на България.

Статията е публикувана преди 5 години, 1 месеца на 20 август 2012 г, и е видяна 3465 пъти

Мнения за Легендата за имената на Ивайло(първият хайдутин - Цар!) Споделете
вашето мнение!