Цар Калоян (Иван I)

Победителят на рицарите

Малко сведения от предисторията на това царуване:

(...)

http://atil.blog.bg/history/2011/07/27/dinastichni-i-rodninski-vryzki-mejdu-carskite-rodove-na-duna.791297

Известия от

Кул Гали "Хон Китаби".1242 г. :

"...Когато Белебей казал на царя Габдулла, че на запад има още една Булгария, която се нарича също и Улаг и Кара Бурджан(Дунавска България), то Челбир не повярвал на това и изпратил в Бащу(Киев) посолство за проверка на това съобщение. Недоверчивостта на Кана се обяснявала с това,че по сведения на гърците, те отдавна били завоювали Кара Бурджан и изтребили тамошните булгари.

Сина на Чишма - Улаг Чишма,който се намирал в Киев, потвърдил достоверността на разказа на Белебей. Освен това свързал посланика с  трима кара-бурджански принца. Единият от тях - Боян, уговорен от от Улаг Чишма пристигнал през 1184 г. в г.Буляр и бил приет от царя. Челбир така се зарадвал на тази среща и здравето на кара-бурджанския народ,че приел Улаг Чишма на служба и му дал нареждане заедно с отряда си от 800 човека да окаже помощ на братята-принцове в тяхната война срещу лукавите гърци. Улаг Чишма като пълководец спечелил победата за кара-бурджанците и някои от тях ,които се сражавали под негово ръководство се нарекли "улагци". По заповед на Челбира Улаг Чишма останал там,но изпратил своя син Кабан с част от хората си на царска служба. Габдулла останал доволен от усърдието му и подарил на Кабана участък земя близо до Учел. Той пък от уважение към царя приел истинната вяра и взел неговото име.

Когато алтънбашците(латинските кръстоносци) завладели Византия и нападнали кара-бурджанците, то Габдулла изпратил Кабана с неговите кумани на помощ на съплеменниците...":

(Много хора у нас все още нямат представа за какви кумани става въпрос, макар че след отравянето на малолетния Коломан, в България на политическата сцена започват да доминират болярски родове от българо-кумански произход...Такава е и  последната царска династия през 14 век.)

(...)

След сключването на примирието през 1187 година между България и Византия най-малкия брат отива като заложник в Цариград. В надвечерието на очертаващата се обща борба на българи и кръстоносци в края на 1189 г. срещу Византия, Иваница избягва от ромейската столица. Дали това бягство е по негова инициатива или е организирано от братята, можем само да гадаем. Важното е че пристига в Търново и попада в кипежа на големи събития.

Иваница... Кало-Йоан... Калоян...

Момъкът, научил и видял доста по време на заложничеството си в Цариград, след убийството на Асен поема главното воено командуване - най-големият му брат Петър отново става цар(по-скоро продължава фунциите си като бивш съцар...) и го провъзгласява за "помощник в трудовете и участник в управлението на държавата".

Византийският хронист Никита Акоминат, съвременик на описваните събития, съвсем накратко споменава за трагичната закономерност в семейството на въстаническите водачи:

"И Петър не починал от естествена смърт, а не след много той завършил живота си по един жалък начин, след като бил прободен с меч от ръката на едного от своите съплеменици, и тогава властта над българите преминала към третия брат, Ивана..."

Мръсните сметки на болярските съзаклятия и византийското злато и отрова, винаги са играли главна роля в средновековната българска история...Стремежът на потомците на великия царски род ДУЛО - да създадат централизирана държава с единна войска и единно командуване засяга привилегиите на редица безотговорни и продажни феодали.

(За произхода на рода Асеневци:

От "Родословие на Дунавско-Българските Царе - първа и втора част":

http://atil.blog.bg/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care.744475

http://atil.blog.bg/history/2011/05/10/rodoslovie-na-dunavsko-bylgarskite-care-vtora-chast.744576

"..Тогава дали Царството на сина му СУВАР(СЕВАР). Това било в годината на заека - 727 год.

Сувар умрял от сърдечно разстройство в годината на коня - 742 год. заради това, че през 740 год. Главния съдия Шада-идик го свалил от трона. На боилите и багаините било казано,че Улят(духът на болестите и злополучията) е поразила целият му род(Дуло)...

След двегодишно регентство,те избрали за цар КОРЪМДЖЕСА от рода Угиль(Вокил).Майка му била дъщеря на Айяр.Той управлявал щастливо до 755 год., когато воинското щастие му изменило и той предал властта на сина на сестра си - БУНЕК. Умрял в 761 год.

В годината на тигъра 762 год. на трона бил издигнат съвладетеля на Бунек,сина на Коръмджес и неговата жена от рода Угир - ТЕЛЕС. Той бил съюзник на хазарския каган.

Потомъка на Шада-идик - САИН отнел властта от рода Укиль. През 764 год. неговите хора случайно по време на лов убили Телеса, но скоро самия той бил свален от власт в 765 год. от тъста на Телес - ЮМАРТ(УМАР).

Стареца Умар обаче скоро починал и на трона бил издигнат АЗАН ТУКТА. Син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от рода Магунти. Рода Дуло си върнал властта.

В детството си Азан бил доста слаб и кам-бояните му дали заговорено име... По-голямата част от живота си прекарал в служба при аварите далеч от политическите ежби в България.

Азан бил баща на КРУМ и брат на КАРДАМ. Всички дунавско-български царе след него носили родовото име АЗАН(АСЕН).

Жената на Азан била княгиня от рода Урус-Алан.Тяхната дъщеря Арья Услан била омъжена за Кан-Караджара и родила най-великия цар на Кара Булгара - Урус Айдара!

Майката на средния син на Омуртаг - Джан Арбат(Енравота) била

маджарска княгиня. ..."

(Проблемите с заговорите и династичните борбви явно са заложени още през 8-ми век по време голямата династична криза в България...Защото участниците и в заговора срещу Симеон I пак са представители на същите родове, подложени на репресии от баща му ...)

Затова заговорите не престават. Разкриват се съзаклятници, но остават и други, които отново събират недоволните от царя.

Не получили подкрепа от войската и народа, заговорниците се обръщат къв Византия. Ромеите винаги помагат на предателите и при неуспех ги приютяват в земите си.

Така става и с Иванко убиецът на Асена, който намира добър прием във византийския двор. Император Алексий III го сгодява за дъщерята на севастократора Исак Комнин, който починал в български плен.

Изменникът променя и името си - вече го наричат Алексий. Назначават го за управител на Пловдивска област и му поверяват командуването на всички войски, определени за военни действия срещу България. Той укрепва областта, нападенията от север спират, освен това привлича доста българи във войската си...

Съветниците на императора го предупреждават "че работата на Иванко не е чиста и той се стреми към независимост с благословията от север..."

Императорът обаче не се вслушва в тия предупреждения.

Но в началото на 1198 г. с гняв научава: Иванко се е обявил за независим владетел на Пловдивска област! Нещо повече ръката на Калоян стига и по-далеч, той установява връзка и с друг независим владетел - някогашния Асенов войвода Добромир Хърс, който се е настанил в Източна Македония и се обявява за васал ту на Византия, ту на България...Негови главни крепости са Струмица и Просек.

(Добромир Хърс е болярин родом от Северна България. С отряд от 500 войници бил изпратен като управител на областта в долината на р.Струма. Подобно на други феодали от онова време и по-късно, искал повече власт и привилегии за себе си и скоро започнал да лавира между България и Византия със стремеж да извлича повече изгоди за себе си. Император Алексий III поискал да се срещне с него с цел да го използва срещу Калоян. Поучен от съдбата на наивния Иванко, той отказва всячески да се срещне с Алексий. Била му изпратена нова съпруга, трета поред - това била обещаната на Иванко Теодора, дъщерята на севастократор Исак. Но на връщане от Тесалия, след потушаването на бунта на бившия си тъст Камица в края на 1201 г., Добромир Хърс, въпреки споразумението си с Алексий III, овладял Струмица - втората по важност крепост за бълг.болярин.

През първите месеци на 1202 г. владението на Добромир Хърс било напълно унищожено от Калоян. Очевидно местното бълг. население не оказало подкрепа на самозванеца и преминало на страната на Царя. Каква била по-нататъшната съдба на Д.Хърс, остава неизвестно, но доколкото познаваме твърдата ръка на Калоян, той едва ли е останал между живите.)

Първият поход

Двамата съюзници на Калоян настъпват в две различни посоки срещу Византия: Иванко - на изток, Добромир Хърс - на запад. Единият стига до Орфанския залив, другият завладява цяла Средна и Западна Македония.

Ромеите успяват с хитрост да пленят Иванко - и това е краят на неспокойният български болярин, който изчезва в подземията на цариградските зандани. Но тогава пък византийският наместник на Смолянската област( Средните и Западни Родопи, по името на голямото славянско племе - смоляни-предците на българите- помаци по-късно), Йоан Спиридонаки сам предлага на Калоян да му стане съюзник.

Верните съюзници на пряко подчинение на Царя - куманите, се втурват в Тракия.

Вече е време младият Цар да обяви открита война на Византия.

Голям български отряд настъпва през Западна Средна гора и превзема крепостта Констанция(останки от нея се намират до гр. Марица).

А през това време - през ранната пролет на 1201 г., Калоян сам повежда своите полкове към Варна - единствената крепост в Северна България, която все още е византийско владение.

За обсадата на Варна е приготвена невиждана за времето кула. Но за това най-добре говори Акоминат:

"...Той построил квадратна машина, надлъж равна на широчината на рова, а по височина - на градските стени, и като я турил на колела, примъкнал я до самия ров. После я повалили и така постигнали две цели: една и съща машина служела и като мост, и като стълба, която достигнала до върха на градските стени.

Така в три дни Варна била превзета. Без да се побои и засрами от светостта на деня(това бе на страстна събота), нито от Христовото име...той всички взети в плен погребал живи в рова, като го изравнил със земята. След това разрушил стените на Варна..."

Не бива да се учудваме на постъпката на Калоян, след превземането на крепостта. В началото на обсадата той предлага на ромеите да се предадат, а те му отвръщат с подигравки и насмешки.

От друга страна цяла Византия научава за падането на крайморската крепост и за заплахата на Калоян - така ще загинат ония ромеи, които искат да се настанят в българските земи.

Докато Калоян води битки с Византия, маджарския крал Емерих напада в гръб България и завзема градовете Бялград и Браничево и цялата Моравска област. Емерих даже започва да се нарича "крал на България".

Калоян успява да сключи мирен съюз с Византия и веднага повежда конните си отряди срещу маджарите, които принуждава да напуснат завзетите земи.

От това време са и първите сведения за дипломатическата преписка между българския цар и папата.

При подготовката на четвъртия кръстоносен поход папа Инокентий III съобразява, че е необходимо да влезе във връзка с владетелите на ония държави, които заобикалят Византия.

И започва продължителна кореспонденция между "римския първосвещеник" и Калоян. Всъщност предмет на разискванията не са догматико-религиозни въпроси, които и до днес разделят православната църква от католическата. Калоян се стреми да получи царска корона за себе си и патриаршеско звание за духовния глава на българската църква - това означава равноправно присъединяване към тогавашна Европа на извоювалата своята независимост България.

От своя страна, папа Инокентий III иска българите да признаят върховенството на римската църква.

Преговорите продължават...А в това време кръстоносците тръгват от Венеция.

Вместо към Божи гроб "христовите воини" се отправят за Цариград под предлог да помогнат на принц Алексий - сина на сваления византийски император Исак II Ангел, успял да избяга от затвора, за да заеме ромейския престол.

В края на юни 1203 година, венецианската флота, която пренася по море цялата кръстоносна войска, хвърля котва при Скутари, на малоазийския бряг срещу Цариград.

Император Алексий III, уплашен за съдбата на столицата и своя собствен живот, веднага се обръща към Калоян за помощ. В Търново пристига константинополския патриарх Йоан Каматир. Императорът е съгласен да короняса българския владетел с царска корона и да признае независимостта на българската църква начело с патриарх.

Калоян очаква отговор от папата за решението на същите въпроси, очаква да бъде уредена най-сетне спорната граница с маджарите, които , като католици, са под влиянието на Инокентий III. Византия вече не представлява за българската държава непосредствена опасност.

Стремителен и бърз, когато е необходимо, сега българският цар решава да изчака развоя на събитията. Патриарх Йоан Каматир си заминава, без да получи ясен отговор.

Кръстоносците превземат Цариград.

Принц Алексий става император заедно с баща си, слепия Исак II Ангел . Двамата императори трябва да заплатят на кръстоносците огромната сума сто хиляди марки.

И Калоян не стои със скръстени ръце. Той успява да включи в границите на България византийските владения на запад от Средец(София) чак до тесалийската граница.

Не получили пълно възнаграждение за "услугата" си, кръстоносците втори път превземат Цариград - на 13 април 1204 година, - вече не за принц Алексий, а за себе си.

Папата, който досега е протакал преговорите с Калоян, изведнъж се разбързва - "христовите воини" са в Цариград и е необходимо да имат за северен съсед един владетел, който е свързан с Рим.

По време на втората обсада на Цариград Калоян предлага на рицарите военен съюз против Византия, но те грубо отхвърлят предложението му.

За император на новата Латинска империя е избран фландърският граф Бодуен, познат на изток като Балдуин.

Най-напред императорът се заема да покори всички византийски земи. Когато той обикаля из Тракия, Калоян за втори път прави опит за споразумение. И сега обаче получава надменен отказ.. Рицарите го заплашват, че трябва да се обръща към тях "не като Цар към приятели, а като подчинен към своите господари".

Балдуин се отнася с пренебрежение не само към българите , но и към ромейските благородници, които са готови да му служат. Няма граници самоувереността на младия император, който на възраст е приблизително колкото Калоян - наскоро е прехвърлил тридесетте. Той е убеден, че рицарската войска е непобедима, че на покорителите на Византийската империя всичко е позволено - те са най-силните, най-смелите, "ангели унищожители на варварите".

Калоян се завръща в Търново и търпеливо чака пристигането на папския пратеник.

На 8 ноември 1204 година кардинал Лъв тържествено коронясва българския владетел.

Най-сетне Калоян изтръгва от папата онова, което му е нужно - международно признание в християнския свят на българската държава и на своето владетелско достойнство, независимост на българската църква. Инокентий III му възлага кралска корона, но в благодарственото си писмо Калоян сам се нарича "Цар". А царската титла е равнозначна на императорската...

В същото писмо той съобщава на римския първосвещеник:

" Пиша ви също и за маджарина, че царството ми няма никаква общност на областите или някаква работа с него, нито му вредя; напротив, той ме не зачита и вреди на областите на царството ми. И господин кардинал Лъв видя и ще уведоми Ваше светейшество има ли справедливо или несправедливо откъм моето царство или не зачитам ли аз маджарина, или той не зачита царството ми...Ако той дойде против земите на царстото ми и бог помогне да бъде победен, то Ваше светейшество да не придиря на царството ми...

...Относно латинците, които навлязоха в Цариград, аз пиша на Ваше светейшество да им съобщите, че те отстоят далече от царството ми и както царството ми не им причинява никакво зло, така и те да ме зачитат. Ако случайно се опитат да тръгнат против царството ми и биха го не зачели и то бъде нападнато от тях, Ваше светейшество да не придиря на моето царство, но всичко да бъде свободно..."

И така - предупреждението е направено. Сила и решителност се чувствуват в думите на Калоян. Сега остава да намери съюзници сред византийците за евентуална борба с рицарите.

Ромеите от Тракия сами потърсват Калоян. За тях маршалът на Шампания и Романия Жофруа дьо Валардуен пише в хрониката си:

" И взеха тайно свои пратеници от всички градове на страната и ги пратиха при Йоанис...,който бе воювал против гърците и постоянно воюваше. И те му съобщиха, че ще го направят император, че всички ще му се предадат и че ще избият всички франки; и те ще му се закълнат, че ще му се подчиняват като на свой господар, а той ще им се закълне, че ще ги управлява като свои поданици. Така бе скрепена клетвата им."

Никита Акоминат допълня:

" Той...заповядал на дошлите при него ромеи да се завърнат в родните си места и да причинят с добре обмислени нападения колкото се може повече вреда на латинците, докато той самият им се притече на помощ".

Така завършва 1204 година.

Началото на новата година е време за последни приготовления срещу латинците.

Българите бежанци от Тракия навсякъде разправят за зверствата на настанилите се в Пловдивското поле рицари.Вековният опит е научил хората - по-добре е да пресрещнеш врага далече от родното си огнище и да го сразиш, преди да е причинил по-голяма вреда. Затова Калоян лесно събира народното опълчение.

През март ромеите вдигат бунт в Димотика.

Въстава и Адрианопол.

Пламва цяла Тракия...

Тръгва и Калояновата войска - царските полкове, болярските дружини, народното опълчение.

Идват и куманите на Коча(Кабан в булгарските летописи).

Рицарите са се пръснали по различни крепости и селища и при известието за бунтовете на ромеите започват да се събират в отряди. Но Калоян е решил да даде голямо сражение, преди Балдуин да има на разположение цялата си войска.

Българите се придвижват бързо и скрито надолу по течението на Тунджа(тази дума минала от манджурите или хоните в китайския език има значението - "другар") и на 13 април 1205 година спират на около 20 км. северно от Адрианопол.

Там, край старата крепост, в която се защитават разбунтувалите се ромеи, рицарите са се разположили на лагер.

Кумански отряд веднага отива да разузнае с бой разположението и силите на противника.

По полето пасат запасните коне и добитъкът, който рицарите са насъбрали от околността за изхранването на войската. Куманите подгонват стадата към латинския лагер. Конете, подивели от гонитбата, се втурват към лагерния ров. Кравите, воловете и овцете тичат след тях...

Една част от рицарите, които се намират по това време в лагера, не издържат и когато суматохата преминава, излизат от лагера. Куманите като че само това чакат и се отдръпват назад с бързоногите си коне.

Калоян е доволен от разузнавателната акция. Потвърждават се неговите отдавнашни впечатления: в боя всеки рицар се сражава сам за себе си, следван от своите оръженосци и конни войници. Изводът е : рицарите трябва да бъдат раздробени и бити поотделно. Техните коне носят тежко въоръжени ездачи и ако бъдат изморени в продължителна езда, после лесно ще бъдат обкръжени. Освен това ще им приготвят и някои изненади...

По същото време, когато Калоян обсъжда плана на сражението, Балдуин събира в своята палатка водачите на рицарите, които са преследвали куманите. Много укорни думи изслушват рицарите и всички заедно решават: на следния ден цялата войска да се построи пред лагера - там да приемат нападението на "варварите".

През ноща българите, като се прикриват между храсталаците, приближават още повече до латинския лагер.

Избират местата за засада...

На другия ден всичко се развива по замисъла на Калоян. Непрекъснато безпокоени от куманите, рицарите от отряда на граф дьо Блуа, водени от своя сюзерен, забравят решението на военния съвет и излизат от лагера.

И отново куманите обръщат конете си в престорено бягсто(добре отработен древен отвличащ маньовър).

Балдуин вижда всичко това, злобно ругае дьо Блуа, но не може да остави да погине цял рицарски отряд.

В "Морейската хроника" намираме интересни подробности за този момент от голямото сражение. Някои барони убеждават императора да не тръгва, както дьо Блуа, по следите на куманите:

- Господарю, спри войските си. Варварите...искат да ни подмамят. Те не се сражават като нас, французите.Не се спират на гола равнина да е бият с копие, а като бягат, хвърлят стрелите си. Бъди внимателен, наш добри господарю, и не излизай насреща им. Ако те са ни отнели овцете, конете и воловете, ние казваме, че са ни ги взели назаем и че може би ще ни ги върнат.

Обаче Балдуин не изслушва докрай увещанията на бароните:

- Как? Да гледам със собствените си очи враговете да вредят, да унищожават моята територия, а аз да стоя като мъртъв и да понасям всичко това? Предпочитам да умра, отколкот да зная, че съм опозорен!

Императорът и не предполага колко близко е изпълнението на едно изречено в минута на гняв пожелание.

Наредени в три отряда, рицарите тръгват на бой.

Но и те скоро са обградени от българите. Примамил рицарите в място, неудобно за движението на техните тежки коне, Калоян прилага т.нар. двойна засада - след отряда на граф дьо Блуа и трите отряда на Балдуин попадат в пълно обкръжение.

Това вече не е никакъв рицарски бой с копия и мечове.

С дълги пръти, на края на които са заковани железни куки, българските пешаци и спешени конници свличат рицарите от конете и ги довършват с брадви и ножове. Конниците пък ги смъкват на земята с аркани(ласа), като ги довличат до спешените на празно място...

...Ония рицари, които не загиват в сражението, биват натикани в близкото блато, където ги поглъща хладната тиня.

Малцина се спасяват от страшния погром.

След пленените рицари е самият император Балдуин.

Латинските автори - съвременици на събитията, избягват да споменават броя на загиналите край Адрианопол.

Според "Морейската хроника" Балдуин имал на разположение 600 фламандски и 300 френски рицари.(Под "рицар" се разбира рицарска свита от 7-8 души).

На практика това е първото сражение в историята на военното изкуство преди прочутото "Ледовое побоище" на Александър Невски, когато тежката рицарска конница търпи поражение. По резултат битката край Адрианопол е от огромно историческо значение - преграден е пътя на рицарите от север, нанесен е съдбоносен удар върху току що положените основи на Латинската империя.

Калоян не дава възможност на оцелелите рицари да си отдъхнат - неговите отряди летят по петите им.

Рицарите , които са на път за Адрианопол, като научават какво се е случило, изпадат в отчаяние.

Маршал Вилардуен кратко отбелязва:

"Тогава можехте да видите да се проливат много сълзи и да се чупят много ръце от мъка и печал".

А папа Инокентий III получава от Калоян красноречиво известие за сражението:

"Бог, който се противи на горделивите, ми даде тая победа".

Хенри, братът на Балдуин, приема титлата регент и оглавява осиротялата Латинска империя. Но по територия това вече не е никаква империя, а най-обикновено графство.

Регентът Хенри не му остава друго освен да се обърне към папата с молба за помощ - нека светия отец изпрати нови кръстоносци.

Инокентий III се опитва да повлияе на Калоян да се помири с латинците - заплашва го, че "голяма войска ще тръгне от западните области към Гърция, като не се смята оная, която вече е пристигнала".

Заплашва го и с маджарите, които могат "да решат да нападнат" от запад.

Калоян обаче вече е набрал сила и е направил реална преценка на ситуацията. Не го сепват никакви нападения. А измяната на ромейските благородници в Пловдив, които потъпкват съюза и обащанията си, само възбужда у него чувството за мъст.

Тъкмо когато Царят разгромява ромейския бунт в Пловдив, пристига известие за нов заговор в Търново. Завистливите и гузни боляри виждат, че с всеки изминат ден Калоян увеличава своята мощ, и бързат да се справят с него(спомнете си за Ивайло, Петър Делян, Гаврил-Радомир,заговора срещу Симеон и Крум, множеството политически убийства през 8-ми век, апогея на византийския саботаж и ересите е в последното десетилетие от царуването на Петър, непосредствено преди нахлуването на руснаците, които за 2 години окупират Източната част на страната. Което е и прелюдията към загубването на държавната независимост на България в онова време...), както преди години с двамата му братя.

Страшен е в гнева си Калоян - разкритите заговорници са избити без пощада. И все пак остават притаени съзаклятници, сред които е племеникът на царя - Борил.

През 1206 година..., нови и нови поражения на латинците. Нови и нови крепости падат в български ръце.

Калояновата войска както пише Никита Акоминат, "подобно на страшна буря или горски пожар се разпръснала и обърнала на пепел всичко, което срещнала по своя път...Паднали съвсем духом при такива успехи на неприятелите, латинците се наврели в Цариград като в пещера и обърнали цялото си внимание върху това как да приготвят средства за издържане на обсадата, като разделили за тази цел помежду си градските стени откъм морето, а на ромеите предоставили пълна свобода да се изселват от столицата, където си искат"...

В този критичен момент, когато всички виждат, че дните на латинската "империя" са преброени, ромейските благородници от Тракия, уплашени от силата на българския цар и обнадеждени от възникването на византийска държава със столица Никея, изменят на Калоян и потърсват латинците, за да сключат с тях съюз.

И войната продължава едновремено против рицари и ромеи...

През следващата година нападенията на българите са все по-неудържими. Голяма, добре подготвена и вече добре въоръжена е българската войска - бойните доспехи и оръжието, пленено от неприятеля, помагат за стъкмяването на нови добре въоръжени отряди.

Калоян непрекъснато обогатява начините за водене на сраженията. Той разчита на внезапния удар, на бързото придвижване на войските, знае търпеливо да чака, когато е решил да примами неприятеля в неизгодно за него място. Умее да използва слабостта в организацията и бойния ред на противника. Използва тайни шпиони в тила на врага...(И вообще човек остава с впечатлението, че големите български държавници и пълководци, през цялото време са имали като свой първи наръчник под ръка, трактата на Сун Дзъ"Изкуството да побеждаваш", който стана известен на света едва през 20-ти век...! Или по-скоро били запознати със съдържанието му без да са го виждали и чували за него...А самия Сун Дзъ бил родом от най-северната държава ЦИ. Благодарение на книгата си успял да получи ауденция при княза Хълу от държава У. Княза оценил пособностите му, благодарение на което неговата държава станала една от най-мощните а произведението на Сун Дзъ надживяло времето и стигнало до нас. ).

Освен това българският цар проявява изключителна за онова време хуманност, когато има защо. Сам Вилардуен свидетелсвува:

"Бедните и незначителни хорица, които не струваха нищо, той накара да отведат в Унгария, а другите, които струваха нещо, накара да им отрежат главите".

На едните предоставил възможност да се приберат обратно по домовете си. Но кръстоносните главатари не заслужават милост - именно те, водени от ненаситната си жажда за земя, власт и богатство, са виновниците за кървавите безредици на Балканския полуостров.

Военачалник с далновиден ум, Калоян разбира, че усилията на българската войска не трябва да бъдат отправени към Цариград, въпреки че вероятно и него като Крум и Симеон, го е блазнела мисълта да седне на престола на византийските императори. Интересите на българската държава обаче изисквали посоката на главния удар да е към Солун - ключа към Бяло море и населеното с българско население северно Беломорие.

В Солун по това време е старият враг на Калоян - Монифаций Монфератски. Омъжил дъщеря си за новия латински император Хенри, той се опитва да организира обща борба и общо настъпление срещу българската държава. За да затвърди съюза със своя зет, той е готов да стане васал на императора.

На срещата в Кипсела двамата владетели решават към края на октомври(1207 г.) да съберат войските си при Адрианопол и да се отправят на север срещу българите.

Едва ли случайността би могла да предостави по-сгодно време за поход срещу Солун. Калоян не се бави нито ден.

Царските полкове, куманските части и болярските дружини потеглят към Бяло море.

Неразкритите съзаклятници разбират: след покоряването на Солун, Калоян ще бъде още по-силен владетел и тогава борбата с него ще бъде почти невъзможна. А те трябва да дейсвуват - да застане на трона техен човек, преди да е станало прекалено късно. Както стана ясно от летописите от Волжка България, те са били през цялото време във връзка с гръцкото духовенство(един от главните инструменти на византийското разузнаване и външна дипломация). Какви сведения ни е оставил по въпроса бившия посланик на България(Арслан Тертер - Гази Баба) в столицата на Волжка България г.Биляр:

"...но византийските попове го отровили. Кабан(Коча) със сина на този цар заминал към Киев,където този принц останал, тъй като искал да е по-близо до земята на бащиното си царство. След това Кабан бил изпратен на помощ на селджукските узийци, където също се отличил..."

През 1229 г. изпратения от Алтънбек на помощ на Саксин-Болгара, Кабан бил атакуван от безчисленната войска на татарите и отстъпил с бой в Тамья Тархан(Тмутаракан). Там разбрал за възцаряването на Гази Бараджа с когото бил в лоши отношения заради поземлен спор.

Затова решил да замине със своите хора в Кара-Бурджан, където още веднъж разбил гърците при аула Кутар(Клокотница) и получил прякора Алтън-Кутар.

Но когато Кабан научил,че Алтънбек се е върнал на власт в двореца Мардукан в гр.Буляр то се отправил назад към Булгария. Царя, който имал силно приятелство с него му подарил още един участък земя. Там Кабан основал аула Алтън-Кутар и починал през 1235 г.

"...Той,който беше щедър и честен човек не въднъж ми е помагал и ме е измъквал от трудни положения, и аз бях с него ,когато се прощаваше с земния си живот..."(Гази Баба).

http://atil.blog.bg/history/2011/07/27/dinastichni-i-rodninski-vryzki-mejdu-carskite-rodove-na-duna.791297

Заговорниците не смеят да се покажат пред войската, но се пускат слухове за "ръката на св.Димитър и неговото копие" а куманския войвода като презастраховка е набеден за пряк извършител.

(Интересно защо не е заловен и осъден на място като държавен изменик а заминава на север със сина на Калоян....По-късно гръцките черковни летописци сравняват смъртта на турския султан Мурад на Косово поле със смъртта на Калоян пред Солун...)

Ала в Търново Борил и хората му избързват и отвътре узурпират властта.

Това е началото на новото разрушение. Съзижданото от Калоян дело за обединението на всички български земи, за създаването на една силна и самодостатъчна България е обречено на гибел.

Едва след десет години ще се появи от изгнание Иван II Асен. И той, ще доведе до празничен блясък големите начинания на Калоян.(Докато византийската отрова не застигне и неговият син Коломан...)

                    

                                 

Историята със своята безпристрасност се стреми да подрежда всички значителни събития на миналото в логическа последователност. Там, в света на сенките, всеки военачалник стои сред своите победи и поражения, както осъдения в своята килия. Укори и възхищения се сипят върху него, хроники и предания го одумват - той всичко понася. Защото миналото е невъзвратимо и хората лесно пренасят своите страсти, огорчения и възторзи върху безплътните сенки - те са мълчаливи и вече не могат да отмъщават.

И все пак големите държавници и военачалници, даже след столетия и хилядолетия, успяват да надникнат в днешния ден. Те ни питат с делата си: оценихте ли ни, намерихте ли и вие, нашите потомци, начини да дойдете при нас?!

Бихме могли да отговорим само с две думи: България съществува!

Оцеляхме, защото големите победи и големите имена от миналото винаги бяха с нас.

 

 

Статията е публикувана преди 4 години, 7 месеца на 25 януари 2013 г, и е видяна 3813 пъти

Мнения за Цар Калоян (Иван I) Споделете
вашето мнение!

Преди 3 години, 10 месеца бай ганю каза

Ти челеби по добре се поинтересувай(може официално да запиташ в Светия Синод на БПЦ-зер Там има Цял отдел занимаващ се с тези Божии дела)ЗАЩО т.н. Цар Калоян е ПРЕПОГРЕБАН ИЗВЪН църквата "СВ. 40 мъченици",след като гробът Му беше ВЪТРЕ(ЛИЧНО съм Го виждал навремето!)Защо ОЩЕ не е КАНОНИЗИРАН???Защо от Св.Синод мълчат като п...ки по инициативата Цар Самуил да се ПРЕПОГРЕБЕ в България ,а да не думаме и за КАНОНИЗАЦИЯТА Му???Зет Му е канонизиран в Черна Гора като Св.Йоан Владимир и мощите Му са В Тирана.В България има построена църква с Неговото име!!!Аз ЗНАМ отговорити,но ТУК няма да ги ПИША,защото на МНОГО места съм Ги писал и НЕ съм ПАПАГАЛ да го повтарям до безкрай!Безспорно е ,че Цар Калоян е БИЛ един СМЕЛ и СПОСОБЕН владетел за времето си,но е ВЯРНО и това,че е ОТСТЪПНИК и САМ Св.Димитър Солунски ,чрез ръката на Манастър Го поразява!!!Неслучайно на някои икони е изобразен как Св.Димитър Го пробожда с копие(писал съм и друг път за това)и то САМО на икони в БЪЛГАРСКИ църкви!В Гърция такава икона НЕ СЪМ ВИДЯЛ!!!(възможно е и да има)Между впрочем Св.Димитър "официално"се пише ,че ужким бил от т.н."славянски"произход,а НЕОФИЦИАЛНО от БЪЛГАРСКИ!!!Всички други "ВЕРСИИ"са изфабрикувани от бенедектинските монаси по заповед на Ватикана!!!

Преди 4 години, 3 седмици sim4o отговори на бай ганю

Какво е направил чилингиров ,НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА,

.. и си прав от нищо да се не интересуваш! .. какво пише Мартина Балева за Батак .. как .. и от кого и се отговаря - кой , аджеба, е тоя Чилингирожюв , какво те засяга! .. я си отвори нова бира .. напопържай някого в Интернет .. и си удари една злобарка .. ей така да ти е живота! .. що от нещо да се интересуваш .. да те питам - ами като не те интересува нищо .. и едва ли нещо по дискусиите можеш да кажеш - за какво си тука, в тоя сайт?? Ядосали са те на работата ... и като се заядеш с Боцмана, да речем .. и ти олекне???

Преди 4 години, 3 седмици бай ганю каза

Какво е направил чилингиров ,НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА,ВАЖНО Е КАКВО ПРАВЯТ Тук ,Екземпляри като Б.Д.,Н.О.и другите папагали,ТОВА е ВАЖНО ,а НЕ какво или Кой е натикал ,не знам Къде си!!!КАВА ФАЙДА(полза)от ТОВА!!!???Едно Голямо НИЩО!!!КРАЙ, полемиката с Теб и такива като теб СВЪРШИ!!!Лай си колкото Ти Душа САКА КЪРНЕК!!!А ти си виж "писанията" преди да ги пускаш в нета!!!Няма СМИСЪЛ да Ти обяснявам ,ЗАЩО пиша НЯКОИ думи с ГОЛЕМИ ,други с МАЛКИ букви!!!НАРОЧНО,АМА ТАКИВА КАТО ТЕБЕ НЕ МОГАТ ДА РАЗБЕРАТ!!!

Преди 4 години, 3 седмици sim4o отговори на бай ганю

"АМАН ОТ ТАКИВА "ТОКМАЦИ КАТО...

хубаво слагаш поредица от кавички .. ПО-ВАЖНОТО Е ОБАЧЕ .. да се спреш с токмаците! ... ще те повредят нещо бе, момче!

Преди 4 години, 3 седмици sim4o отговори на бай ганю

Стой си в испания и ОТТАМ давай съвети:"ОПРАВЕТЕ СИ !"АМАН ОТ ТАКИВА "ТОКМАЦИ КАТО...

Никога В ЖИВОТА СИ НЕ съм бил в испания (запазих авторовия правопис) .. още ПО МАЛКО ПЪК.. от Испания съм давал съвети на някого да си оправя по определен начин живота .. наистина е хубаво човек, да не се оставя на Токмаци - могат при някакви процедури да ти повредят седалищния нерв .. хубаво си рекъл приятел! .. "Аман от Токмаци"! .. спирай се! ..и недей слуша съвети от Испания!

Преди 4 години, 3 седмици bozman отговори на бай ганю

Повече НЯМА да ти отговарям МУХЛЬО!!!Стой си в испания и ОТТАМ давай съвети:"ОПРАВЕТЕ СИ ДЪРЖАВАТА","ВИЖТЕ СИ ИСТОРИЯТА,ЧЕ НАМАТЕ ТАКАВА"ВИЖТЕ СИ...!!!ВИЖТЕ СИ...!!!"АМАН ОТ ТАКИВА "ТОКМАЦИ КАТО...

--- Някои много важни забележки за бай гуню: 1. Симчо си живее в българско и няма нищо общо с Испания - има хапчета забавящи мозъчната амнезия - препоръчвам ги. 2. "Папагали" се пише с малка буква, а "България" с гавна буква, независимо от предпочитанията ти към тези думи.

Преди 4 години, 3 седмици бай ганю отговори на sim4o

1.НИКОГА НЕ СЪМ ИМАЛ ПРЕТЕНЦИИ да съм велик писач , ТУКА НА ТОЗИ САЙТ НАПРИМЕР НЯМАМ НИ ЕДНА СТАТИЯ! .. 2. Кой е Чилингиров И КАКВО Е НАПРАВИЛ ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ВСЕКИ- ТОЙ НАПРИМЕР ЗАВРЯ, НАСРЕД БЕРЛИН в миши гъз Балева и Брундбауер, когато решиха да говорят за "Мита Батак" .. 3. Ти приятелю си Балева, нали .. Мартина Балева .. знаеш, кой е Чилингиров, знаеш .. ама ти отърва да му викаш "Чилингиров-Милингиров" .. щото ти еб.. майката по "Хиатусът Батак" ..и защо сега злобееш?? .. Ами щото не успя да вземеш парите за "Деконструкцията на мита Батак" ..и ти идва и Месечният Цикъл, познах ли?! А Мартинке??! ... и нормално е, да не ти е...

Повече НЯМА да ти отговарям МУХЛЬО!!!Стой си в испания и ОТТАМ давай съвети:"ОПРАВЕТЕ СИ ДЪРЖАВАТА","ВИЖТЕ СИ ИСТОРИЯТА,ЧЕ НАМАТЕ ТАКАВА"ВИЖТЕ СИ...!!!ВИЖТЕ СИ...!!!"АМАН ОТ ТАКИВА "ТОКМАЦИ КАТО ТЕБЕ!!!"Затова НЯМА да има държава българия!!!КРАЙ с НЕЯ!!! Това са ПОСЛЕДНИ издихания!!!Такива като тебе ПЛЯМПАЛНИЦИ и ПАПАГАЛИ БОЛ!!!Живейте си в собствения "СОС" и си плямпайте между вас си!!!Трижди ПРОКЛЕТИ да сте Ти и такива като ТЕБЕ ТИКВУНИ!!!дето се правите на "ВЕЛИКИ ТОКМАЦИ"!!!НЕ ЗНАЕТЕ НА КОЙ СВЯТ СЕ НАМИРАТЕ,КАМО ли "АКЪЛ" да давате!!!АЙДЕ ЧУПКА!!!