Анна Сейдж - жената, която помага на ФБР да сложи край на легендарните бандити Джон Дилинджър, Бони Паркър, Клайд Белоу, всъщност е дъщеря на българския емигрант в Чикаго Иван Акълиев.

На 22 юли 1934 година на „Линкълн Авеню" в Чикаго трима мъже в сив крайслер внимателно наблюдават изхода на кино „Байограф". Зад волана е Мелвил Пър-вис, шеф на бюрото на ФБР в Чикаго. На задната седалка- най-добрите стрелци на централата във Вашингтон - Коули и Холис. В ръцете им - „Смит и Уесън". На изхода се появяват първите зрители. Двамата стрелци освобождават предпазителите. Първис включва на първа скорост. Трябва да се приближат максимално до обекта. Днес тримата трябва да вярват в историята - съдбата им е отредила да ликвидират враг номер едно на Америка.

Джон Дилинджър със своите 66 обира на банки и задигнати 7 милиона долара (покупателната им стойност в днешно изражение надхвърля 160 милиона! ) е най-популярният гангстер в САЩ. И в света.

Коули пръв забелязва червената шапчица на Анна Сейдж, жената, която преди два дни се е явила в Бюрото в Чикаго и е заявила, че ще посочи Дилиджър на агентите. Виждат и блондинката, която е новата приятелка на бандита - Поли Хамилтън. Двамата стрелци обаче са изненадани. Мъжът между двете жени няма нищо общо с образа, познат на цяла Америка, известен повече от холивудска знаменитост. Този човек носи сламена шапка, очила със златна рамка - чиста проба имитация, най-обикновен костюм конфекция...Стрелците се споглеждат - грешка?! Такава не могат да си позволят. Общественото мнение в Щатите отдавна е настръхнало срещу все избързващите полицаи - откакто за гангстера е обявен „лов без милосърдие", из страната са паднали убити неколцина невинни граждани само защото приличали на Дилинджър. Но Анна Сейдж изпуска кърпичката си - уговореният с Първис знак, че това е бандитът. Прави и следващото договорено действие - изостава с три-четири крачки от спътниците си. Вече не може да има колебание - стрелците излизат от колата. Холис изважда свирка и дава сигнал на двайсетината преоблечени полицаи, дебнещи наоколо. Бандитът тутакси изважда револвер. От два метра Коули изпразва целия пълнител в тялото му. Стреля и Холис. Дилинджър е надупчен с 12 куршума. Изпуска пистолета, навежда се, повдига го и това е последният му жест. Това е краят на най-голямата гангстерска легенда в света.

Джон Дилинджър, наричан още Джон Дъ Килър (Джон Убиеца), е роден през 1903 година. Първият обир извършва 21 -годишен, залавят го и го пращат в затвора за четири години. Следващото му влизане в панделата ще бъде през 1933 година. Приятели му организират невероятно по дързост бягство, което ще се изучава десетилетия в полицейските академии. По-късно той пък ще организира още по-невероятното бягство на „колегите" си Бони Паркър и Клайд Белоу. Цяла Америка се подиграва на некадърността на полицията да залови най-популярните обирджии на банки. Не липсват и анекдотични ситуации - при обир на банка посред бял ден клиентите, заварени вътре, заръкопляскали: „Давайте! Обирайте ги - стига те са обирали нас! "

Генералният прокурор на Щатите Къмингс свиква съвещание, на което присъстват най-видните прокурори на страната, както и световно известни криманалисти. „Искам да се свърши с гангстеризма! - удря по масата Къмингс. Искам това дяволско превъплъщение Дилинджър да приключи земния си път! " Шефът на ФБР Едгар Хувър заявява: „ФБР не е в състояние вече да води битка с позволените от закона средства. Нужно е бандата на Дилинджър да бъде обявена за враг номер Едно на Америка, нужен е лов без милосърдие! Президентът Рузвелт е съгласен...

Започва безпрецедентно предследване, всеки американски гражданин има право да застреля Дилинджър, ако го види. На 20 юли 1934 година в Бюрото на ФБР в Чикаго влиза жена с червена шапчица на главата, много приятна на вид. „Аз съм Анна Сейдж - казва с очарователна усмивка на шефа Мелвил Първис - и съм собственичка на пансиона на „Гладис крос Авеню" - на две пресечки от тук.. Вдруги ден имам среща с Джон Дилинджър. Ще ходим на кино в „Байограф". Ще гледаме „Манхатънска мелодрама". Ще има още една жена. Аз ще ви покажа Дилинджър. Искам обявената за главата му награда и експорт до пристанището в Ню Йорк, откъдето да замина за Европа..."

Мелвил Първис само дето не пада от стола. Цялата американска полиция търси под дърво и камък Дилинджър, а той бил под носа им на две преки от Бюрото. Сейдж обяснява, че пластичната операция е преобразила бандита до неузнаваемост. Първис съобщава веднага на шефа на ФБР Хувър. Предлага и план за залавяне на бандита.

Да бъде убит на място е директивата, която получава от Вашингтон. За целта пристигат двама отлични стрелци...

Анна Сейдж получава наградата си лично от Едгар Хувър. Тя издава гангстера, след като дълго време е била най-вярната му укривателка, негова любовница. Обичала го истински, а той я зарязал заради младата фльорца Поли Хамилтън. Тя била на деветнадесет, докато Анна вече гонела двадесет и седемте. Нещо повече - Дилинджър прехвърлил всякакви граници на приличие, като настоял Анна да благослови връзката му с Поли...

Преди да предостави на Анна Сейдж ескорта, който да я придружи до нюйоркското пристанище, Едгар Хувър пита: „Вие сте румънка, нали?" На което Анна отвръща: „Доколкото може да се каже..." Дипломатичността на отговора остава загадка за ръководителя на най-мощната полицейска организация на всички времена в целия свят. Защото Анна Сейдж не е румънка, въпреки че родният й град е на румънска територия. Истинското й име е Анна Иванова Акълиева.

Родена е в Добрич. Майка й умира при раждането . Баща й Иван я отглежда с помощта на майката на жена си. Той не е от Добруджа. Оттам е съпругата му. Учил е в Одеса. Другарувал с Алеко Константинов. Наричали се един друг „земльо". Смятал „До Чикаго и назад" за най-голямото произведение на Щастливеца. Когато Анна била на три-четири години, нова драма вгорчила живота му - румънският му съдружник в бизнеса го измамил. От този момент фанатично намразил всичко румънско. Когато Добрич по силата на договорите заради военните загуби преминал в румънска територия, разпродал всичко, като отсякъл: „Дъщеря ми да се казва Анна Акълеску?! Никога! " И стигайки до Варна, се качва на първия параход, с който да поеме към Америка.

Установил се в Чикаго. Като се наложило да поамериканчи името си, превел на английски акъл като ум - сейдж, и станал Ван Сейдж, а дъщеря му - Анна Сейдж. Скоро се наложил като един от най-добрите строителни предприемачи в Чикаго. Построил цял квартал фамилни къщи и пансион за наематели. Заболял от рак. За да го лекува, Анна разпродала къщите. Затънала в заеми. Просто не й провървяло. Баща й починал. Останал й само пансионът...Когато случайно се запознала с Дилинджър, харесал й не само като мъж - бил за нея един вид отмъщение към омразните й банки. Години наред му прощавала забежките по други момичета.

Накрая бандитът прекалил с идеята да благослови връзката му с Поли Хамилтън. И българката му отмъстила...

БОРИС ЦВЕТАНОВ

за "Всичко за жената"

---

---