След два дни е Денят на изборите. Той би могъл да е вторият ден на “една чудесна лятна ваканция” или ден, който се случва само веднъж в живота. Това всеки сам знае и определя за себе си. Но и за страната си! И ако този всеки наистина се пише и числи българин, трябва да знае (или да си припомни) нещо за своите деди и за своите душмани. А кои бяха нашите деди? Плъхове ли бяха или Левове? Не бяха ли те тези, които когато решаха нещо – правеха го?! Не бяха ли те тези, дето сами и без ничие съгласие се съединиха, а после с кръв подпечатаха договора от Топхане?! Не бяха ли те тези, дето сами независими се нарекоха, които биеха наред и по-многочислени армии на велики сили при Дойран, Тутракан, Прут, Драва-Соболч, Клокотница и Одрин?! И дали те се спряха и потънаха в униние по време на 500-годишния мрак или вдигаха бунтове, откриваха училища, строяха църкви и ставаха в 3-4 ч. посред нощ да правят хляб, бакъри и да леят куршуми?! И какво стана с онези “прости” орачи, копачи, сеячи, пастири, занаятчии, дребни търговци и фини учители когато заби камбаната през 1598 г., 1688 г., 1876 г. или 1912 г.? – Не станаха ли те отведнъж като един и не разтрепераха ли душманина, показвайки желязна воля, неповторим героизъм и умопомрачителна за него сила?! И как така от семейства на прости овчари, на смачкани занаятчии и изтерзани земеделци в строя влизаха левенти с високо вдигнати чела, с разтреперващ вик и неописуема твърдост?! Ей това бяха нашите деди – единствени, неповторими, Колоси, Гиганти, ЛЪВОВЕ! Каквото поискаха – правеха го, а каквото не успяваха – възпитаваха ни така, че ние утре да го направим…

А какво сме ние днес? Какво общо имаме ние с тях и достойни ли сме да се наречем внуци техни? Та де се е чуло и видяло Лъв да роди плъх? И какво се иска от нас след два дни, за да надскочим себе си и поне веднъж да се наредим редом до гривите на дедите – мечове ли, саби ли, пушки ли? Не! Само един кратък път и две бели бюлетини със зачеркнато квадратче за България. Само толкоз, уважаеми братя лекари, юристи, началници, финансисти, чиновници, търговци и др. Само толкова “нечувана” воля и твърдост, а след време един ден може би ще разказваме с гордост, че сме били участници точно в този ден и че сме били достойни наследници.

И за каква работа след два дни искам да ви загубя времето? За нещо много простичко – за България. Просто като въздуха, като водата, като слънцето. Защото сме свикнали да го има. И надали можем да си представим, че някой може да ни го отнеме. Но горчивата истина е, че може. И то сега, в мирно време. Искат и работят за това нашите душмани.

Но кои са те? Как смеят и какво са свършили дотук? Отговорът е прост – те са дори тук, сред нас, дори някои от нас и сме им го позволили самите ние. Неизброими са греховете и грешчиците, които са извършили до днес и затова ще опиша само онези, от които най боли, защото те удрят по самоуважението и гордостта ни:

Още в началото на прехода един координатор на ДПС заяви, че процесът на обезбългаряване на Родопите започва и ще приключи след изчезването и на последния българин по тези места. Същият и до днес не е в затвора, а думите му изтекоха през ушите на продажни бг-политици точно като водата от “атентаторската” чешма в село Трънак.

Още при мерака си за първо управление ДПС си показа рогата и ноктите като ясно показа за какви права и свободи ще се движи: На 16. 9. 1991 г. ДПС обяви бойкот на учебните занимания от втори до осми клас в Якорудско, докато не се въведе задължително изучаване на турски език в училищата. Постове от активисти на ДПС посрещаха идващите на училище деца и ги връщаха обратно. Тези, които настояваха да влязат в училищата са заплашвани и малтретирани. Родителите в селата Конарско и Юруково също бяха заплашвани, включително с нечуваните глупости, че ако децата им продължават да посещават училищата, в тях ще бъдат поставени бомби. Така и там се прекратиха учебните занимания. На митинг в Якоруда на 8.10.1991 г. /месец преди ДПС да дойде на власт с Филип Димитров/ Ахмед Доган заяви: „ДПС поема политическата отговорност за този бойкот и ако е необходимо цяла година ще е нулева, няма да се посещава училище. Ако е необходимо ще създадем втора система, паралелна на образованието - наши училища и там не по 4, а по 40 часа ще учат турски език“. Бойкотът завърши на 25.11. с неуспех. Дребен неуспех...

Процесите неумолимо напредваха. Днес митинги вече се правят откровено на турски език, някъде се размахват и червени знамена с полумесец, забраняват се всякакви прояви на християнство и дори се откриват незаконни мюсюлмански универистети. Данните от последното преброяване на населението в България, проведено през 2001 г., сочат, че в община Якореда 7 826 стопроцентови българи с "български родов корен и майчин български език" са станали турци. В съседната община Белица, където досега също не е имало нито един турчин, вече са записани 4 737 турци. В община Велинград - 5 066 турци.

На 21. 4. 2000 г. след проведена общинска конференция на ДПС в Белица, на автогарата са изписани лозунгите: “Смърт на каурето (б.а. гяурите), “Автономия на Родопите” и “Да живее Турция”...

Личното “осребряване” на масовото дезертиране на бг-избирателя и масовото явяване на мюсюлманина и рома пред урните не закъсня: дъщерята на зам.-председателя на парламента Юнал Лютфи - Мерал Лютфи, беше назначена за главен инспектор по човешките ресурси в Комисията по хазарта, а по официални данни за 39-то ОНС наглият Ремзи Осман само от началото на 2005 г. е пропътувал 30 000 км.!!! Дори и “низвергнатата” Доганова екс-съпруга Айсехел Руфи е във властта...

Стана традиция в Министерство на земеделието да наричат българите точно както в Белица, а по време на всеки по-голям катаклизъм Емел Етем Тошкова да бъде на почивка. Включително и когато това се случва в “нейната” община Цар Калоян. Стана традиция след последния дъжд в Родопите да поникват по 2 гъби и 3 джамии. Стана традиция палячото Ахмед Башев да не вижда забрадките в Рибново, а Бахри Юмер – мизерията в село Припек. Стана и традиция Ахмед Доган да прави провокативни изявления всеки ден и час, за да дразни бг-електората и да се опитва да прелее малко гласове към Лидер и БСП. Стана и традиция столетницата да се навежда като на Доган дори когато публично я унижават, а един “цар” да се прави на шут и на сляп заради 5 дървета и 2 постройки.

И понеже, както стана ясно от изявлението на позабравения координатор на ДПС от началото на прехода, борбата ще продължи до пълното обезбългаряване, то някъде наистина вече се води борба – срещу всичко българско, но пък за права и свободи: През 2002 г. на два пъти кръстът на камбанарията на черквата "Св. Георги Победоносец" в Якоруда беше свален. На 9-ти срещу 10-ти 8. 2008 г. вандали разбиха и двете врати на храма с щанга и отнесоха всички икони. Една от тях - тази на "Св. Богородица" беше намерена захвърлена и стъпкана в градината. Въпреки че липсваха парите от свещи и дарения - около 100 лева, е ясно, че не става дума за обир, понеже скъпите месингови свещници за стотици левове, който се намират в църквата, не бяха докоснати. Само три дни преди това - на 6. 8. се извърши посегателство и върху най-големия християнски храм в Якоруда - "Св. Св. Кирил и Методий" - чешмата в двора на храма беше разбита. Естествено, че извършителите не бяха намерени... Те са хора свободни и с права...

Само няколко месеца изтрая толерантността в братската на Якоруда Белица, където на 10. 12. 2007 г. построеният през август същата година параклис "Свети Атанасий" беше осквернен - вратата му беше изкъртена, кръстът съборен, иконата на Св. Атанасий – счупена на две, свещникът – захвърлен навън и на две места на стените беше написано "Кауре, не ви щем" и още "Така ви се пада".

За финален шрих към описанието слагам и снимка на църквата ни в българомохамеданското село Абланица /Хаджидимовско/, която е в окаяно състояние, не работи и не се охранява. За сметка на това в центъра на селото грее чисто нова арабска джамия, а в сайт на село Абланица услужливо ни се изяснява как тамошните селяни не били българи, а чисти араби и се привеждат “доказателства”.

Боят настана, тупкат сърца ни, ето ги, описах ги наш’те душмани. Те са били душмани и на нашите деди, но на такава свободия като дадената им днес никой от тях не се е радвал. Защото и никога не са имали партия с пари и власт като днешното Движение за псевдоправа и свободии, което междувпрочем беше помилвано от българския Конституционен съд.

И ето ни сега пред парадокс: с колкото хора говоря, никой не е съгласен с това, което описах /дори и БСП-симпатизанти! /, но на практика няма реакция. И аз като някой нещастен тореадор съм застанал пред слабоумния бик, размахал съм “червените” си статии, като тази, и напразно крещя: “Бикът се дразни от червено! Бикът налита на червено! " Надявам се тук да ме прочетете и “чуете”. Дори онези, които си мислят, че статиите ми не са предназначени за тях, дори арабеещите се българомохамедани и дори гласуващите за ДПС в Цар Калоян. Опомнете се! Гласувайте за себе си и срещу крепостничеството! Сега е моментът! Гласувайте за страната, която ви направи европейци и ви даде да пътувате и работите свободно и навсякъде! Тези, които досега избирате само обещават добро бъдеще за отнесения от водата Цар Калоян, “специални подаръци” за Крумовград и подобряване на стандарта. На края на тази година спират субсидиите за тютюна, а с тях и част от привлиегиите им. Не им ги давайте за последно!

А за нас, скъпи братя-плъхове дойде Време разделно. И ние като един поп сме се спрели на гърбицата на Дяволския мост и трябва да вземем дяволски трудно решение: напред към морето или назад към дедите ни и към България... Морето е толкова хубаво и синьо и така играе, играе. А България е толкова слаба и разнебитена, че съвсем не ни се занимава. Точно на това разчитат душманите ни и точно това никога няма да ни простят дедите ни. За народ, в който всеки има поне един роднина четник, опълченец, поборник, войник, свещеник или учител е НЕДОПУСТИМО да се отрече от паметта им! Понякога има грешки, които никой никога не може да ни прости. Понякога е много важно да сме задружни, понякога всеки е важен, понякога ТИ си най-важният! Ти, който да отрежеш само с 2 листчета хартия стоманеното въже на злото и на неговите червени, жълти и бизнесподдръжници. Не си съгласен с мен? Напротив – знаеш, че можеш. Точно както можеше и твоят дядо когато хвърли ралото и хвана пушката. И то не само заради себе си, а и заради ТЕБ! Време е да му върнеш това, което ти е дал, както ломоти днес един “роден” политик. Ако не на него, то поне на внуците му. Останалото е твое решение. Сполай ти и Бог да пази България! Аз тръгвам да догоня дедите си, ако искаш тръгни с мен и ТИ...

---

---